задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имот, находящ се извън регулация

3_ 1360/04.05.2010 г.
ЗМДТ, чл. 4,6,9,9а,9б,10,16,62-64,71
Относно: задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имот, находящ се извън регулация
Според изложеното в запитването лицето притежава имот – земя и сграда, находящ се в гр. С., изключен от регулацията на града със Заповед №1хх/хххх г. на председателя на ОНС – В. Имотът представлява руини и е изоставен поради посегателства върху правото на собственост. Улиците в квартала никога не са благоустроявани и почиствани, в т.ч. не е осъществявано събиране на битови отпадъци.
Поставени са следните въпроси:
1.Защо има начислено задължение за 2009 г. при положение, че миналата година го е нямало и не е фигурирало в съобщението, изпратено от общината?
2.Правилно ли са заплащани данъци иима ли намеса при определянето на задълженията за имота?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ, обн. ДВ бр. 117/1997 г., посл. изм. ДВ бр. 95/2009 г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), а именно: за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други.
В ЗМДТ изрично е визирано, че не се облагат с данък:
?поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии;
?поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост;
?земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи;
?недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
Понятието „поземлени имоти” използвано в ЗМДТ, съгласно § 1, т. 21 от ДР на същия закон препраща към §5, т.2 от ДР на ЗУТ, където е дадена негова легална дефиниция. “Поземлен имот“ е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.
Строителните граници на населеното място очертават територията му и се определят с устройствен план /§ 5, т. 6 от ДР на ЗУТ/. Подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания. Техните характеристики и нормативна уредба са визирани в чл.108 и следващите на ЗУТ. Подробните устройствени планове се одобряват с решение на общинския съвет при спазване на чл.129 от ЗУТ, а решенията и заповедите за одобряване на устройствените планове влизат в сила по реда на чл.132 от с.з.
От друга страна ЗМДТ не съдържа определение на „земеделски земи”, поради което използва това понятие със съдържанието, дефинирано от чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)..
Според чл. 2 от ЗСПЗЗ „земеделски земи” са тези, които са предназначени за земеделско производство и спрямо които са налице следните кумулативни законови изисквания :
1.не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон;
2. не са включени в горския фонд;
3. не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради;
4. не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.
В чл. 24, ал. 1 на ЗМДТ изчерпателно са изброени случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на данък върху недвижимите имоти.
Следователно, не е възможно освобождаването от заплащане на данък върху недвижимите имоти, когато не е налице някоя от горецитираните хипотези. В подкрепа на това е и категоричният запис в чл.13 от ЗМДТ, че данък върху недвижимите имоти се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
Градоустройственият статут на всеки имот -земя в строителните граници на населено място, земеделска или горска земя или урегулиран имот извън строителните граници, се проверява и удостоверява /при имоти в строителните граници на населените места/ задължително от службите „ТСУ” на общинските администрации при заверяване на служебната страница от декларацията по чл. 14 ЗМДТ.
В заключение следва да се отбележи, че когато облагаемият имот представлява поземлен имот, разположен в строителните граници на населените места или поземлен имот, който според подробен устройствен план има предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ, на облагане с данък подлежи целият имот. Когато облагаемият имот представлява застроена земеделска земя, на облагане подлежи само прилежащият към сградите терен.
Следва също така да имате предвид, че съгласно чл. 16 от ЗМДТ при частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота с данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ в двумесечен срок от настъпване на обстоятелството. В тези случаи задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.
Нормативната уредба на таксата за битови отпадъци по ЗМДТ е изградена върху принципа, съгласно който такса се заплаща за предоставена услуга. Такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места /чл.62 от ЗМДТ/.
За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битовите отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /чл. 63, ал.1 от ЗМДТ/. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година /чл.63, ал.2 от ЗМДТ/.
Следователно, ако недвижимият имот попада в район, в който съгласно заповедта на кмета на общината по чл.63, ал.2 ЗМДТ или решението на общинския съвет се извършват услуги по чл.62 ЗМДТ, общината има основание да събира такса за тези имоти за съответната услуга. В тежест на лицата, които оспорват това обстоятелство, е да докажат, че такава услуга не се извършва и няма основание за заплащане на такса.
Хипотезите на освобождаване и облекчения при заплащане на таксата за битови отпадъци към настоящия момент не се уреждат от ЗМДТ. Изцяло от компетентността на общинските съвети е както приемането на хипотези на освобождаване от такси, изцяло или частично, така и определяне на реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса /чл.8, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ/. За тази цел съответният общински съвет издава наредба.
В същото време чл. 71 от ЗМДТ регламентира основания, при осъществяването на които имотите се освобождават от такса за битови отпадъци. Не се събира такса за:
1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.
Дори в случаите, при които в наредбата на общинския съвет е предвидено освобождаване от такса за “сметосъбиране и сметоизвозване” на имоти, които не се използват, дължими остават таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, ако общината предоставя тези услуги. Заплащането на таксата се предопределя от принадлежността на имота към територията на населеното място и не се обвързва с произвеждането на отпадъци от собствениците или ползвателите на същия.
Както вече бе обяснено, с наредбите по чл. 9 от ЗМДТ общинските съвети определят както размера на таксата за отделните видове услуги, така и лицата, които се освобождават от заплащане на такса при неползване на услугата през съответната година или през определен период от нея. Следователно въпросите по определяне на размера, установяване и събиране на задълженията за таксата за битови отпадъци са изцяло извън компетентността на Националната агенция за приходите.
С обнародваните изменения в ЗМДТ в сила от 01.01.2006 г. установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. По силата на ал.3 от същата разпоредба в тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Кметът на общината със своя заповед определя конкретните служители, които извършват дейностите по установяване, обезпечаване и/или събиране на местните данъци. Предварителното установяване на задължението на данък се осъществява по реда на чл. 107 от ДОПК. На основание чл. 107, ал. 2 от същия кодекс задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Също така съгласно чл. 107, ал. 3 ог ДОПК по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Актът подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община.
Разпоредбите по отношение на местните такси, регламентирани в чл.6, ал.1 във връзка с член 9а, ал.1 от ЗМДТ предвиждат, че събирането им се осъществява от общинската администрация. Редът за установяване на същите е уреден в чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ. Компетентен орган да установи вземанията за такси е кметът на общината. По силата на цитираната препращаща разпоредба производството по установяването им се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Според текста на чл.9б, ал. 3 от ЗМДТ лицата, които не са доволни от така определените им такси за битови отпадъци следва да ги обжалват по реда на същия кодекс (АПК) чрез кмета на съответната община пред съответния областен управител или административен съд по реда на АПК.
По всички въпроси, свързани с несъответствията в облагането с местни данъци и такси са компетентни съответните органи на Община С. съгласно чл. 4, ал. 1- ал. 5 и чл. 9а, ал. 1 от ЗМДТ – служители на общинската администрация, кмета на общината, респ. ръководителя на звеното за местни приходи.
И не на последно място органите по приходите на НАП, включително изпълнителният директор, нямат никаквиконтролни или отменителни правомощия спрямо действията на общинските администрации в този процес. В компетентност на изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ, с които се цели да се унифицира практиката на администриращите органи при прилагането на определени, създаващи неяснота или противоречивост разпоредби.

Оценете статията

Вашият коментар