Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 06.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28.11. 2018 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2226 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. С. Й. и С. С. К. (двете страни по делото) срещу въззивно решение № 346 от 30.10.2017 г. по възз. гр. дело № 318 /2017 г на Софийския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение на Костинбродския районен съд по извършване на делба между И. С. Й и С. С. К. и вместо това е постановено друго, с което делбата е извършена чрез друго разпределение по реда на 353 ГПК на три недвижими имота и съдът се е произнесъл по претенции по сметки.
И. С. Й. обжалва въззивното решение в частта, с която в дял на ответницата С. С. К. е поставена сградата от 42 кв.м. в [населено място], без земята, с довод, че е направил подобрения; в частта, с която срещу него (И. Й.) е уважена претенцията на С. К. по сметки за подобрения в имота в [населено място] в размер на 3 716.25 лева и в частта, с която е отхвърлена неговата (на И. Й.) претенция срещу С. С. К. по чл.31,ал.2 ЗС в размер на 4 950 лева (в тази част въззивното решение не подлежи на обжалване).
С. С. К. обжалва въззивното решение в частта, с която в дял на И. Й. е поставен недвижимият имот в [населено място] и в частта, с която в неин дял (на С. К.) е поставена жилищната сграда без дворното място в [населено място].
Всеки от жалбоподателите твърди, че обжалваното решение е неправилно в съответната част и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
С. С. К. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на И. Й..
Жалбите са допустими в частта им по извършване на делбата, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено във втора фаза на съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
Жалбата на И. Й. е допустима в частта и срещу уважената срещу него претенция на С. К. по сметки за подобрения в размер на 3 716.25 лева, защото цената на иска е по-голяма от 5 000 лева и е недопустима в частта по неговата (на И. Й. ) претенция срещу С. К. по чл.31,ал.2 ЗС за сумата 4 950 лева (с цена до 5 000 лева). В тази част следва да бъде оставена без разглеждане и на основание чл.286,ал.1,т.3 ГПК да бъде върната.
С въззивното решение по делбата е извършено по реда на чл.353 ГПК разпределение на три недвижими имота между брат и сестра, правата им са придобити по наследяване и сделки.
Имотите и правата са както следва: дворно място в [населено място] с двуетажна еднофамилна жилищна сграда и стопанска сграда при квоти 3 /4 ид.ч. за И. Й. и 1 /4 ид.ч. за С. К.; празно дворно място с площ около 500 кв. м. в [населено място] дол с квоти по 1 /2 ид.ч. и вилна сграда без земята (около 1 200 кв.м.,) в [населено място] при квоти 5 /6 ид.ч. за И. Й. и 1 /6 ид.ч. за С. К.. Не са направени претенции за възлагане.
Въззивният съд е приел, че съставяне на дялове и теглене на жребий е невъзможно поради съществено неравенство в дяловете. На ищеца И. Й. следва да се постави в дял имотът с най-висока стойност – двор и къща в К., тъй като има по-голям дял от него (3 /4 ид.ч.). На ответницата С. К. следва да се поставят в дял останалите два имота. Без значение е дали ответницата живее в имота в К. и дали има жилищна нужда, тъй като не е налице хипотезата на чл.349,ал.2 ГПК. За уравнение на дяловете ищецът следва да заплати на ответницата 14 950 лева. Всеки друг вариант би довел до заплащане на много по- голяма сума за уравняване на дяловете.
По претенциите по чл.346 ГПК (по сметки), срещу които И. Й. е подал касационна жалба, въззивният съд е пиел следното:
Претенцията на И. Й. срещу С. К. по чл.31,ал.2 ЗС за сумата 4 950 лева е неоснователна, тъй като по делото не се установява ответницата да е получила нотариална покана да му предостави ползването на имота (в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване).
Претенцията на ответницата С. К. срещу И. Й. за подобрения в имота в [населено място] е основателна за сумата 3 716.25 лева (3 /4 от 4 955 лева). Подобренията в имота в К. са доказани със събраните свидетелски показания и заключение на съдебно-техническа експертиза. Те са извършени от ответницата С. К. като съсобственик, поради което отношенията следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, т.е. до размера на обогатяването в хипотезата на чл.61,ал.2 ЗЗД, т.к. съсобственичката е предприела работите и в свой интерес. Съдът намира за недоказано възражението на И. Й., че се е противопоставил на извършването на посочените подобрения с изпратена нотариална покана. Поканата не е достигнала до знанието на подобрителката. Така е защото в поканата е посочено, че е връчена редовно на основание чл.47,ал.1 и ал.2 ГПК, т.е. чрез залепване на уведомление, без в нотариалната покана да е отразено извършването на действия, които представляват изискванията, предвидените в закона предпоставки за залепване на уведомление (в предходна част от мотивите на въззивния съд подробно са описани предпоставките за залепване на уведомление и предвидените в процедурата действия, които следва да бъдат удостоверени). Претенцията е основателна до размера на обогатяването и е неоснователна и следва да бъде отхвърлена за разликата до 8 271 лева.
По касационната жалба на И. Йорданов :
Във връзка с довода, че (и) вилата в [населено място] е следвало да бъде поставена в негов дял, тъй като в нея той (И. Й. ) има по-голям дял (квота), направил е подобрения в нея и я ползва, И. Й. извежда процесуалноправен въпрос, свързан с критериите при извършването на делбата реда на чл.353 ГПК: не следва ли извършването на подобрения в един имот и фактическото му ползване да бъде критерий при извършване на разпределение по реда на чл.353 ГПК, защото прилагането му води до това да не се създават значителни затруднения? Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 300 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 1040 /2010 г., на ВКС, I г.о.
В решението е прието следното: Направата на подобрения е критерий и за това как следва да се разпределят имотите между съделителите; Големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл.69,ал.2 ЗН, приложим и при делба на обикновена съсобственост, всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл.292 ГПК (отм.) (чл.353 от действащия ГПК) се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове.
Настоящият състав намира, че не е допуснато противоречие с цитираното решение, тъй като в него са посочени и степенувани няколко критерия, а въззивният съд е спазил основните (посочени и в цитираното решение) – на всеки един от двамата съделители е поставил реален дял, в който се включват по вид допуснатите до делба имоти – постройки и дворни места и чиято стойност в най-голямата възможна степен съответства на делбените части. Така И. Й., който има по-голяма квота от най-ценния имот (дворно място и къща в [населено място]), го е получил в дял (реален дял), а С. К. е получила в дял останалите два имота, които общо са на значително по-ниска стойност. Ако съдът беше възложил и вилната сграда в дял на И. Й., то щеше да наруши първите посочени в решението критерии и да постанови несъответствие между вида и стойността на поставените в дяловете на страните имоти и големината на квотите на страните и стойността на дяловете им. С. К. щеше да получи единствено празно (незастроено) дворно място в [населено място] дол, а И. Й. щеше да получи и втора сграда и щеше да дължи още по-голяма сума за уравнение на дяловете.
И. Й. навежда довод за неправилност на извода на въззивния съд за уважената срещу него претенция по сметки за подобрения в имота в К. в размер на 3 716.25 лева – неправилност на извода, че нотариалната му покана не е била надлежно връчена на С. К.. Твърди, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.193,ал.3 ГПК, в която е предвидено, че тежестта на доказване на неистинността на официален документ пада върху страната, която го оспорва. Твърди, че по този въпрос въззивният съд е допуснал противоречие с решение № 163 от 25.02.2016 г. по т.д. № 2335 /2014 г. II т.о., с което е прието, че нотариалната покана и нотариалното удостоверяване за начина на връчване на нотариалната покана по реда на чл.47 ГПК, имат характер на официален свидетелстващ документ. И се ползват с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила.
Настоящият състав приема, че не е допуснато противоречие с приетото с посоченото решение, въззивният съд е приел в съответствие с установената практика на ВКС, посочена от него, че от съдържанието на нотариалната покана не се установява извършването на действия, които представляват изискванията и предвидените в закона предпоставки за залепване на уведомление.
По касационната жалба на С. К.:
Жалбоподателят С. К., която обжалва решението в частта, с която е възложен на ищеца имотът в [населено място], а на нея вилна сграда в [населено място]. Доводите и се изчерпват с неправилността на разпределението – тя иска да и бъде възложен имотът в [населено място], те не се отнасят до приложения способ за извършване на делбата – по чл.353 ГПК. Твърди общо, че в частта за разпределението въззивното решение е необосновано, но не сочи за кои факти, които са от значение за критериите за извършване на разпределението, са необосновани изводите на въззивния съд.
Също така С. К. не е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което делбата е извършена също по реда на чл.353 ГПК.
Поради това не са обуславящи изведените от нея въпроси, свързани с избора на способ за извършване на делбата (по реда на чл.353 ГПК или някой от другите способи).
Във връзка с довод, че неправилно е поставена в неин дял вилата в [населено място] без двора (чиято делба не се извършва) С. К. извежда въпроса: не следва ли съгласно чл.69,ал.2 ЗН всеки от съделителите да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се уравнява в пари, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 7 от 27.01.2016 г. по гр.д. № 4711 /2015 г. на ВКС, I г.о., с което е прието в съответствие с приетото в т.5б на ППВС 7 /1973 г. в кои случаи се тегли жребий и в кои случаи тегленето на жребий е невъзможно или неудобно и че когато до делба са допуснати съществено различаващи се по стойност и разнородни имоти (един жилищен и няколко нежилищни, незастроени имоти), не е възможно оформянето на равностойни дялове между съделителите, дори когато техните части в съсобствеността са равни, поради това в този случай жилищният имот, ако не може да бъде възложен по реда на чл.349,ал.1 или ал.2 ГПК, следва да бъде изнесен на публична продан, а от останалите равностойни и еднакви по вид имоти (незастроени имоти) следва да се обособят дялове, които да съответстват по стойност на съотношението на дяловете на съделителите и да се разпределят между тях по реда на чл.353 ГПК.
Настоящият състав намира, че въпросът дали един от имотите не е следвало да бъде изнесен на публична продан не е обуславящ, тъй като С. К. не е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което делбата е извършена също по реда на чл.353 ГПК.
Въпросът може да бъде приет за обуславящ, доколкото е свързан с приложението на нормата на чл.353 ГПК но не е разрешен както твърди жалбоподателката, тъй като въззивният съд е приел именно, че всеки един от двамата съделители следва да получи дял в натура (съгласно правилото на чл.69,ал.2 ЗН) и че това е възможно, като съдът е осъдил И. Й. да заплати на С. К. пари за уравняване на дяловете.
Настоящият състав приема също, че не е допуснато противоречие с посоченото решение на ВКС, доколкото в обжалваното решение е разглеждана различна от посоченото решение хипотеза – не се извършва делба на един жилищен имот, за което да е направена претенция за поставяне в дял на основание чл.349,ал.1 или ал.2 ГПК, а на градска къща с дворно място, на вилна сграда без дворното място и на празно дворно място в село. Поради разликата в хипотезите не може да се приеме наличие на противоречиво разрешаване.
Въпросът: в кои случаи делбата следва да се извършва чрез теглене на жребие и в кои случаи то е невъзможно или много неудобно (по приложението на чл.292 от ГПК от 1952 г. (отм.) (чл.353 ГПК), също не е обуславящ поради вече изложеното, че в касационната жалба на С. К. не се съдържат доводи за неправилност на избрания способ за извършване на делбата и поради това, че С. К. не е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което делбата е извършена също по реда на чл.353 ГПК (не е подала въззивна жалба срещу способа за извършване на делбата). Но може да се отбележи, че по този въпрос не е допуснато противоречие, а съответствие с посоченото разрешение в т.5б на ППВС 7 /1973 г.
Не е допуснато и противоречие с посоченото решение № 100 от 27.07.2015 г. по гр.д. № 6463 /2014 г. на ВКС, I г.о., в което са разглеждани друг правен въпрос: при извършване на делбата на сграда със смесено предназначение (магазини и офиси) по реда на чл.353 ГПК, следва ли съдът да се съобрази с искането на част от съделителите за получаване на общ дял, което би имало значение за разпределяне на равностойни обекти от гледна точка на техния вид и възможност за пълноценно ползване по предназначение. Различна е и разглежданата хипотеза (делба на магазини и офиси). Изведеният въпрос не е обуславящ, съделителите са общо двама и не са направили такова искане (което би означавало, че не искат да се извършва делбата на някой или всички имоти).
