2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 19.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4845 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Интеркапитал пропърти дивелопмънт” АДСИЦ, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор В. С. К., чрез адв. С. Д., против решение № 2128 от 8 август 2018 г., постановено по в.гр.д. № 5506/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 3571 от 22 май 2017 г., постановено по гр.д. № 15692/2015 г. по описа на Софийския градски съд, за осъждане на дружеството на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД да заплати на А. А. С., руски гражданин, сумата от 85000 евро частичен иск от сумата 92000 евро, получена на отпаднало основание – по развален предварителен договор от 24.03.2011 г. за покупко-продажба на апартамент във ваканционен комплекс „М. кейп” със застроена площ от 75.68 кв.м., и сумата 28600 евро частичен иск от сумата 35600 евро, получена на отпаднало основание – по развален предварителен договор от 24.03.2011 г. за покупко-продажба на апартамент във ваканционен комплекс „М. кейп” със застроена площ от 37.19 кв.м., ведно със законните лихви върху сумите от 04.12.2015 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че неизследвано е останало възражението на дружеството за предпоставките за разваляне на предварителния договори и дали това е надлежно упражнено от ищеца – той следва да докаже, че е настъпила невъзможност за изпълнение, за която дружеството носи отговорност, или е налице безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на виновната му забава, или че е налице фикс-сделка, но такива доказателства няма ангажирани. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът А. А. С., руски гражданин, не представя отговор на касационната жалба.
Въз основа на установените по делото доказателства за сключени между страните два предварителни договора за продажба на апартаменти, заплатената по двата общо сума от 102080 евро съобразно уговорения график, преведената на 24.03.2014 г. останалата дължима сума от 25520 евро, от което е възникнало задължението на дружеството да прехвърли собствеността на апартаментите до месец след плащането, връчената на 23.05.2014 г. нотариална покана с искане дружеството да освободи имотите от вещните тежести и да прехвърли собствеността най-късно до 30 дни след връчване на поканата, както и влязло в сила решение, по силата на което дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумите до пълния размер на частично заявените претенции, съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договорите да заплати продажната цена, а дружеството не е изпълнило задължението си да прехвърли правото на собственост в срок до 30 дни от заплащане на цената, поради което волеизявлението на купувача като изправна страна за разваляне на двата предварителни договора е породило действието си. Не е възприета тезата на дружеството, че развалянето е могло да се извърши само в случай, че е заплатено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска, тъй като подобна уговорка в договорите няма.
К. съд приема, че поставените от касатора правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
И двата поставени въпроса – представлява ли клауза в договора, че при разваляне на договора продавачът има право да задържи всички платени до датата на разваляне суми от продажната цена основание за отхвърляне на иск по чл. 55 ЗЗД, предявен от купувача по разваления договор за продажба срещу продавача, и при наличие на горната клауза в договора, как следва продавачът да защити това свое право – чрез изрично възражение за прихващане и самата клауза представлява основание за компенсация, на която продавачът може да се позове, не са насочени към мотивите на въззивния съд. Нещо повече – довод за задържане на платените до датата на развалянето суми от продажната цена, изобщо не е сочен в спора, нито пък е правено от страна на дружеството изявление за разваляне на договора въз основа на чл. 5.1 от процесните предварителни договори, по силата на който при неспазване от купувача на срока за плащане на която и да е от определение в Приложение 2 вноски с повече от тридесет дни, продавачът може едностранно да развали този договор като писмено уведоми за това купувача и да задържи като неустойка 10 % от цената на имота. Възраженията на дружеството срещу предявените против него искове се свеждат до твърдението, че забавата при извършване на плащанията по предварителните договори (за което няма спор по делото – последната вноска по двата договора е направена след уговорения срок) води до начисляване на законна лихва, която следва да се погасява с приоритет пред дължимата главница. Без твърдение, че правото на дружеството по чл. 5.1 от договорите е възникнало, да е въведено надлежно в процеса, първоинстанционният съд съобразява подобна хипотеза, но я приема за неосъществена, тъй като продавачът не доказал да е упражнил правото си да развали предварителните договори. Изрично в т. 2 на въззивната жалба дружеството сочи, че въпросът за дължимостта на уговорената с чл. 5.1 от договорите неустойка, е неправилно обсъждан, тъй като неизпълнението на задължението на ищеца да заплати продажната цена по договорите е довело до изискуемост на вземане за законна лихва за забава, и никъде в отговора на исковата молба, нито в производството по делото дружеството не е излагало твърдения относно дължимостта на неустойка по чл. 5.1 от предварителните договори (стр. 6 от въззивното дело). При тези обстоятелства за въззивния съд (както, впрочем и за първоинстанционния) не е възникнало задължение да обсъжда възникнали ли са последиците от неизпълнението на задължението на купувача в хипотезата на чл. 5.1 от предварителните договори, поради което поставените правни въпроси не са обуславящи изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2128 от 8 август 2018 г., постановено по в.гр.д. № 5506/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: