7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
гр. София, 04.07. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 1162 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Е. П. А. срещу решение № 1614 от 14. 12. 2017г. по в. гр. дело № 1928/2017г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 187/06. 06. 2017г. по гр. д. № 1236/2016г. на Карловски районен съд, 3 гр. с., като вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора А. срещу ТП „Държавно горско стопанство – К.“ искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за отмяна на уволнителна заповед № 442/19. 09. 2016г. на Директора на ТП „Държавно горско стопанство – К.“; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ и за осъждане на работодателя – ответник да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение за 6 – месечен период, като е реализирана и отговорността на ищеца за съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при извеждане на решаващите изводи, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум по въпроса за отсъствие на бизнес – задача в договора за управление по чл. 328, ал. 2 КТ, при което са останали необсъдени доводи и правнорелевантни факти към процесното правоотношение и осъществяването на фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ, и че заеманата от ищеца длъжност е ръководна – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени, като му бъдат присъдени сторените съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за всички съдебни инстанции.
Касаторът – ищец въвежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.„Налице ли е „процесуална изненада“ или произнасяне свръхпетитум по въпроса за стопанска задача, когато въпросът за годността по чл. 328, ал. 2 на договора на работодателя е поставен от икщеца и наличието на стопанската задача е заявено изрично от ответника?“; 2. “Чия е доказателствената тежест за доказване на наличието на стопанска задача в договора по чл. 328, ал. 2 КТ при твърдение за липса на целия фактически състав на уволнението?“; 3. „Следва ли съдът да даде указания на страната при заявено, но неконкретизирано твърдение?“; 4. „Законосъобразно ли е уволнението, когато след встъпване на длъжност на новия ръководител по чл. 328, ал. 2 КТ бъде подписано допълнително споразумение за увеличаване на трудовото възнаграждение към трудовия договор между него и уволнение работник?“; 5. „Ръководна ли е по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ длъжността „главен счетоводител“ при действието на новия Закон за счетоводството?“; 6. „Ръководна ли е по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ длъжността „главен счетоводител“ когато: липсват ръководни функции, липсват подчинени лица, налице е подчинение на главния счетоводител освен на директора и на горестояща организация; в щатното разписание длъжността е посочена като експертна; липсват правомощия за вземане на управленски решения; липсват правомощия за ръководство на трудовия процес?“; 7. „Следва ли съдът да разгледа и да се произнесе по всички въпроси, заявени в основанието на исковата молба?“ и 8. „Има ли договорът по чл. 173 Закона за горите характер на визирания в чл. 328, ал. 2 КТ договор за управление?“. По първи, втори, трети, четвърти, седми и осми въпроси сочи разрешаването им във въззивното решение в противоречие с цитираната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а по пети и шести въпроси навежда значимостта на разрешаването им за развитието на правото поради отсъствието на съдебна практика.
Ищецът релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за „очевидна неправилност“ на обжалваното решение досежно рещаващия извод, че не следва да се обсъжда наличието на бизнес план към договора за управление на предприятието, тъй като няма такъв довод в исковата молба и през цялото течение на процеса пред първата съдебна инстанция. Според касатора е достатъчно, че е посочил в исковата молба, че не са осъществени нито един от елементите на фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ и общата и специална процедура на конкретното уволнение и че в отговора на исковата молба ответникът е навел твърдение, че договорът за управление съдържа изискване за стопански резултат. Поради това според ищеца бизнес програмата е въведена като твърдение своевременно, а тежестта за доказване на този факт е на ответника, а и съдът е бил длъжен да му укаже при генералното оспорване на целия фактически състав на чл. 328, ал. 2 КТ, че следва да посочи и отсъствието на бизнес програма като основание за незаконността на уволнението.
Ответникът по касационната жалба /ответник в производството/ – ТП „Държавно горско стопанство – К.“ подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Моли да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, т.е. тя е допустима.