Има обаче съответствие с приетото от ВКС по изходната основа на въпроса: към извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК съдът пристъпва, когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в ППВС 7 /1973 г., т.5.
Изведеният от жалбоподателя С. К. процесуалноправен въпрос: длъжен ли е съдът да обсъди всички допустими и относими доказателства, е обуславящ, но е разрешен в съответствие с установената практика – че е длъжен. По този въпрос не се сочи противоречие с решение на ВКС.
Изведеният от жалбоподателя С. К. въпрос: от какво трябва да се ръководи съдът при избора на способ за извършване на делбата, също не е обуславящ, поради приетото вече, че С. К. не е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което делбата е извършена също по реда на чл.353 ГПК. Но и за този въпрос може да се отбележи, че е разрешен от въззивния съд в съответствие с разрешението в ППВС 7 /1973 г., т.5 и по-късните решения на ВКС, които са в съответствие с разрешението.
Не е допуснато противоречие с посоченото решение № 222 / 06.12.2013 г. по гр.д. № 6463 /2014 г. на ВКС, II г.о., в което е разглеждан друг въпрос – как се извършва делба на новооткрито наследство по смисъла на чл.91 ЗН – прието е, че по колена, а след това делбата трябва да продължи между наследниците в различните колена.
Не е допуснато противоречие, а съответствие с посоченото решение № 224 / 21.11.2016 г. по гр.д. № 2378 /2016 г. на ВКС, I г.о., с което е даден отговор на въпроса: по от какви правила следва да се ръководи съдът при избиране на способ за извършване на делбата, когато броят на съделителите е равен или по-малък от броя на делбените имоти, като е прието, че основен принцип е всеки съделител да получи реален дял от съсобствените имоти, принципът на реален дял е водещ в делбата, и че чл.69 ЗН изрично предвижда неравенството в дяловете се изравнява в пари и че чл.69 ЗН следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти, а ако имотите са поделяеми – на обособените дялове в тях. Но по-горе беше посочено, че въпросът дали в случая делбата е следвало да бъде извършена от въззивния съд по реда на чл.353 ГПК, не е обуславящ.
Поради отбелязаното вече, че С. К. не е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което делбата е извършена по реда на чл.353 ГПК, и поради изложеното дотук за способа за извършване на делбата (за това, че избраният способ е в съответствие с установената практика), не са обуславящи въпросите: следва ли съдът да изготви проект за разделителен протокол по чл.347 ГПК при двама съделители и два недвижими имота (всъщност имотите са три), може ли да приложи чл.353 ГПК при наличие на социален критерий и явява ли се теглене на жребий много неудобно, когато предмет на делбата са незастроени и един застроен имот.
Във връзка с довод, че формираните правни възгледи (изводи) на въззивния съд противоречат на представените и приети по делото доказателства (без да се сочи кои) са изведени процесуалните въпроси: следва ли съдът да се съобрази с всички доказателства и обстоятелства по делото и следва ли въззивното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка? Въпросите са обуславящи, но не са разрешени както твърди жалбоподателката. Въззивният съд е обсъдил доказателствата за обстоятелствата, които имат значение за критериите за разпределението на имотите.
Към изложеното може да се добави, че соченото определение на ВКС, постановено на основание чл.288 ГПК и решение по административно дело на ВАС не следва да бъдат обсъждани, тъй като противоречието с тях не обосновава основание за допускане на касационно обжалване.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Всеки един от тях следва да понесе разноските, които е направил. Поради това разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане касационната жалба на И. С. Й. срещу въззивно решение № 346 от 30.10.2017 г. по възз. гр. дело № 318 /2017 г на Софийския окръжен съд в частта и по претенцията И. С. Й. срещу С. С. К. по чл.31,ал.2 ЗС за сумата 4 950 лева.
В тази част определението може да бъде обжалвано в седемдневен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 346 от 30.10.2017 г. по възз. гр. дело № 318 /2017 г на Софийския окръжен съд в останалата му обжалвана част.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.