3_ 1368/25.03.2009 г.
ДОПК, чл. 133-134
Относно: изменение на задължения за данъци, определени с влязъл в сила ревизионен акт
Според изложената фактическа обстановка в ТД на НАП – гр. Х е постъпила молба от „О” ЕООД за възстановяване на отказано с влязъл в сила РА № …/…2008 г. ДДС за възстановяване в размер на 111111 лв. съгласно подадена от дружеството справка за извършено приспадане, както и на установените задължения в размер на 1111 лв. – главница и 111 лв. лихви, внесени с платежно нареждане. РА не е обжалван по административен и съдебен ред. Като основание за претенцията си дружеството е посочило и прилага Решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека по съдебно дело „Булвес” АД срещу България.
С оглед на приложените към искането доказателства e поставен въпроса относно допустимостта на производство по реда на чл. 133-134 от ДОПК, респективно чл. 129 от ДОПК.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. ДВ бр. 105/29.12.2005 г., посл. изм. ДВ бр.12/13.02.2009 г./ изразяваме следното становище:
Институтът на изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски e регламентиран в разпоредбите на раздел ІІ, глава шестнадесета на ДОПК. По своя характер възобновяването на ревизионното като вид административно производство представлява поставяне отново за пререшаване на същия въпрос, който е бил решен с издадения и влязъл в сила РА.
Правилото, че влезлият в сила административен акт поради необжалването му в законоустановения срок е окончателен, поражда своето действие и не може да бъде оттеглян, отменян или изменян от органа, който го е издал, не се прилага само в изрично посочени в закона случаи. Такива са предвидени в разпоредбите на чл.133 от ДОПК. Тези случаи са въведени изчерпателно от законодателя, поради което същите не могат да се тълкуват разширително, тъй като се засяга стабилитета на акта.
Изменението на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски по реда на чл.133 и чл.134 от ДОПК е строго формално производство, свързано с точно определени срокове, основания за образуване на производството, ограничен кръг от страни, по чиято инициатива може да се образува.
Тълкуването на разпоредбите на чл. 133-134 от ДОПК налага изводът, че влезлите в сила данъчни актове се ползват със стабилитет и те могат да бъдат изменяни само в изключителни случаи при наличие на посочените в чл. 133, ал. 2 от ДОПК основания. Следва да се има предвид, че възобновяването е възможно при наличие на фактически състав, изискващ:
-влязъл в сила ревизионен акт;
-актът да не е обжалван по съдебен ред;
-наличие на някое от предвидените в чл. 133, ал. 2 от ДОПК основания.
В случая първите две условия са налице. По отношение на третата предпоставка е необходимо да се отбележи следното:
Основанията за възобновяване представляват общи и абстрактно формулирани пороци на ревизионния акт, причини за неговата неправилност, състояща се в несъответствието му с действителното правно положение.
В искането лицето е посочило, че предявява своето публично процесуално право въз основа на Решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека по съдебно дело „Булвес” АД срещу България.
Претендираното от молителя основание не е включено сред изрично изброените в чл.133, ал. 2 от ДОПК, предвид на което искането му се явява неоснователно. В случая не може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 99, т. 7 от АПК, тъй като в ДОПК не е налице неуреден случай, който да обоснове подобно правоприлагане. Предвид наличието на специална нормативна уредба в ДОПК, не е налице визираната в чл. 46, ал. 2 от ЗНА непълнота на нормативния акт, поради което липсва основание за образуване на производство по изменение на влезлия в сила ревизионен акт въз основа на решение на Европейския съд за защита правата на човека.
На следващо място следва да се отбележи, че за да е налице основание по смисъла на чл. 99, т. 7 от АПК, е необходимо да бъде приложено решението на Европейския съд за защита правата на човека, с което е констатирано нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи спрямо издадения на молителя административен акт.
С оглед гореизложеното считаме, че в случая молбата за изменение на задължения по влезлия в сила РА № …/…….2008 г. на ТД на НАП – Х във връзка с Решение от 22.01.2009г. на Европейския съд по правата на човека по съдебно дело „Булвес” АД срещу България, е неоснователна.
На основание чл. 134, ал. 4 от ДОПК в 30-дневен срок от постъпване на искането по ал. 2 териториалният директор разпорежда или отказва мотивирано възлагането на ревизия. Препис от отказа се изпраща на лицето, подало искането, в 7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по изречение първо.
‘