Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София, 19.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.04.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 4343 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. С. – Б. срещу въззивно решение № 1060 от 20.07.2018 г. по възз. гр. д. № 794 /2018 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 384 /01.02.2018 г. по гр.д. № 4871 /2014 г. на Пловдивския районен съд, с което между З. Г. Б., Ц. Г. Б. – Д. и А. К. С. – Б., е допусната делба на наследство, включващо движими вещи: 162 бр. картини, нарисувани от З. Б., други произведения на изкуството и други движими вещи, описани в мотивите на въззивния съд, при квоти : по 4 /9 ид.ч. за З. Г. Б. и Ц. Г. Б. – Д. и 1 /9 ид.ч. за А. К. С. – Б. за картините (162 бр.) и по 1 3 ид.ч. за всяка една от страните за останалите вещи, като в мотивите на въззивния съд е посочено и кой от съделителите кои вещи държи.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Ц. Г. Б. – Д. и З. Г. Б. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба, по които не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.).
Въззивният съд е изложил мотиви по доводите във въззивната жалба и е приел следното:
Доводите за недопустимост на първоинстанционното решение са неоснователни: първоинстанционният съд е разгледал иск за делба, какъвто е предявен – за наследство на Г. З. Б., а не на З. Б., първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да се отразяват на допустимостта на решението му.
Доводите за неправилност на първоинстанционното решение са неоснователни: По отношение на част от движимите вещи е била налице съсобственост между наследодателя Г. З. Б. и ищците – негови деца, които са получили по завещание дяловете на своята баба и леля. Останалите вещи са собственост на наследодателя. Не е била извършвана предходна делба. Възражението на жалбоподателката А. С. за придобиване на вещите по давност е неоснователно, жалбоподателката не е манифестирала действия спрямо останалите съсобственици за това. Възражението на жалбоподателката А. С., че описани от нея вещи били съпружеска имуществена общност, за което не са събрани доказателства, е неоснователно. Местонахождението на вещите също е правилно определено. Възражението на ищците, че жалбоподателката е въобще недостойна да наследява, защото е представила по делото завещание, което според единичната и тройната съдебно-техническа експертизи е неистинско, е неоснователно, понеже завещанието се представяло за пръв път по това дело и нямало данни А. С. да го е представяно другаде и не е имало наказателно производство в тази връзка.
Настоящият състав намира, че няма съмнение за недопустимост на решението.
Въззивният съд, както и първоинстанционният, не са се произнесли по непредявен иск – за делба на имуществото на З. Б., а по предявения иск за делба на имуществото на неговия син Г. З. Б..
Неоснователно е и твърдението, че поради неизготвен доклад по делото от първоинстанционния съд вещите не са достатъчно индивидуализирани. С две последователни определения са уточнени вещите, по отношение на които се иска делба, изготвени са и проект за доклад и е направен доклад, по който страните не са направили възражения.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по следния процесуалноправен въпрос, по който се твърди, че е установена трайна и безпротиворечива съдебна практика (дословно и в кавички, както е формулиран): „съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, когато някое доказателство се приеме за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. В тази връзка съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните от съществено значение за делото.“
От изложеното е обуславящ въпросът дали въззивният съд е длъжен да обсъди доводите във въззивната жалба, които имат значение за спора, като обсъди събраните доказателства, които са от значение за релевантните за спора факти, които са свързани с доводите.
Въззивният съд не е разрешил този въпрос в противоречие, а в съответствие с посочените от жалбоподателя тълкувателно решение № 1 по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК по въпроси за въззивното производство, с което е обобщена практиката на съдилищата и с постановеното след него решение по гр.д. № 836 /2017 г. на II г.о. на ВКС, в което в отговор на правен въпрос съдът препраща към приетото в цитираното тълкувателно решение № 1 /2013 г. разрешение по приложението на разпоредбата на чл.269 ГПК.
Въззивният съд е разгледал доводите на жалбоподателя във въззивната жалба и е изложил мотиви за неоснователност на доводите за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Не се твърди и не се установява въззивният съд да е следвало да приложи неприложена от първоинстанционния съд императивна материалноправна норма, нито да е следвало да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, нито за интереса на ненавършили пълнолетие деца, нито да се произнася по мерки относно упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на деца.
При извод за неоснователност на доводите във въззивната жалба за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд не е следвало да обсъжда останалите събрани по делото доказателствата за останалите релевантни за спора факти, които не са свързани с доказателствата и фактите, на които са основани доводите във въззивната жалба, разгледани от въззивния съд. Такива задължения той има, когато намери за основателни доводите за неправилност на решението.
При извод за неоснователност на доводите във въззивната жалба, останалите процесуалноправни въпроси, свързани със задълженията, които въззивният съд има, когато разглежда спора по същество, не са обуславящи.
Поради изложеното (че въззивният съд е обсъдил доводите във въззивната жалба и поради извод за тяхната неоснователност не е следвало да обсъжда останалите фактически и правни изводи на първоинстанционния съд) не е налице противоречие и с посоченото от жалбоподателя решение по гр.д. № 4744 /2008 г. на I г.о. на ВКС, в което е даден отрицателен отговор на правния въпрос: може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.
В касационната жалба жалбоподателят твърди и че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 ГПК – т.е., че то е очевидно неправилно.
Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване и такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност.
Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски, а насрещните страни не са представили списъци и доказателства за направени разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1060 от 20.07.2018 г. по възз. гр. д. № 794 /2018 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.