1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
Гр.София, 06.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 980/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бестрой БГ“ ЕООД срещу Решение № 2366/16.11.2017 г. по в.т.д.№ 3375/2017 г. на ТО, ТЗ, състав на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 5/4 януари 2017 г. на СГС в отхвърлителната му част за сумата 87 000 лв., представляваща последна вноска от дължимо в полза на касатора възнаграждение по чл.7 от договор от 15 май 2006 г. за изработка на строителен продукт между него и „Джи Енд Еф Къмпани“ ЕООД в общ размер 150 000 лв. и законната лихва върху нея, както и за сумата 37466,80 лв., представляваща лихва за забавено плащане на главницата 87 000 лв. за периода от 1 април 2009 г. до датата на завеждане на исковата молба 19 април 2013 г.
В касационната жалба на ищцовото дружество се поддържа, че решението е нищожно и неправилно в обжалваната отхвърлителна част по съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси. Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част.
Ответникът по касация „Филмар инженеринг енд консултинг“ ЕООД изразява становище в срока за отговор на жалбата, че решението на САС не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо в обжалваната част въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част за сумата 87 000 лв. и мораторната лихва върху нея, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за изработка на строителен продукт – монолитна триетажна жилищна сграда в кв.Б., [населено място]. Ответното дружество възлага, а ищцовото дружество се задължава да построи със собствени сили и със средства и материали на възложителя жилищна сграда, индивидуализирана в Глава ІV на договора, да я предаде и да снабди с разрешение за ползване и удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта възложителя в срок до 20 календарни месеца от подписването на договора. Изпълнителят се задължава да изпълни поръчката със собствени сили и да отговаря за действията на трети лица-подизпълнители като за свой действия, ако намери за необходимо да натовари с изпълнението на части от поръчката други лица. По силата на чл.7 от договора възложителят се задължава да заплати възнаграждение за изработването в размер на 150 000 лв. на 4 вноски, последната от които е процесната четвърта вноска, 87 000 лв. стават изискуеми при въвеждане на обекта в експлоатация и снабдяването му с разрешение за ползване. Не се спори между страните, че договорът е изменен и изпълнителят се е задължил да осигурява материалите и средствата за построяването на сградата. Въззивният съд е приел, че изменението е обективирано в двустранно подписани протоколи и възложителят е заплатил всички разходи за труд и материали по построяването на сградата, установени в протоколи обр.19 и количествено – стойностна сметка за всеки етап от строителството. Договорените СМР са изпълнени и възложителят дължи възнаграждение за изпълнените натурални видове СМР в установения с протоколи обр.19, размер, включващ стойността на вложения труд и на материалите. Според въззивния съд за завършените и актувани СМР възложителят е заплатил фактурираната обща стойност с изключение на сумата 13 420,39 лв., която е обект на втората обективно съединена претенция. За периода 2006 – 2009 г. преведените суми в изпълнение на договореното възлизат съгласно констатациите на ССЕ на 979 707 лв. Предвид заплащането на приетите СМР искът за сумата 87 000 лв., представляваща последната вноска от уговореното в чл.8 възнаграждение, е изцяло неоснователен. С оглед акцесорния характер на претенцията по чл.86 ЗЗД се явява неоснователен и искът за обезвреда в размер на законната лихва.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалваното решение следва да се приеме, че изведените от касатора въпроси по чл.2 и чл. 3 в изложението не са обусловили решаващата воля на въззивния съд по предмета на спора. Въпросът по пункт 2 – по приложението на чл.20 ЗЗД и пределите на тълкуване волята на страните съобразно критериите на общото тълкувателно правило на посочената разпоредба – е обсъждан само в първоинстанционното решение. Обжалваният въззивен акт не съдържа отговор на формулирания от касатора въпрос, нито препращане към мотивите на първоинстанционното решение.
Независимо от горното в своята постоянна практика ВКС приема, че когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост на договорна клауза действителната обща воля на съконтрахентите се установява чрез тълкуване на отделните клаузи при спазване на въведените с чл.20 ЗЗД критерии – в смисъла, произтичащ от целия договор, при изследване на обстоятелствата, при които е сключен, като се изхожда от целта на сделката, обичаите в практиката и добросъвестността. В случая клаузата, на която се основава претенцията за 87 000 лв. – т. 8 от Раздел ІІІ на договора – определя по ясен и недвусмислен начин размера на вноските и техния падеж, поради което не се нуждае от тълкуване.
Не е от значение за изхода на спора по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда въпросът по пункт 3 – допустимо ли е въззивният съд да постанови решение без да обсъди и направи самостоятелна преценка на всички доказателства по делото, без да определи доказателствената им стойност и относимост към спорното правоотношение и да формира изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка и да ги изложи в мотивите си.
Според мотивите на ТР № 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК /т.1/ правният въпрос на касатора трябва да е от значение за изхода на делото, не и за обсъждане на събраните по делото доказателства и за правилността на обжалваното решение. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК. И. от жалбоподателя въпрос се явява оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Независимо от горното по формулирания от касатора процесуалноправен въпрос е създадена постоянна практика на ВКС в множество решения по чл. 290 ГПК, съгласно която въззивният съд е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка ДОПУСТИМИТЕ, ОТНОСИМИ И СВОЕВРЕМЕННО ПРЕДСТАВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството /в тоя смисъл Решение № 212/1.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 134/30.12.2013 г. по т.д.№ 34/2013 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 222/6 април 2017 г. по т.д.№ 425/2015 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 177/8.11.2017 г. по т.д.№ 408/2017 г. на Второ т.о. на ВКС и мн.др./. Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от цитираната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК.
Значим за изхода на спора по настоящото дело е само въпросът по т.1 на изложението – дължи ли се на изпълнителя възнаграждение за извършената от него работа по договор за изработка, когато възложителят е приел работата без възражение и допустимо ли е съдът с решението си да отрича законно регламентирано право на възнаграждение, конкретизирано от страните в двустранен договор. У. отговор на въпроса относно дължимостта на възнаграждението за приетата работа се съдържа в императивната разпоредба на чл.266 ал.1 ЗЗД, която не е нарушена от въззивния съд, квалифицирал правилно фактическия състав на процесния договор като договор за изработка по чл.258 ЗЗД. Втората част от въпроса е некоректно зададена. Изводът на въззивния съд за неоснователност на претенцията за заплащане на четвъртата вноска от възнаграждението почива на констатацията на експертизите за погасяване на задължението по т.7 на договора /150 000 лв./ в пълен размер чрез надлежно документирани плащания.
Неоснователно е и позоваването на касатора на очевидна неправилност. Квалифицираната форма на неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК е обусловена от наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, породена от грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи евентуалната необоснованост на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата и доводите на страните в пестеливи или вътрешнопротиворечиви мотиви е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено при условията на чл.280 ал.1 т. 1 т. 3 ГПК. В случая въззивното решение не е очевидно неправилно в обжалваната част, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице сочените от касатора основания за достъп до касационен контрол.
В необжалваната му част въззивното решение е влязло в сила-
Мотивиран от горното Върховният касационен съд,1 състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПСУКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно Решение № 2366/16.11.2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, постановено по в.т.д.№ 3375/2017 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „БЕСТРОЙ БГ“ ЕООД София да заплати на „Филмар инженеринг енд консултинг“ ЕООД София сумата 2775 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: