2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
гр. София, 11.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2362 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба вх. № 42038/27.03.2019 г. на В. В. Т., с адрес в [населено място], представляван от адвокат Н. И., против определение № 22418 от 19 октомври 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 13194/2018 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 463876 от 3 август 2018 г., постановено по гр.д. № 9947/2016 г. по описа на районния съд в [населено място] за връщане поради просрочие на молба вх. № 5125093/27.07.2018 г. за допълване на постановеното същото първоинстанционно дело решение № 375878 от 20 март 2018 г. в частта за разноските. В жалбата е оспорен решаващият извод на предходните инстанции, че молбата за допълване на решението на районния съд в частта за разноските е била подадена след изтичане на законоустановения срок.
Ответникът по жалбата „Топлофикация София” ЕАД не взема становище.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
С първоинстанционното решение № 375878 от 30 март 2018 г. по гр.д. № 9947/2016 г. районният съд в [населено място] се е произнесъл по предявени от „Топлофикация София” ЕАД искове за установяване на дължимостта на суми в общ размер на 1265,83 лева, от които 1104,88 лева – главница, съставляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 12.2012 г. – м. 04.2015 г.; 130,08 лева – законна лихва за забава за периода 31.01.2013 г. – 02.10.2015 г.; 28,44 лева – сума за разпределение на топлинна енергия за периода м. 12.2012 г. – м. 04.2015 г.; 2,43 лева – законна лихва за забава за периода 31.01.2013 г. – 02.10. 2015 г. Исковете са оценяеми, като цената им се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – от размера на вземането, чиято дължимост се иска да бъде установена. Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, въззивното решение, което би било постановено по това гражданско дело, не би подлежало на касационно обжалване. От това следва, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, обжалваното по настоящото дело въззивно определение на Софийския градски съд, постановено по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Същият извод произтича и от разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, съгласно която определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба вх. № 42038/27.03.2019 г. на В. В. Т. срещу определение № 22418 от 19 октомври 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 13194/2018 г. по описа на Софийския градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 2362/2019 г. по описа на ІV г.о. на Върховния касационен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването на препис с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: