2_588/15.04.2011г.
ЗДДФЛ чл. 45, ал.4
ЗДДФЛ чл.11, ал.3
Дружеството Ви ползва под наем офис, собственост на две физически лица. По съгласие на наемодателитесумата от наема се превежда на единия от собствениците. На 25.03.2011 г. единият от наемодателите подписва декларация пред нотариус, че преотстъпва всички доходи от наем и произтичащите от това данъчни задължения на двамата си внуци. Към датата на декларацията няма разпоредителна сделка с офиса, на който сте наематели, няма сключен договор за гледане в полза на внуците, имотът остава собственост на наемодателя.
Поставени са следнитевъпроси:
1. Тази декларация валидна ли е за целите на данъчното облагане и на кого следва да се издаватслужебните бележки по чл. 45, ал.4 от ЗДДФЛ? Кой е получателят на дохода за целите на ЗДДФЛ?
2. Как може да удостоверите като лице, изплащащо доходи от наем на физически лица за точните получатели на тези доходи? Достатъчно ли е наемодателите да подписват декларация за процентите на собствеността и трябва ли тази декларация да е нотариално заверена?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед действащото данъчно законодателство в сила от01.01.2011г. изразяваме следнотостановище:
По отношение на данъчното третиране на доходите от наем, същите са квалифицирани като отделен източник на доход, съгласно чл.10,ал.1,т.4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ и формират облагаем доход в изпълнение на чл.31 от с.з..
Следва да се има предвид, че нормата на чл.3 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ визира като данъчно задължени по този закон:
1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
.
Съгласно чл.50,ал.1,т.1 от ЗДДФЛ физическите лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи, включително и за доходите си от наем.
На основание чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Предвид разпоредбите на Закона за собствеността добиви от една вещ може да получава само собственикаили ползвателя на веща при учредено вещно право на ползване.
С оглед на гореизложеното за доходите от наем данъчно задължени лица могат да бъдат само собствениците или ползвателите на недвижим имот.
Към запитването е приложена нотариално заверената декларацияна единияот собствениците на недвижимия имот, с която той декларира, че изплаща всичкисуми от получените наемина неговите двама внуци, с оглед на което счита, че данъчните задължения за тези доходи се прехвърлят върху тези лица и прилага тази декларация към договорите си за наем, предвид задължението на дружеството Ви даудържа авансово данък .
Така представената Ви декларацияне променя качествотоналицето да бъде собственик на недвижимия имот, следователно данъчно задължено лице за доходите от наем от този имот си остава собственикът на имота.
Дори да бъде уговорено, че внуците ще получават директно от Вас доходите от наем, отново данъчно задължено лице за доходите от наемще бъде собственика на имота. В този случай приложение ще намери разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗДДФЛ, съгласно която доходът се смята за придобит от физическо лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца, плащането или престацията са получени от трето лице /внуците в случая /.
Съгласноразпоредбата на чл.45,ал.4 от ЗДДФЛ дружеството Ви като платец на доходи по 31 от ЗДДФЛ следва да издава за изплатените доходи от наем и удържания данък по реда на чл. 44 от ЗДДФЛсметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода (собственик на недвижимия имот).
Сметка за изплатена сума и служебна бележка следва да се издават поотделно на всяко лице, представляващо наемодател и получател на доход от наем, съобразно сключения от дружеството Ви договор за наем. В интерес на съсобствениците е да Ви уведомят за точното разпределение на съсобствеността помежду им. В случаи, че не Ви е предоставена подобна информация от съсобствениците, може да приложите разпоредбата на чл.30, ал. 2 от Закона за собствеността, която гласи, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.
‘