Допускането на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Първи, втори, трети и седми въпроси на касатора могат да бъдат обобщени и преформулирани съгласно правомощията на ВКС по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС в един общ въпрос за това включено ли е в предмета на спора за законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ установяването на наличие на бизнес програма към новия договор за управление на работодателя, ако такъв довод не се съдържа в исковата молба, но последната обективира общо оспорване на осъществяването на целия фактически състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ и на общата и специалната процедура по осъществяването му. Горепосоченият правен въпрос е обусловил решаващите правни изводи във въззивното решение, поради което осъществява общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд е посочил, че в исковата молба ищецът е изложил обстоятелства единствено за това, че длъжността му не е ръководна, че не е спазена закрилата по чл. 333 КТ и че най – общо „не са налице всички елементи от фактическия състав на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ – обща и специална процедура“, но не е навел отсъствие на бизнес програма на новото управление. Последното обстоятелство е наведено служебно за първи път от първоинстанционния съд в мотивите на съдебното решение, а след това е поддържано и от ищеца в процеса пред въззивния съд. Първоинстанционният Карловски районен съд е уважил исковете само поради това, че липсва бизнес програма на новото управление, въпреки отсъствието на такъв довод в исковата молба, приемайки че длъжността на ищеца е ръководна и че не е приложима закрилата по чл. 333 КТ. Пловдивски окръжен съд, споделяйки останалите фактически и правни изводи на Карловски районен съд, е счел, че не е допустимо да се обсъжда има ли или няма утвърдена бизнес програма към договора за управление, тъй като ищецът не е навел такъв довод пред първата съдебна инстанция. При този решаващ правен извод е намерил процесното уволнение за законно и е отхвърлил исковете с правни основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Този извод е изцяло съобразен с константната практика на ВКС, формирана по чл. 290 ГПК и обективирана в решение № 258 от 01. 07. 2015г. по гр. д. № 909/2015г. на Четвърто г.о. и цитираните в последното решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Според последната, ищецът по иск за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти, само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. С оглед диспозитивното начало, установено с чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, който представлява основание за прекратяване от страна на работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и съдът няма право да го разглежда. Решаващият извод на въззивният съд, че до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция ищецът не е въвел в предмета на спора отсъствието на бизнес програма към новия договор за управление, поради което обсъждането на такъв довод за незаконност на процесното уволнение е недопустимо, съответства на безпротиворечивата практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване или корективно тълкуване. В съответствие с диспозитивното начало в граждански процес при общо оспорване на конкретния фактически състав на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ, каквото е направено от ищеца, съдът не дължи указания за конкретизиране на оспорването, а доколкото ищецът е „господар“ на исковия процес, той, а не ответникът, със своите твърдения очертава предмета на спора за незаконността на релевираното уволнително основание. Работодателят носи тежестта да установи в исковия процес законността на уволнението, но само като опровергае конкретните оплаквания на ищеца за незаконност на прекратителното основание. Следователно по първи, втори, трети и седми въпроси не са налице допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Четвъртият въпрос на касатора не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като той не е обсъждан от съдилищата като невъведен в предмета на спора, а и той не е от обуславящо значение за крайния му изход, тъй като подписването на допълнително споразумение с уволнения по чл. 328, ал. 2 КТ служител с новия ръководител, преди прекратяване на трудовия договор, е ирелевантно обстоятелство по отношение законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ.
Петият и шести въпроси за това ръководна ли е длъжността „главен счетоводител“ при действието на новия Закон за счетоводството /ЗС/, касаторът извежда от чл. 16 ЗС, според който ръководството на счетоводната дейност е възложено на ръководителя на предприятието, което обстоятелство ex lege изключва ръководни функции на главния счетоводител. Освен това касаторът счита, че и по силата на специалния Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/, не главният счетоводител, а ръководителят на предприятието носи отговорност и ръководи счетоводството /чл. 7, ал. 1 /, т.е. главният счетоводител на горско стопанство, при конкретната длъжностна характеристика, щатно разписание и липса на счетоводен отдел, не ръководи счетоводството, а изпълнява експертни функции.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е заемал длъжността „главен счетоводител“ при ТП „Държавно горско стопанство“ – К., териториално поделение на Южноцентрално горско стопанство – [населено място] /държавно предприятие по чл. 163, ал.1 ЗГ със статут на юридическо лице и търговец по смисъла на ТЗ/, както и че е сключен нов договор за управление № 12 от 01. 07. 2016г. между директора на предприятието по чл. 163, ал. 1 ЗГ и З. Х. К. като директор на териториалното поделение в [населено място] за срок от 5 години. Изводът, че длъжността на ищеца е ръководна е извел от длъжностната й характеристика, според която на главния счетоводител, който е на пряко подчинение на директора на териториалното поделение /обстоятелство също обсъдено като индиция, че длъжността е ръководна/ и на който пряко е подчинен касиер – счетоводителя, съвместяващ двете длъжности – „касиер“ и „счетоводител“, са възложени ръководни функции: да организира, ръководи и контролира финансовата дейност, счетоводната отчетност и да осъществява вътрешния финансов контрол; да следи за изпълнението на възложената от него работа на счетоводните работници; да осъществява предварителен, текущ и последващ контрол по спазване на финансовата дисциплина и правилното оформяне на първичните платежни документи; да взема самостоятелни решения при осчетоводяване на документите и изготвянето на финансовите отчети, да прави предложения за санкциониране и поощряване на счетоводните служители и др.. Според този решаващ правен извод, съответстващ на безпротиворечивата практика на ВКС по чл. 290 ГПК, според която дали една длъжност е ръководна се определя от длъжностната характеристика и възложените според нея ръководни функции: ръководство на трудовия процес, разпределяне на задачи на подчинените, контролиране на изпълнението на възложените задачи, без значение е обстоятелството за характеристиките на длъжността „главен счетоводител“ по новия ЗС и ЗФУКПС.
Касаторката релевира в касационната си жалба и довод за очевидна неправилност на въззивното решение, без да конкретизира в какво точно се състои тя. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти /явна необоснованост/. Доколкото касаторката не е изложила аргументи за очевидна неправилност, различни от тези, сочени за основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивно решение, не е осъществено основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Не е налице и вероятност обжалваният акт да е нищожен или недопустим като основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 500 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инсстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1614 от 14. 12. 2017г. по в. гр. дело № 1928/2017г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА Е. П. А., ЕГН: [ЕГН], да заплати на ТП „Държавно горско стопанство – К.“, Булстат: 2016195800122, сумата 500 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: