1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр.София, 15.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 554/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. М. М. и С. Х. М. срещу определение на Софийски апелативен съд № 3042 от 08.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 4258/ 2018 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 16.05.2018 г. по гр.д.№ 5892/ 2016 г., с което е прекратено производството по делото поради постигната съдебна спогодба между ищеца „Стал 2007” ООД и ответника Е. Й. М. (малолетна, действаща чрез законния си представител С. С. Н.).
Жалбоподателите поддържат, че одобрената от съда съдебна спогодба била нищожна, а нищожната спогодба не може да има за последица прекратяване на производството по делото. Като трети лица – помагачи на ответницата и ипотекарни длъжници за задълженията на нейния наследодател Й. М. те имали интерес нищожността на спогодбата да бъде установена и производството да продължи, за да бъде отхвърлен предявения иск. При постановяване на обжалваното въззивно определение тези обстоятелства не били съобразени, поради което жалбоподателите молят то да бъде допуснато до касационен контрол, да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на иска. Като основание за допускане на обжалването повдигат процесуалноправния въпрос „Ако сключена спогодба между страните по делото е нищожна при условията на чл.26 ал.1 от ЗЗД, защото е в противоречие със закона или защото го заобикаля, то това тъждествено ли е с липсата на спогодба, като основание за отмяна на определението на съда за прекратяване на делото при условията на чл.234 от ГПК?”. Считат, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Евентуално молят въззивното определение да бъде допуснато до касационен контрол като очевидно неправилно, защото с него е прието, че нищожна съдебна спогодба може да има за последица законосъобразно прекратяване на производството по делото, по което е постигната.
Ответната по частната жалба страна Е. Й. М., действаща чрез законния си представител С. С. Н., я оспорва като поддържа, че третите лица – помагачи не могат да извършват действия на разпореждане с предмета на делото, нито да препятстват извършването на такива от страните в процеса.
Ответната по частната жалба страна „Стал 2007” ООД не взема становище.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Първоинстанционното производство е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на „Стал 2007” ООД срещу Е. Й. М. действаща чрез законния си представител С. С. Н., предявен е установителен иск за съществуване на вземане от 700 000 евро по договор за заем. С определение от 18.12.2017 по образуваното гражданско дело № 5892/ 2016 г. съдът е конституирал като трети лица – помагачи на ответницата частните жалбоподатели К. М. М. и С. Х. М., които са обезпечили изпълнението на чужд дълг (вземането по договора за заем, предмет на установяване) чрез ипотека върху техен собствен недвижим имот. В първото съдебно заседание по делото между ищеца „Стал 2007” ООД и ответника Е. Й. М., действаща чрез законния си представител С. С. Н., е постигната съдебна спогодба. Първоинстанционният съд констатирал, че спогодбата не противоречи на закона и добрите нрави и я одобрил, след което прекратил производството по делото. К. М. М. и С. Х. М. обжалвали определението за прекратяване на производството и по жалбата им било образувано ч.гр.д.№ 4258/ 2018 г. на Софийски апелативен съд. По него е постановено обжалваното в настоящето производство въззивно определение, с което частната жалба е оставена без уважение. Въззивният съд приел, че спогодбата не подлежи на обжалване пред по-горен съд, тя може да страда от пороци (както всеки договор), но този порок подлежи на разкриване по общия исков ред, а не по пътя на обжалването й или на обжалването на определението за прекратяване на производството по делото, по което е постигната.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от частните жалбоподатели правен въпрос е обуславящ, но той няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По разрешаването му има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Съдебната спогодба е договор, уреден в чл.365 – 367 ЗЗД, който се одобрява от съда съгласно чл.234 ГПК и производството по делото се прекратява. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение – сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила, но не подлежи на обжалване пред по-горен съд, не подлежи на тълкуване по реда на чл.251 ГПК, не подлежи на допълване по реда на чл.250 ГПК и допуснатите в нея очевидни фактически грешки не подлежат на поправка по реда на чл.247 ГПК. Спогодбата е подчинена на режима на договорите, определението за одобряването й е подчинено на режима на охранителните актове, а определението за прекратяване на производството по делото – на режима на определенията, които турят край на производството по делото. Ако договорът за спогодба е опорочен, няма пречка този порок да бъде предявен с иск за прогласяване на нейната нищожност, за унищожаването й или за обявяване или прогласяване на недействителността й, както и да бъдат предявени искове за развалянето, отменянето й поради новонастъпили обстоятелства или други потестативни права (вж решение № 447/ 25.06.2010 г. по гр.д.№ 4618/ 2008 г., III г.о., ВКС). Това обаче става в отделно производство, нищожността не може да бъде релевирана по реда на обжалването на определението за прекратяване на производството по делото, по което спогодбата е постигната.
Наличието на установена практика, която не се нуждае от промяна и която е съобразена от въззивния съд, изключва хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на формулирания от частните касатори правен въпрос.
Няма основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и като очевидно неправилно. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд може да направи извод за възможна очевидна неправилност на обжалвания акт само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая жалбоподателите формулират в изложението си същите твърдения за неправилност, във връзка с който са поставили процесуалноправния въпрос за значението на нищожната съдебна спогодба като условие за законосъобразност на определението за прекратяване на производството по делото. След като този въпрос е разрешен в съответствие с установената практика, обжалваният акт не може да е очевидно неправилен.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд № 3042 от 08.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 4258/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: