4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
София, 18.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 952/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
С определение № 380 от 19.10.2011 год., по в.ч.гр.д.№ 303/2011 год. Търговищкият окръжен съд е отменил разпореждане за незабавно изпълнение на Търговищкия районен съд, инкорпорирано в издадената в полза на О. В. Г. от [населено място] срещу длъжника [фирма], [населено място] заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417,т.3 ГПК № 515 от 24.06.2011 год., по ч.т. д. № 933/2011 год. за сумите: 75783 лв., произтичаща от постигната между страните спогодба от 20. 01. 2010 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная 23.06.2010 год.; 58 296.52 лв. обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода 01.01.2005 год.- 17. 01.2011 год.; 562. 44 лв., обезщетение за забава върху главница от 1000 лв. за периода 20.01.2011 год.- 22.06.2011 год. и 2 756.80 лв., деловодни разноски и е обезсилил издадения въз основа на същата изпълнителен лист.
Със същото определение въззивният съд е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата на [фирма], [населено място], основана на чл.277 ГПК за спиране изпълнението и е прекратил производството по делото в тази му част.
Недоволен от съдебния акт на въззивния съд е останал заявителят О. В. Г., който го е обжалвал по реда на чл.274, ал.3 ГПК с оплакване за неправилност, който порок е обоснован с допуснато въззивния съд нарушение на закона и съществените съдопроизводствени правила – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Основно частният жалбоподател възразява срещу преценката на въззивния съд, че представеният в заповедното производство документ няма правната характеристика на спогодба по см. на чл.365 ЗЗД, поради което не попада в обхвата на чл.417, т.3 ГПК и доколкото материализираното в документа едностранно волеизявление на длъжника представлява признание на дълга, целящо да прекъсне погасителната давност- чл.116, б.”а” ЗЗД, то въз основа на същия не би могло да се постанови незабавно изпълнение с издаване на изпълнителен лист.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта и, по съображения, че обжалваното въззивно определение на ТОС не попада в кръга на въззивните съдебни актове по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, за които законодателят е предвидил касационен контрол при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
В срока за произнасяне, с молба вх.№ 1974/23.02.2012 год. страните по горепосоченото дело са поискали спиране на производството му, на осн. чл. 229, ал.1, т.1 ГПК
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
І.По частната касационна жалба:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
Определението на Търговищкия окръжен съд, постановено по реда на чл. 419, ал.1 ГПК не е от категорията съдебни актове по чл.274, ал.3 ГПК, подлежащи на последващ инстанционен контрол пред ВКС, съобразно процесуалното правило на чл.280, ал.1 ГПК.
Същото няма преграждащ развитието на заповедното производство характер, поради което не попада в обсега на съдебните актове по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, нито с него се дава разрешение по същество на самото заповедно производство, за да е налице хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
В последователната си практика по приложението на чл.419, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК ВКС поддържа , че определението, с което се допуска или отказва незабавно изпълнение има отношение единствено и само към изпълнението на присъденото вземане, поради което при създадената от действащия ГПК уредба на факултативен касационен контрол и изчерпателно изброените от законодателя в чл. 274, ал.3 ГПК въззивни съдебни актове, по отношение на които същият е приложим в полза на настоящия частен жалбоподател не е възникнало процесуално потестативно право на частна касационна жалба – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно.
Следователно подадената от О. В. Г. частна касационна жалба се явява процесуално недопустима.
Определението, с което ТОС се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Т. разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му и без значение за допустимостта на настоящето производство е обстоятелството, че в диспозитива на обжалвания съдебен акт, въззивинят съд изрично е посочил, че то подлежи на обжалване пред ВКС. При създадената законоустановеност на актовете и основанията за касационен контрол посочената от ТОС обжалваемост на постановеното въззивно определение не би могла, при отсъствие на предвидена в този смисъл законова възможност, сама по себе си да създаде висящност на касационното производство.
Същевременно, доколкото настоящото определение има само констатиращо факта на необжалваемост на въззивния съдебен акт, а не го създава т.е няма конститутивен ефект, то същото е окончателно и не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 2 изр. 2 ГПК.
Що се касае до постановеното обезсилване на издадения изпълнителен лист, то е последица от отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение, което изключва да са налице и предпоставките на чл.418, ал.1 ГПК.
ІІ.По молбата за спиране, основана на чл.229, ал.1, т.1 ГПК:
Молба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Една от предпоставките за спиране на производството по делото, по съгласие на страните – основание по чл.229, ал.1, т.1 ГПК, се допуска само при висящо производство, каквото не е настоящето касационно производство, по изложените по- горе съображения за недопустимост на подадената частна касационна жалба.
Водим от тези съображения , настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на О. В. Г. от [населено място] вх.№ 4113 / 14.11.2011 год., срещу определение № 380 от 19.10.2011 год., по в. ч.гр . д. № 303/2011 год. на Търговищкия окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ уважение, като неоснователна, молбата на О. В. Г. от [населено място] и на „Н. ПЛОД”АД, със седалище [населено място] за спиране на производството по делото, на осн. чл.229, ал.1, т.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: