2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 726/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1146
гр. София, 28.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 726 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
К. С. Т. обжалва решение № VІ-12 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 11/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Н. Б. П. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 1510 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 322/10 г. на Районен съд [населено място]. Предмет на иска е разпределение на незастроената част от ПИ с идентификатор 07079.616.177 по КК на [населено място] с площ 426 кв. м., на което страните са съсобственици с квоти 1/3 за касаторката и 2/3 за ответницата. За да потвърди решението съдът приел че разпределението законосъобразно е извършено по вариант три от заключението на техническата експертиза. Той бил съобразен с квотите на съсобственост и ползваните от страните постройки.
Преценката за допустимост на касационното обжалване се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. К. е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Н. на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване.
Настоящият състав приема, че в изложението не е формулиран правен въпрос. В изложението са посочени аргументи свързани с правилността на въззивното решение при избор на вариант за разпределение които не могат да бъдат преценени в производството по чл. 288 ГПК. Необосноваността на въззивното решение е основание за касиране съгласно чл. 281 т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. След като не е формулиран правен въпрос, приложените към изложението решения не могат да бъдат обсъждани тъй като не могат да бъдат свързани с конкретно основание за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 400 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-12 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 11/11 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА К. С. Т. да заплати на Н. Б. П. 400 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: