2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 682/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1147
гр. София, 28.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 682 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ж. Й. Г. обжалва решение № 335 от 23.03.2011 г. по гр. д. № 2199/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Ж. Й. Г. оспорва жалбата.
Ответникът по касация Стойка М. Г. не оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 2270 от 23.06.2010 г. по гр. д. № 8095/07 г. на Районен съд [населено място]. Постановил е ново решение, с което е разпределил на основание чл. 292 ГПК /отм./ допуснатите до делба две дворни места и жилищна сграда в едното от тях. Поставил е в дял на Ж. Г. дворно място с площ 600 кв. м., УПИ ХХІІІ-127 в кв. 12 по плана на [населено място] и построената в дворното място жилищна сграда на два етажа. Поставил е в общ дял на Ж. Г. и Стойка Г. дворно място с площ 630 кв. м., УПИ ХVІІ-127 в кв. 12 по плана на [населено място]. Присъдил е сума за уравнение на дяловете.
За да постанови решението си съдът е констатирал, че с влязло в сила решение е допусната съдебна делба на две дворни места и на жилищна сграда построена в едното от тях. Двата поземлени имота и сградата били реално неподеляеми. В първото съдебно заседание след допускане на делбата Ж. Г. заявила претенция да получи в дял дворното място заедно с къщата построена в него. Ж. и Стойка Г. са направили искане за поставяне в общ дял на сградата, като в последствие са заявили, че желаят да им бъде поставено в дял дворното място без къщата. В. съд кредитирал заключението на приетата от първоинстанционния съд тройна техническа експертиза за неподеляемост на имотите и за пазарната им цена. По реда на чл. 292 ГПК /отм./ разпределил имотите, като на Ж. Г. поставил в дял къщата заедно с дворното място в което е построена, а празния парцел поставил в дял на Ж. и Стойка Г.. Изложил е съображения, че по отношение на дворните места не може да бъде теглен жребий защото те са два, а съделите са трима. По отношение на къщата съсобствениците били двама, но не било целесъобразно изнасянето и на публична продан отделно от парцела. Въпреки указанията на съда, страните не представили одобрен инвестиционен проект съгласно чл. 203 ЗУТ.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси допустимо ли е въззивният съд да откаже изслушване на тройна експертиза и да не одобри инвестиционен проект. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
В. решение не противоречи на цитираното Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК ВКС. Както е прието и в т. 6 на решението, пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства, без да са предвидени други ограничения за тяхната допустимост. О. може да посочи и такива доказателства, които е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд. В случая въззивният съд не е имал основание да допусне исканата от касатора нова тройна експертиза, тъй като в първоинстанционното производство е изслушана както единична, така и трайна такава и той не е имал възражения при приемането и.
Въпросите следва ли да се тегли жребий съгласно чл. 291 ГПК /отм./ и може ли съдът да откаже да се произнесе по чл. 288 ал. 3 ГПК /отм./ са основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не са основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Те са свързани с решаващата дейност на съда по конкретното дело, а правилността на въззивното решение не може да се преценява в производството по чл. 288 ГПК. Затова и практиката на ВКС изразена в представените с изложението решения № 38 от 11.04.2007 г. по т. д. № 791/06 г. на ВКС II ТО, № 394 от 22.02.2005 г. по гр. д. № 2760/03 г. на ВКС IV ГО и № 2236 от 8.VII.1982 г. по гр. д. № 1798/82 г. на ВС II ГО, в които е разгледана дейността на съда свързана с преценката на доказателствата, не са основание за допускане на касационно обжалване на това основание.
С оглед на изложеното, не са налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 335 от 23.03.2011 г. по гр. д. № 2199/10 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: