– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 632
гр. София 09.07.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 14.03.2018 (четиринадесети март две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4544 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 10 302/17.08.2017 година, подадена от В. И. Л., срещу решение № 227/06.07.2017 година на Окръжен съд Стара Загора, гражданска колегия, втори състав, постановено по гр. д. № 1140/2017 година.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 622/28.12.2016 година на Районен съд Казанлък, постановено по гр. д. № 832/2016 година, с което е признато за установено, че В. И. Л. дължи на Л. А. З. сумата от 9000.00 лева за неизпълнение на сключен между тях на 01.10.2015 година договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от У. *-**** в кв. ***, кадастрален район *** по плана на [населено място], с площ от 305.00 м2, заедно с първия етаж от построената в имота двуетажна, масивна, жилищна сграда, който имот е описан подробно нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № 202/2010 година на М. П.-нотариус с район на действие, района на Районен съд Казанлък, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2016 година до окончателното й заплащане, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 343/05.04.2016 година по ч. гр. д. № 626/2016 година по описа на Районен съд Казанлък.
В касационната си жалба В. И. Л. излага твърдения за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният срещу него от Л. А. З. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 92 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. Г. П. твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Л. А. З. е подал отговор на същата с вх. № 2636/14.03.2018 година (след изтичането на срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК), с който е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решение № 227/06.07.2017 година на Окръжен съд Стара Загора, гражданска колегия, втори състав, постановено по гр. д. № 1140/2017 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне касационната жалба се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено.
В. И. Л. е бил уведомен за обжалваното решение на 17.07.2017 година, а касационната му жалба е с вх. № 10 302/17.08.2017 година, като е подадена по пощата на 16.08.2017 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че на 01.10.2015 година, между В. И. Л., в качеството му на продавач и Л. А. З., в качеството му на купувач, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на посочения по-горе недвижим имот при продажна цена от 40 000.00лева, като окончателния договор е трябвало да бъде сключен до 16.11.2015 година при П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Казанлък, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, във времевия отрязък от 9.30 до 14.00 часа. Съгласно чл. 5, ал. 1 от предварителния договор, при евентуално виновно неизпълнение на което и да е от задълженията на продавача, той възстановявал на купувача предплатата в троен размер дадената в задатък сума-тоест 3 пъти по 3000.00 лева, което било равно изцяло на спорните общо 9000.00 лева. Предварителният договор бил сключен с посредничеството на Агенция за недвижими имоти [фирма], [населено място], като по силата на чл. 2, т. 1 от него Л. А. З. бил заплатил на В. И. Л. в деня на подписване на договора, сумата 3000.00 лева, представляваща задатък (капаро), което обстоятелство не се оспорвало от Л. и било признато от него. С анекс към предрарителния договор срокът за сключване на окончателен такъв е бил удължен до 07.12.2015 година, като на тази дата В. И. Л. не се е явил в кантората на П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Казанлък, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара. Затова с последваща нотариална покана рег. № ***/29.01.2016 година на Д. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Казанлък, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, която била връчена на Л. на 09.02.2016 година, З. го е уведомил, че разваля сключения между тях предварителен договор, като претендира заплащането на сумата от 9000.00 лева по чл. 5, ал. 1 от същия договор.
Съставът на Окръжен съд е приел за неоснователно твъзражението на В. И. Л., че с посочения анекс срокът за сключване на окончателния договор е бил удължен до 31.12.2015 година, и че добавената дата (07.12.2015 година) не била част от споразумението, постигнато между страните, поради той не бил неизправна страна по договора и неявяването му на 07.12.2015 година за сключването на окончателен договор било ирелевантно за спора. Според въззивният съд това категорично сеопровергавало от показанията на разпитаните по делото свидетели, служители на Агенция за недвижими имоти [фирма], [населено място], които опровергавали и другата защитна теза на Л., а именно, че нямало съгласувана воля и едновременност на поставените подписи от страните по предварителния договор. Тъй като поради наличие на тежести върху имота, предмет на предварителния договор, чието заличаване не било възможно до първоначално уговорената дата за сключване на окончателния договор-16.11.2015 година, по молба на страните в Агенция за недвижими имоти [фирма], [населено място] е бил изготвен анекс, в който като дата за сключване на окончателния договор е било посочено 31.12.2015 година. Този анекс бил подписан от З., в отсъствието на Л.. Последният се бил явил в офиса на Агенция за недвижими имоти [фирма], [населено място] в по-късен момент и заявил, че според него този срок е необосновано дълъг и настоял като дата на сключване на окончателния договор да бъде посочена 07.12.2015 година. По този повод служител на Агенция за недвижими имоти [фирма], [населено място] извършил поправка на вече подписания от З. анекс, като се е подписал на поправката и е поставил печат на агенцията, като поправения анекс е бил подписан от Л.. Заедно с това служител на Агенция за недвижими имоти [фирма], [населено място] се бил обадил на Л. А. З., за да го уведоми за извършената корекция на анекса, като той се бил съгласил със същата и не е оттеглил подписа си.
С оглед на горното съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че тъй като В. И. Л. е бил неизправна страна по сключения между него и Л. А. З. предварителен договор, то последния законосъобразно е упражнил правото си да развали договора, а вследствие на това Л. дължи сумата по чл. 5 от договора, поради което предявеният иск е доказан по основание и размер.
Във връзка с посочените мотиви на състава на Окръжен съд Стара Загора, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторът В. И. Л. е поставил правните въпроси за това кои са предпоставките за надлежно упражняване на правото по чл. 87 от ЗЗД да се развали един предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот, поради неизпълнението му; за това при наличието на отправено предложение за сключването на договор по чл. 13, ал. 3 от ЗЗД до другата страна, следва ли приемането му да бъде изрично и писмено, ако за самия договор се изисква писмена форма, както и дали в този случай подписът на страната върху проектодоговора, който и е бил представен, обективира предложение или приемане, както и следва ли от тези правила, независимо от наличните подписи на договарящите страни върху документа да се извежда липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и за това следва ли да се счита за автентичен документ, съдържанието на който е променено от трето лице, след като единият от издателите вече е положил подписа си под него. Твърди се, че за всеки един от трите въпроса съществува допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на обжалваното решение на Окръжен съд Стара Загора до касационен контрол. По отношение на първия от поставените въпроси се твърди противоречие с решение № 291/18.11.2014 година, постановено по гр. д. № 2193/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 100/08.07.2012 година, постановено по т. д. № 307/2011 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.; По отношение на втория въпрос се твърди противоречие с решение № 485/09.06.2010 година, постановено по гр. д. № 1451/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и по отношение на третия въпрос си твърди противоречие с ТР № 5/14.11.2012 година, постановено по тълк. д. № 5/2012 година на ОСГТК на ВКС.
Първият от посочените по-горе правни въпроси е поставен много общо, без да е конкретизиран с оглед на фактите по делото и изводите на състава на Окръжен съд Стара Загора, поради което и не отговаря на изискванията за правен въпрос така както са посочени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. В случая касационният съд не може с оглед на така поставения общ въпрос да формулира конкретен такъв, свързан с предмета на спора, което е пречка за допускането на касационно обжалване по този въпрос. Дори и с оглед посочената от В. И. Л. съдебна практика на ВКС, на която обжалваното решение, според касатора, противоречи да бъде прието, че така поставения въпрос се отнася до възможността на страна по договора да развали същия поради неизпълнение, без да даде подходящ срок за изпълнение и без да са налице предпоставките по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за това, то същият не обуславя допускането на обжалваното решение до касационен контрол. Този въпрос не е бил разглеждан от състава на Окръжен съд Стара Загора и не е обусловил правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд е ограничен от изложените във въззивната жалба оплаквания и дължи произнасяне само по отношение на тях. В конкретния случай въззивната жалба на В. И. Л. срещу първоинстанционното решение № 622/28.12.206 година на Районен съд Казанлък, постановено по гр. д. №832/2016 година е била мотивирана с това, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с подписания впоследствие анекс е бил определен срок за сключване на окончателния договор до 07.12.2015 година, поради което неявяването на В. И. Л. пред нотариуса за сключване на този договор на посочената дата не представлявало неизпълнение на предварителния договор. Липсват обаче оплаквания за това, че Л. А. З. не е упражнил надлежно правото си да развали предварителния договор, без да даде на В. И. Л. подходящ срок за изпълнение и без да са налице предпоставките на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД за това. Затова съставът на Окръжен съд Стара Загора не е дължал произнасяне по този въпрос и не го е обсъждал при постановяване на решението си. Това произтича и от факта, че такова твърдение не е посочено и пред първоинстанционния съд, а се прави едва пред касационната инстанция. Както пред нея, така и пред въззивната такава Л. е твърдял, че не е бил в неизпълнение на задълженията си по предварителния договор, тъй като не е трябвало да се яви за сключването на окончателния такъв на 07.12.2015 година. Поради това не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по така поставения правен въпрос.
Вторият от поставените от В. И. Л. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси също не обосновава допускането на обжалваното въззивно решение на Окръжен съд Стара Загора до касационен контрол. Същият е поставен във връзка с твърдението на Л., че при сключването на анекса се касало до сключване на договор между неприсъстващи. Затова подписването на анекса, в който е посочена датата 31.12.2015 година от страна на З., следвало да се разглежда като предложение до касатора за сключване на договора. След като Л. не се е съгласил с посочената дата и се е подписал под анекс с дата 07.12.2015 година той не бил приел направеното от З. предложение и анекса с новата дата трябвало да се счита за ново предложение до купувача по предварителния договор. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, това ново предложение е трябвало да бъде прието писмено от З., което не било направено, но съставът на Окръжен съд Стара Загора бил приел, че от последващите фактически действия на страните, последвали след полагането на подписите, се установявала тяхната съвпадаща насрещна воля, като с оглед на това е приложил разпоредбата на чл. 13 от ЗЗД, отнасяща се към момента на сключването на неформалните договори. В случая обаче въззивният съд не е прилагал правилото на чл. 13 от ЗЗД, за да приеме, че страните в производството са обвързани от анекса към предварителния договор, в който е посочено, че срокът за сключване на окончателния договор се удължава до 07.12.2015 година. Съдът е приел, че анексът към предварителния договор е сключен от момента на подписването му и от двете страни по договора като, за да прецени каква е изразената от тях воля е извършил преценка на събраните по делото доказателства. С оглед на това горепосочения правен въпрос не е обусловил изводите на състава на Окръжен съд Стара Загора. При това така както е формулиран въпроса същият възпроизвежда правния въпрос, по който е постановено решение № 485/09.06.2010 година, постановено по гр. д. № 1451/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., касаещо съвсем различна хипотеза от тази, която е предмет на настоящето производство.
Третият от поставените в изложението на В. И. Л. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси също не обосновава допускането на решенето на Окръжен съд Стара Загора до касационен контрол. Същият е свързан с обстоятелството, че първоначално в анекса към предварителния договор било посочено, че срокът за сключване на предварителния договор се удължава до 31.12.2015 година, като впоследствие тази дата е зачертана и ръкописно е посочена датата 07.12.2015 година, върху която е поставен печат на Агенция за недвижими имоти [фирма], [населено място] и е положен подпис от неин служител, който е разпитан като свидетел по делото. В тази връзка въззивният съд е съобразил установената практика по чл. 178, ал. 2, изр. 1 от ГПК, съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото, като това се отнася и до сключваните между страните в исковото производство писмени договори. Частния писмен документ, какъвто е и анекса към предварителния договор от 01.10.2015 година, е автентичен, ако носи подписа на лицето, посочено като негов издател, като в конкретния случай не е установено подписите върху анекса да са положени от други лица, различни от Л. А. З. и В. И. Л.. Освен това частният документ е автентичен, ако съдържа изявление на своя издател. Затова ако частния документ материализира изявление на други лица, различни от издателя си, той е неавтентичен. Неавтентични са документите, при които подписът е положен от друго лице, а не от това посочено като техен издател; текстът пред подписа е изпълнен от трето лице и не съвпада във волята на лицето, посочено като издател на документите или пък в текста са направени добавки, изменения или поправки, които не съответстват на волята на издателя. В този смисъл са решение № 249/12.11.2012 година, постановено по гр. д. № 270/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 74/13.05.2015 година, постановено по гр. д. № 4426/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 19/12.02.2013 година, постановено по гр. д. № 864/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Затова автентичен ще е частен документ, при който лицето посочено като негов издател, е положило само подписа си, а текстът над него е изпълнен впоследствие от друго лице, стига текстът да съответства на волята на издателя. С оглед на това, в случай че извършените в документа зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други подобни, независимо кога и от кого са извършени, съответстват на волята на издателите и те са се съгласили с тях, документът ще е автентичен. В този случай въпросите кога издателите ска подписали документа-преди или след извършване на поправките, съответно дали са съгласни с тях или не и за това каква е действителната им воля са фактически такива и подлежат на преценка с оглед на всички доказателства по делото, включително и с оглед на показанията на разпитаните свидетели. Съставът на Окръжен съд Стара Загора е процедирал по този начин, във връзка с извършената в анекса към предварителния договор от 01.10.2015 година поправка и с оглед на събраните по делото доказателства е приел, че действителната воля на страните по него е била окончателният договор да бъде сключен до 07.12.2015 година, поради което не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол и по третия от поставените от Л. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 227/06.07.2017 година на Окръжен съд Стара Загора, гражданска колегия, втори състав, постановено по гр. д. № 1140/2017 година по подадената срещу него от В. И. Л. касационна жалба с вх. № 10 302/17.08.2017 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед на изхода на спора В. И. Л. ще трябва да заплати на Л. А. З. сумата от 1200.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227/06.07.2017 година на Окръжен съд Стара Загора, гражданска колегия, втори състав, постановено по гр. д. № 1140/2017 година.
ОСЪЖДА В. И. Л. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] да заплати на Л. А. З. от [населено място], с Е. [ЕГН] сумата от 1200.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.