3_ 3683/30.07.2008 г.
ЗДДС, чл.10, ал.3;
ЗДДС, чл.107, т.2;
ЗДДС, чл.110, ал.2;
ЗДДС, чл.116;
ППЗДДС, чл.82, ал.4
Относно: дата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС при смърт на физическо лице – едноличен търговец и издаване на данъчни документи след тази дата
Съгласно фактическата обстановка в запитването, собственикът на ЕТ „…..” и регистрирано по ЗДДС лице е починал на 02.07.2008г.За периода от 02.07.2008г. до 10.07.2008г. са издадени фактури с начислен ДДС. Предприятието на едноличния търговец ще бъде поето от един от наследниците. В тази връзка, са поставени следните два въпроса:
1. От коя дата се счита дерегистриран за целите на ЗДДС ЕТ „……..”?
2. Как да се процедира с издадените фактури след датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28 декември 2007 г.) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС, обн. ДВ бр.76 от 2006г., посл. изм. ДВ бр.39 от 2008 г.) изразяваме следното становище:
По първия въпрос:
Датата на дерегистрация по ЗДДС на починали физически лица, включително и регистрирани като еднолични търговци е датата на смъртта на физическото лице. Това се извежда от разпоредбата на чл. 107, т. 2 във връзка с чл. 110, ал. 2, изречение първо от ЗДДС. В подкрепа на това разрешение е и разпоредбата на чл. 60а, т.2 от Търговския закон, съгласно която вписването на едноличния търговец от търговския регистър се заличава при смъртта му.Също така съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ДОПК регистрацията по чл. 82 от същия кодекс се прекратява със смъртта на физическото лице, а с нея предвид разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДДС и регистрацията му по ЗДДС.
По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. При настоящата фактическа обстановка ЗДДС не съдържа разпоредба, която да визира такава възможност.
С оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗДДС задължение за начисляване на данъка, който е станал изискуем като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред е вменено само на регистрираните по закона лица, т.е. нерегистрирани лица нямат право да издават фактури, в които да посочват данъка на отделен ред.
По втория въпрос:
Създаденото по време на търговската дейност предприятие на едноличния търговецкато съвкупност от права, задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството. Вчл. 60, ал. 2 от ТЗ е предвидена възможност за продължаване търговската дейност на починалия търговец, когато това се желае от наследниците му със запазване или не на фирмата, с която е бил регистриран.
Тъй като предприятието на едноличния търговец ще бъде поето по наследство, то в случая е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗДДС. По силата на тази норма, когато данъчно задължено по закона лице получи стоките или услугите по наследство, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
От изложеното до тук и предвид разпоредбата на чл.116, ал. 3 от ЗДДС става ясно, че издадените фактури след датата на смъртта – 02.07.2008 г., респективно датата на дерегистрация по ЗДДС от името на ЕТ „……” са погрешно съставени документи. Издадените фактури от името на починалия едноличен търговец, както и фактурите, по които същият е получател, следва да бъдат анулирани и съответно издадени нови с доставчик/изпълнител новорегистрирания едноличен търговец, който ще поеме по наследство предприятието на основание чл.116 от ЗДДС и чл.82, ал.4 от ППЗДДС.
В тази връзка, относно реда за анулирането на тези фактури и упражняване правото на данъчен кредит по доставките, трябва да се има предвид следното:
Погрешно съставени или поправени документи, съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗДДС се анулират и се издават нови.
При положение, че тези фактури са отразени в отчетните регистри на доставчика и получателя следва да се анулират по реда, регламентиран в чл. 116, ал. 4 от ЗДДС. Тази норма предвижда съставяне на протокол – за всяка от страните, който съдържа:
1.основанието за анулирането;
2.номера и датата на документа, който се анулира;
3.номера и датата на издадения нов документ;
4.подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
Отделно от това, тъй като се анулират фактури след периода, в който са издадени, същите се посочват в дневника за продажбите на доставчика, съответно в дневника за покупки на получателя, касаещи данъчния период, през който се анулират, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Основанието за това е записано в Приложение № 12 към чл.113, ал. 4 от ППЗДДС в частта „Изисквания към записите при анулиране на документи“.
В този смисъл, протоколът по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС не се отразява в отчетните регистри по ЗДДС на доставчика и получателя на погрешно съставените фактури.
В случая следва да се има предвид разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от ППЗДДС, съгласно която когато след вписване на обстоятелства по чл. 10 в търговския регистър възникнат основания за анулиране на данъчен документ по чл. 116 от закона, в новия данъчен документ и в протокола по чл. 116, ал. 4 от закона като доставчик, съответно получател, се посочва правоприемникът по чл. 10 от закона, т.е. следва да се посочи наследникът, който е поел предприятието на починалия едноличен търговец.
‘