О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 10.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 173 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Б. И. Б. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Р. К., против определение № 1831 от 12 октомври 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 3196 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г., с което е потвърдено определение без номер от 24 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 14759 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Б. за конституиране на трети лица помагачи [фирма], М. П. и Г. К. Б..
В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото за дружеството съществува правен интерес да встъпи в делото, за да подпомага ответницата в процеса относно доказването, че продажната цена вече е платена и не се дължи, защото в случай на неблагоприятен изход на делото срещу дружеството може да бъде предявен обратен иск за връщане на сумите, които е получило, за да плати продажната цена на процесния имот; за физическите лица е наведено твърдението, че са действителните купувачи по сделката и това обстоятелство е било известно на продавачката, поради което жалбоподателката има правния интерес тези лица да бъдат обвързани с мотивите на решението относно отношенията между страните по спора с оглед възможността за последващ обратен иск в случай на осъдително решение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на обратен иск, респективно – от привличане на трето лице помагач по реда на чл. 219 ГПК, в противоречие с решение на ВС от 1960 г.
Ответницата Л. Р. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. А., в отговор на жалбата по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК сочи доводи както за липса на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение и за неоснователността на жалбата, така и за недопустимостта на жалбата.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че за частната жалбоподателка не съществува интерес от привличането на П. и дружеството като подпомагащи я трети лица, защото жалбоподателката не би могла да предяви по исков ред никакви регресни права – при уважаването на иска и неуважаване на възражението за нищожност на договора, жалбоподателката би се явила купувач по действителен договор, дължащ заплащането на цената и не би могло да се приеме, че е претърпяла имуществени вреди; дори и възражението за нищожност на продажбения договор да се уважи, то претърпените от нея имуществени вреди биха се дължали на собствено неправомерно поведение – участие в симулативна сделка; Г. Б. изобщо не е страна в материалното правоотношение.
Жалбата е подадена в посочения от съда срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е недопустима.
Съгласно дадените в т. 5 на ТР № 1 от 17 юли 2001 г. на ОСГК разяснения, приложими и при действащия ГПК предвид идентичността на процесуалноправната уредба на участие на третите лица в процеса – чл. 218 – 220 ГПК, определението, с което е отказано встъпване или привличане на трето лице – помагач, няма преграждащо развитието на конкретното дело действие, поради което не попада в обсега на съдебните актове по т. 1 на чл. 274, ал. 3 ГПК. Този извод се основава на обстоятелството, че третото лице няма качеството на главна страна по делото, което означава, че искова претенция от него или срещу него може да бъде предявена всякога и в отделно самостоятелно производство, включително след приключване на спора, по който е отказано допускането му като подпомагаща страна. Следователно, с постановяване на въззивното определение предвиденият от законодателя в чл. 220 ГПК процесуален ред на двуинстанционно разглеждане на искането по чл. 219 ГПК на ответницата по иска е изчерпан и последващият инстанционен контрол пред ВКС се явява недопустим.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Б. И. Б. от [населено място] против определение № 1831 от 12 октомври 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 3196 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването на препис с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: