2_2250-1/28.08.2008
Наредба №Н-18/2006 г.
ЗДДС,чл.118, ал.1
Отправили степисмено запитванедоДирекция „ОУИ”-…..,в което сте изложили следната фактическа обстановка:
Фирмата Ви има основен предмет на дейност посредничествопри покупко- продажба на земеделски земи. За получените комисионни издавате фактура, като плащането от физически лица се извършва в брой, а от юридически лица по банков път. Считате, че извършващите търговско представителство и посредничество и комисионни сделки са сред освободените от задължение лица да издават фискална касова бележка.
Поставяте въпроса: Следва ли за получените комисионни в брой да се издава фискален бон?
Във връзка с поставените в писмото Ви въпроси относно прилагането на Наредба № Н-18 на Министъра на финансите /обн., ДВ. бр. 106/2006 г., изм.бр.7/2007 г., ДВ бр.79/2007 г.).
изразявам следнотопринципно становище:
Разпоредбата на чл. 118, ал, 1 на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) (обн. ДВ. бр.63/2006г., изм. бр.86/200бг., бр.105/2006г., бр.108/2006г., бр.113/2007 г.) задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Съгласно ал. 2 към чл. 118 от ЗДДС фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация.
Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, както и условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните, техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 на Министъра на финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ. бр. 106/2006 г., изм.бр.7/2007 г., ДВ бр.79/2007 г.).
Съгласно чл.3 от посочената наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път.
Кръга на освободените лица от задължението да издават фискална касова бележка е очертан в чл.5от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Търговското посредничество като дейност по чл.1, ал.1, т.4 от Търговския закон /ТЗ/ попада в обхвата му.
Дейността на търговския посредник е регламентирана в Раздел ІІІ на ТЗ/ чл.49-чл.51/. Посредник е търговецът, който по занятие посредничи за сключването на сделки. Търговския посредник е длъжен да води дневник, в който вписва ежедневно всички сключени договори. В края на денятърговския посредник е длъжен да датира и подпише станалите вписвания. Вписването на договорите се извършва последователно по реда на сключването им и съдържа: имената на договарящите се страни, времето на сключването на договора и съществените договорки. Търговския посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката. Ако няма уговорка се дължи обичайното възнаграждение за този вид дейност според случая и от двете страни.
Различно е третирането на лицата извършващи комисионни сделки. Същите не са освободениот задължението да издават фискални касови бележки за получените плащания в брой.Чл.1, ал.1, т.5 от ТЗ не е сред изрично посочените в чл.5 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно чл.348, ал.1 от ТЗ, с комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителяда извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки. Страни по комисионния договор са лицето, което възлага извършванетона една или повече правни сделки- доверителят/комитент/ и лицето, което се задължава да сключи тези сделки от свое име , но за сметка на доверителя- комисионера. Предвиден е и специфичен ред за отчитането наразличните видове комисионнисделки в чл.29 от посочената наредба.
Предвид изложеното ако извършвате сделки в качество различно от търговски посредник или търговски представител по смисъла на ТЗ и същите не попадат в приложното поле на чл.4 и чл.5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ то следва да регистрирате и отчитате полученитеплащания в брой чрез регистрирано фискално устройство съобразно разпоредбите на Наредба № Н -18/2006 г. на МФ
‘