О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 18.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.01.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1231/2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Е. Ф. ЗА З. ЗЕМЯ”А., гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2234 от 29.11.203 год., по в.т.д.№ 2987/2013 год., в частта, с която е потвърдено решение № 859 от 10.05.2013 год., по т.д.№ 1383/2011 год. на СГС за уважаване на предявения от [фирма], [населено място], срещу касатора, като ответник, иск по чл.51 ЗЗД за сумата 100 993.04 лв. – възнаграждение по договор за посредничество от 02.01.2006 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 14.04.2011 год. до окончателното и изплащане, като в тежест на последния е поставена и отговорността за деловодните разноски, възлизащи общо на 4 699.15 лв. за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Приложното поле на касационното обжалване касаторът е обосновал с предпоставките на чл.280 ал.1, т. 1 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право: 1.”Следва ли ищецът да установи чрез способа на пълно и главно доказване, всички свои твърдения, които обуславят спорното право?”; 2.”Разполага ли съдът с възможността да се произнесе по правни и фактически основания, които не са наведени от ищеца в исковата молба и съставлява ли процесуално нарушение превратното обсъждане от съда на доводите на ищеца, изложени в исковата молба с цел да обоснове определен фактически, или правен извод на съда?”; 3.„Представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за твърденията на насрещната страна, както и дали е необходимо тази страна да провежда допълнително доказване на тяхната редовност, при положение, че страната, която ги е съставила не оспорва това обстоятелство ?”, 4. „Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, без да обсъди всички искания, възражения и доводи на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор и без да извърши преценка на доказателствата, така , както го задължава чл.12 ГПК?”.
Като израз на въведеното противоречие по отношение на първия от поставените правни въпроси са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: № 169 от 31.01.2013 год., по т.д.№ 664/2011 год.; № 467/07.07.2010 год., по гр.д.№ 231/2009 год. на ІV г.о. ; № 25/27.01.2012 год., по гр.д.№ 1832/ 2010 год. на ІV г.о. и № 183/23.07.2012 год., по гр.д.№ 1387/2011 год. по ІІІ г.о., а по отношение на втория- решение № 249, по гр.д.№ 92/ 2009 год. на ІV г.о. и решение № 77 от 08.03.3011 год., по гр.д.№ 127/ 2010 год. на ІV г.о.. Наличието на поддържаното основание по т.1 на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на третия правен въпрос е обосновано с различно възприетото от въззивния съд негово разрешение спрямо решенията на ВКС, имащи задължителен за съдилищата в страната характер: № 218 от 05.07.2011 год., по гр.д.№ 775/2010 год. на ІІІ г.о.; № 187 от 24.01.2013 год., по т.д.№ 436/2012 год. на ІІ т.о. и № 169 от 31.01.2013 год., по т.д.№ 664/2011 год. на ІІ т.о.; № 95 от 16. 03. 2010 год. на ІV г.о. , а по въпрос № 4 – с решения на ВКС: № 802 от 23. 02.2011 год., по гр.д.№ 1783/2009 год. на ІV г.о.; № 546 от 01.12.2010 год., по гр.д.№ 966/2009 год. на ІІІ г.о. и № 670 от 15.11.2010 год., по гр.д.№ 695/2009 год. на ІV г.о..
Ответникът по касационната жалба [фирма] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на допълнителната процесуална предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното решение на СГС по предявения иск с правно основание чл.51 ТЗ, въззивният съд е приел за доказано договорното неизпълнение на задължението на ответника „Е. Ф. ЗА З. ЗЕМЯ” А., гр.София за заплащане на възнаграждение по договор за търговско посредничество от 02.01.2006 год., сключен с [фирма], като търговски посредник, за осъществени с опосреденото му участие конкретизирани в исковата молба покупко – продажби на земеделска земя.
Позовавайки се на директното проявление на правните последици от дейността на търговския посредник в правната сфера на ответника, като купувач, въззивният съд е споделил за основан на закона извода на СГС, че липсата на съставени от [фирма] отчети за осъщественото посредничество в предвидената в процесния договор форма не изключва престиране на уговореното възнаграждение, щом във всяка от конкретно изброените прехвърлителни сделки, като представител на дружеството – възложител е участвал персонално определен от посредника пълномощник. Допълнително в тази вр. са изложени и съображения, че доколкото според договорните клаузи дължимото от възложителя възнаграждение е крупна сума и представлява елемент от механизма за определяне съдържанието на вземането за възнаграждение по всяка отделна сделка, сключена с посредничество на ищеца, то отсъствието на конкретните разходи, посочени от последния е ирелевантно и само по себе си не може да освободи възложителя от уговорената между съконтрахентите престация. Позовавйки се на процесуалното правило на чл.182 ГПК, съгласно което вписванията в счетоводните книги, според своята редовност могат да служат като доказателство в полза на лицето, което ги е водило, но не и в негова вреда, решаващият състав на Софийски апелативен съд е преценил като неоснователно и въведеното от ответника възражение, че задължението му към ищеца може да е само до размера на осчетоводените от същия парични суми, независимо от действителния му размер, установен в хода на делото въз основа на останалите доказателства.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт налагат да се приеме, че само третият от поставените от жалбоподателя правни въпроси, като значим за поставения краен правен резултат попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и обосновава наличие на общата главна предпоставка за достъп до касация.
Неоснователно по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
Цитираната в тази вр. практика на касационната инстанция формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК не сочи на визираното противоречие. Същата е в смисъл, че вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която не се презюмира, а трябва да бъде установена и с оглед на останалите доказателства. Поради това макар и редовно водените счетоводни книги да могат да служат като доказателство в полза на търговеца, те не се ползват със задължителна за съда доказателствена сила, а подлежат на преценка с оглед на всички събрани по делото доказателства. Следователно, като въобще е отрекъл водените от търговеца счетоводни книги да служат като доказателство в негова полза, вкл. поради неустановена в хода на процеса, съобразно правилото на чл.154 ГПК, редовност на осъществените в тях счетоводни вписвания, а е преценил основателността на претендираното от същия вземане за възнаграждение въз основа на останалите ангажирани гласни и писмени доказателства, които подробно е обсъдили, Софийски апелативен съд не се е отклонил от посочената от жалбоподателя задължителна за съдилищата, в страната, практика на ВКС.
Останалите правни въпроси, ирелевантни за изхода на конкретния правен спор, всъщност отразяват оплакванията на касатора за необоснованост и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение, които дори и да са евентуално основателни не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е анализът на който е подложен обжалвания съдебен акт в изложението по чл.284, ал.3 ГПК и то без конкретизиране на съответното доказателство, или възражение на страната, което да е останало необсъдено от въззивната инстанция.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК му се следват в размер на сумата 2000 лв., заплатено в брой по приложен договор за правна защита и съдействие/ без №/ с адв. Н. С. Ц. –САК и неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2234 от 29.11.203 год., по в.т.д.№ 2987/ 2013 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА „Е. Ф. ЗА З. ЗЕМЯ”А., гр.София да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2000 лв./ две хиляди лева/ деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: