7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 18.02.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3115 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№10588/06.06.2018г., подадена от С. И. М. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Е. П. от САК, срещу решение №1157/10.05.2018г., постановено от Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав по в.гр.д.№3209/2017г., с което решението на първоинстанционния съд в частта по предявения по реда на чл.108 ЗС иск е отменено и вместо това е признато за установено по отношение на С. И. М., че А. П. Б. е носител на правото на собственост на 3/8 идеални части от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] представляващ апартамент №… на 11 етаж, заедно с мазе №…, както и 2.043% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и С. И. М. е осъден да предаде на А. П. Б. владението върху собствените ? 3/8 идеални части от апартамента.
В изложението към подадената от С. И. М. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправни въпроси:
1.Следва ли /длъжен ли е/ въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, да определи предмета на спора и относимите към него факти, като обсъди събраните в тази насока доказателства по делото. Според касатора въззивният съд не е обсъдил и не е мотивирал в мотивите на решението защо и въз основа на какви факти и доказателства е приел и уважил заведения от ищцата ревандикационен иск, не е обсъдил защо приема, че пълномощното и сключения въз основа на него договор за продажба на имота са нищожни и не е обсъдил защо е приел, че ищцата е собственик на процесния имот и е налице първият юридически факт от сложния фактически състав на ревандикационния иск;
2.Длъжен ли е въззивният съд да се аргументира защо не приема доводите на първоинстанционния съд и да мотивира това свое решение. Според касатора в своето решение въззивният съд е отбелязал, че не споделя приетото от първоинстанционния съд, без да се мотивира и аргументира – защо;
3.Следва ли при спор относно фактите и доказателствата по делото, в мотивите към решението си съдът да обосновава изводите си кои факти и доказателства приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Според касатора въззивният съд не е коментирал дали споделя становището относно заключението на съдебно-почерковите експертизи, приети по делото от първоинстанционния съд, а напротив даже е приел, че допуснатата повторна почеркова експертиза напълно припокрива становището на първата такава, че подписът за „упълномощител“ и изписването на името под него са изпълнени от М. Б., но не се е мотивирал защо не кредитира това заключение и не се съобразява с доводите, направени от вещите лица, а приема за достоверно единствено заключението, прието във въззивното производстно. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че трябва да бъде дадена вяра на приетата от въззивната инстанция експертиза и да не се кредитират приетите в първата инстанция на процеса две експертизи, след като всички те са ползвали едни и същи образци и сравнителни материали.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. П. Б., чрез процесуалния си представител адв.П. Ч. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
А. П. Б. е предявила срещу С. И. М. иск за предаване владението на процесния недвижим имот по реда на чл.108 ЗС, с твърдението, че имотът е принадлежал на нейните родители П. Н. Б. и М. П. Б., които през 1991г. /н.а.№…, том …, дело…./1991г./ ? дарили ? идеална част от имота. Твърди, че през 1999г. баща ? починал и квотите в съсобствеността станали 3/8 ид.части за нейната майка М. Б. и 5/8 за ищцата, след което на 29.10.2007г. тя лично и като пълномощник на майка си, сключила със С. И. М. договор за покупко-продажба/н.а.№…, том .., дело №…/2007г./. Твърди, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, с оглед на което тя притежава по наследство след смъртта на своята майка 3/8 идеални части от този имот.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че от представения по делото н.а.№.., том .., дело №…/2007г. по описа на нотариус Б. Я., се установява, че между А. П. Б., действаща лично и като пълномощник на М. П. Б., и С. И. М., е сключен договор за продажба на собствеността върху процесния недвижим имот, като уговорената продажна цена е в размер на 137 820лв., която сума продавачите са получили напълно от купувача. Прието е, че между страните не съществува спор, че квотите в съсобствеността на продавачите е била 5/8 идеални части за А. П. Б. и 3/8 идеални части за М. П. Б., както и че последната е починала през 2008г. /след сделката/ и е оставила за единствен свой наследник дъщеря си А. П. Б..
Взето е предвид обстоятелството, че по делото е представено нотариално заверено пълномощно с рег.№29903/27.10.2007г. по описа на нотариус Б. Я., с което М. П. Б. е упълномощила дъщеря си А. П. Б. да извършва всякакви действия на разпореждане с процесния имот на цена и при условия, каквито сметне за добри, както и да я представлява пред нотариус по отношение на притежаваните от нея идеални части от същия, както и че по делото е спорно дали пълномощното, с което А. П. Б. се е легитимирала при сключване на сделката по отношение идеалните части на своята майка, изхожда от последната.
Изложени са съображения, че въззивният съд не споделя приетото от първоинстанционния съд по отношение на първия елемент от фактическия състав на ревандикационната претенция, а именно – качеството собственик, доколкото подписът на упълномощителя в пълномощното е именно на лицето, от което изхожда – М. П. Б., то упълномощеното лице – ищцата по настоящето дело, е действала съгласно и в обема на делегираните ? правомощия при сключването на сделката, както и приетото от първоинстанционния съд, че договорът за продажба не е нищожен и е породил желаните от страните правни последици, а именно възмездно прехвърляне на собствеността. Взето е предвид обстоятелството, че за да достигне до тези изводи, първоинстанционният съд е кредитирал приетите от него две експертни заключения, установяващи автентичността на процесното пълномощно.
Взето е предвид, че от заключението на вещото лице по изслушаната по делото и приета от първоинстанционния съд съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът за „упълномощител“ и изписването на името под него са изпълнени от М. П. Б., както и че и вещото лице по допуснатата от първоинстанционния съд повторна почеркова експертиза стига до същото заключение.
Взето е предвид също така, че от заключението на вещите лица П. Х. Т., К. В. И. и Л. К. Г. по допустаната от въззивния съд тройна съдебно-почеркова експертиза, се установява, че ръкописните текстове в долното средно поле на листа и подписите срещу печатен текст „упълномощител“, „декларатор“ и „подпис и печат на декларатора“ не са изпълнени от М. П. Б., при което подробно е описано как вещите лица са достигнали до това заключение, включително, че съгласно използваната методика на изследване, лице, което е с разстройство на писмено-двигателния навик, нарушена координация, темп на изписване, не може да надскочи себе си и да изпълни почеркови обекти с по-висока обработеност и координация, както и обясненията на вещите лица, дадени при приемане на заключението, че наличието на описаните в съобразителната му част особености при изписване на ръкописните текстове и в трите документа, се проявяват обичайно при стремеж за умишлено занижаване на обработеността на собствения почерк с цел имитация /наподобяване/ на чужд почерк.
Прието е, че следва да бъде кредитирано заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза, тъй като при изготвянето му вещите лица са използвали най-надеждните методи на изследване, работили са с повече сравнителен материал, с какъвто вещото лице по първата експертиза не е разполагало. Въз основа на заключението на тройната експертиза въззивният съд е приел, че едностранната упълномощителна сделка е била извършена при липса на съгласие от страна на упълномощителя, което обуславя извод за нейната нищожност на основание чл.44 във вр. с чл.26, ал.2, предл. второ ЗЗД.
Предвид обстоятелството, че пълномощното не е било подписано от лицето, което е посочено като упълномощител, въззивният съд е приел, че същото представлява неистински документ, в частност неавтентичен, тъй като материализира изявление, което не е било направено от лицето, посочено като негов издател. С оглед на това е прието, че към момента на сключване на договора за продажба А. П. Б. не е разполагала с надлежно учредена представителна власт, поради което предприетите от нея действия на разпореждане с идеалните части, собственост на нейната майка, са определени от въззивния съд като такива, извършени под чуждо име без представителна власт, който договор съгласно задължителните разяснения, дадени в т.2 от ТР №5/2016г. по тълк.д.№5 от 2014г. на ОСГТК на ВКС, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените от него правни последици. И тъй като А. П. Б. като единствен наследник на мнимо представляваното лице, е направила правоизключващо процесуално възражение с правна квалификация чл.42, ал.2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че недействителността от висяща е станала окончателна, доколкото окончателно е отпаднала възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените правни последици. И тъй като договорът за продажба е недействителен в частта, с която А. П. Б. се е разпоредила с 3/8 идеални части от процесния имот, собственост на нейната майка и поради наличието на позоваване на тази недействителност от нея в качеството ? на наследник на мнимо представляваната М. П. Б., въззивният съд е приел, че договорът не е породил правно действие в посочената идеална част и собствеността върху тази идеална част не е преминала върху купувача. С оглед на това е прието, че към момента на предявяване на ревандикационния иск А. П. Б. като единствен наследник на починалата М. П. Б., е собственик на имота.
Взето е предвид, че по делото не се спори, че към момента на завеждане на исковата молба С. И. М. се намира във владение на целия имот, както и че той не е доказал наличието на годно правно основание за осъществяване на фактическа власт върху процесната част от имота, което да бъде противопоставено на собственика.
Така изложените в мотивите на обжалваното решение съображения, констатации и изводи не обосновават наличие на поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване.
В практиката си ВКС последователно и непротиворечиво приема, че при постановяване на своето решение въззивния съд излага самостоятелни мотиви в очертаните от въззивната жалба предели както относно фактите по делото, така и относно съществото на правния спор и когато се оспорва от страна в процеса факт или правно релевантно обстоятелство, наведено от противната страна, съдът е длъжен да изследва неговото наличие с оглед събраните по делото доказателства, като изложи доводи защо приема, респ. не приема неговото съществуване /решение №134/16.05.2011г. по гр.д.№1466/2010г. на ІІ ГО на ВКС/. Длъжен е да изложи своите съображения за основателността на предявения иск с оглед наведените от жалбоподателя оплаквания, доводи и възражения, т.е. да изложи собствените си мотиви по поставените от жалбоподателя въпроси по приложението на материалния и процесуален закон като извърши преценката на доказателствата за релевантните за спора факти, свързани с доводите на страните / решение №123/28.05.2014г. по гр.д.№7750/2013г., І ГО на ВКС; решение №125/03.06.2016г. по гр.д.№5367/2015г., Трето ГО на ВКС и посочените в него актове на тричленни състави на ГК на ВКС/. Съдът не е длъжен да възприеме заключенията на вещите лица, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал (недопустими са или ирелевантни), защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема за установено по вътрешно убеждение при съвкупна преценка на всички доказателства / решение №69/09.07.2015г. по гр.д.№1582/2014г., IV ГО на ВКС/. При противоречиви заключения на вещите лица и изрично оплакване на въззивната жалба за допуснато нарушение на процесуалните правила от първата инстанция с необсъждане на една от експертизите, въззивният съд е длъжен да обсъди всички експертизи и да посочи кое заключение възприема като изложи и мотивите затова / решение №111/13.06.2016г. по гр.д.№6121/2015г., Първо ГО на ВКС и посочените в него решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д.№ 761/2010г. на ВКС, Четвърто ГО, решение № 447 от 18.11.2011г. по гр.д.№ 1964/2010г. , ВКС , Четвърто ГО/.
Излагайки констатациите си за установената по делото фактическа обстановка и посочвайки спорните между страните въпроси, въззивният съд е очертал предмета на правния спор в съответствие с константната съдебна практика, включително и с практиката на ВКС. Именно с оглед основния спорен по делото въпрос дали пълномощното, с което А. П. Б. се е легитимирала при сключване на сделката по отношение на идеалните части на М. П. Б., изхожда от последната, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства /изслушаните съдебно-почеркови експертизи/, излагайки при това съображенията си защо кредитира именно изслушаната във въззивното производство. Изложени са съображения защо съдът приема, че пълномощното е неавтентично, както и защо е достигнал до извода, че окончателно е отпаднала възможността договорът за продажба, чийто порок в съответствие с практиката на ВКС /т.2 от ТР №5/2016г. по тълк.д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС/ е квалифициран като висяща недействителност, да бъде потвърден и да породи целените правни последици. Подробно е обосновано и аргументирано защо въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния по отношение автентичността на пълномощното, като е посочено, че този извод е основан на заключението на изслушаната във въззивното производство тройна съдебно-почеркова експертиза. Посочено е кои факти съдът приема за осъществили се и въз основа на кои доказателства, както и защо съдът приема, че представеното при сключването на договора за покупко-продажба пълномощно е неистински /неавтентичен/ документ. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е изложил съображенията си защо кредитира заключението на изслушаната тройна съдебно-почеркова експертиза, вкл. по причина, че вещите лица са работили с повече сравнителен материал, с какъвто вещото лице от първата експертиза не е разполагало, което е видно и от изброяването на използвания сравнителен материал във всяка една от експертизите.
С оглед на това следва да се приеме, че поддържаното от касатора становище за наличие на основание за допускане на касационно обжалване се основава единствено на поддържаната от него защитна теза в процеса, но не и на действително изложените от въззивния съд съображения.
С оглед така изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Макар с оглед изхода на спора на ответницата по касационна жалба да се дължат разноски, такива в нейна полза не следва да бъдат присъждани, тъй като с подадения отговор на касационната жалба не са представени доказателства разноски пред настоящата инстанция да са били направени.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1157/10.05.2018г., постановено от Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав по в.гр.д.№3209/2017г. по подадената от С. И. М. касационна жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: