2_531-1/08.05.2014г.
ЗДДС чл.31,т.2
ЗДДС чл.32, ал.2
ЗДДС чл.22, ал.3
В Дирекция ОДОП ……. е постъпило писмено запитване, заведено в регистъра на Дирекциятас вх………, в което поставяте следните въпроси:
1.Какъв документ следва да се издаде за допълнително възникнали транспортни разходи при корабно снабдяване със стоки, за които е оформена износна митническа декларация съгласно чл.32, ал.2 от ЗДДС? Разходите се заплащат от получателя на стоките – плавателен съд в международен рейс.
2.Какъв нормативно определен документ трябва да издаде доставчикът – дебитно известие или фактура?
3. Каква данъчна ставка следва да се приложи за тази доставка?
При така изложената фактическа обстановка, предвид действащите разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/, изразявам следното становище:
Съгласно чл.32, ал.2 от ЗДДС облагаема с нулева ставка е доставкатана услуги по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоки, когато те са оказвани във връзка с доставка на необщностни стоки. Необщностни стоки по смисъла на чл.4 от Митническия кодекс на Общността са стоките, различни от произведените или внесени на територията на Общността.Тъй като в запитването уточняване, че извършвате корабно снабдяване със стоки, за което се оформя износна митническа декларация, стоките, предмет на доставка не са необщностни и за доставката не е приложимчл. 32 от ЗДДС.
Съгласно чл.31, т.2, букви „а” и „б” от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на:
– плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници в открито море;
– плавателни съдове, използвани за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море.
За доказване на доставка за снабдяването по чл. 31, т. 2, букви “а“ и “б“ от ЗДДС на плавателни съдове, с място на изпълнение на територията на страната, доставчикът следва да разполага с регламентираните от чл.26, ал.1 от ППЗДДСдокументи.
За възникналите допълнителни транспортни разходи следва да уточните дали същите са включени въввъзнаграждението за доставката със стока, или за същите е определено отделно възнаграждение.
По силата на чл.128 от ЗДДС, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, се приема, че е налице една основна доставка. В този случай, ако транспортните разходи са включени във възнаграждението за доставката със стока,за изменението на данъчната основа на доставката следва да се издаде дебитно известие по силата на чл.115, ал.3 от ЗДДС.
Ако затранспортните разходи е определено отделно възнаграждение, т.е. не са съпътстваща доставка по смисъла на чл.128 от ЗДДС, ще е налице доставка на услуга по смисъла начл. 9 от ЗДДС.
Съгласно чл.22, ал.3 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката на услуга по транспорт на стоки, когато получателят е данъчно задължено лице се определя по реда на чл.21, ал.2 и 3 от закона.
Съгласночл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Ако получаталят е установил независимата си икономическа дейност извън територията на страната, мястото на изпълнение на доставката на транспортна услуга ще е извън територията на страната и данъкът ще е изскуем от получателя- данъчно задължено лице.
На основание чл.86, ал.3 от ЗДДС не се начислява ДДС за доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
По силата на чл.114, ал.4 от ЗДДС,когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размера на данъка и данъчната ставка. Във фактурата се вписва «обратно начисляване» и основанието за това.
Следва да имате предив, че за доставки на услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят – данъчно задължено лице е установен на територията на друга държава членка възниква задължение за подаване на VIES декларация по чл.125, ал.2 от ЗДДС.
Ако получателят на услугата по чл.21, ал.2 от ЗДДС е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика по силата на чл.54, ал.2 от ППЗДДС.
‘