О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 17.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1314 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Л. Г. от [населено място], приподписана от адв. И. И., против въззивното решение № 565 от 3 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 6161 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е потвърдено решение № 6668454 от 19 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 27311 по описа на районния съд в гр. София за 2007 г. за прогласяването за нищожен като симулативен на договор за покупко-продажба от 19 септември 2005 г., сключен между Г. и П. Б. Н. и за отхвърляне на иска на Г. за предаване владението на процесния недвижим имот.
В жалбата се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на атакуваното решение, а в изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя материалноправния въпрос, формулиран от касаторката като наличие на противоречие на легитимираната чрез нотариалния акт обезпечителна и комисорна сделка с ответника с императивната правна норма на чл. 152 ЗЗД. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Представят се две решения на ВКС по отменения ГПК и решение на първоинстанционен съд без заверка за влизането му в сила.
Ответницата Д. Б. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Пл. С., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
К. съд в настоящия си състав приема, че жалбата на Д. Г. е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 16 март 2011 г. – след влизането в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая цената на предявения иск по чл. 26 ЗЗД се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК. Данъчната оценка на процесния имот (л. 15 от първоинстанционното дело) е в размер на 1698,50 лева. Съобразно правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК пък цената на предявения иск по чл. 108 ЗС също e под предвидения праг за допустимост на касационното обжалване – в случая цената на предявения иск съобразно данъчната оценка на имота е в размер на 424,63 лева. Следователно, предвид цената на предявените искове, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Л. Г. от [населено място] против въззивното решение № 565 от 3 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 6161 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: