Определение №683 от 17.7.2012 по ч.пр. дело №325/325 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
Ч.т.д.№ 325/12 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 683

гр. София, 17.07.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 16 юли, през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 325/12 за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-г.София срещу решение № 5 /05.01.2012 г. имащо характер на определение, с което по реда на чл.248 ГПК, Бургаският апелативен съд е изменил свое решение №`14/10.03.2010 г. по т.д. №29/2010 в частта за разноските като е осъдил [фирма] да заплати на Й. В. В. съдебните разноски направени във въззивното производство в размер на 4 500 лева-адв.хонорар. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по жалбата изразява становище за нейната неоснователност.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение с характер на определение, с което по реда на чл.248 ГПК, съдът е изменил свое решение №`14/10.03.2010 г. по т.д. №29/2010 в частта за разноските като е осъдил [фирма] да заплати на Й. В. В. съдебните разноски в размер на 4 500 лева-адв.хонорар, решаващият състав се е позовал на приложен към молбата на пълномощника на ответниците по делото Д. и В. от 22.02.2010 г. договор за правна помощ сключен между В. и адвокат Лилия Симеонова Г., в който изрично е уговорено, че сумата уговорена в него като адвокатско възнаграждение от 4500 лева се плаща в брой при подписване на самия договор като последния служи и като разписка удостоверяваща плащането на възнаграждението.
От страна на частния жалбоподател навеждат оплаквания за това, че при липса на доказателства за извършено реално плащане на договореното възнаграждение по договор за правна помощ неправилно същото е присъдено като разноски и че съдът е следвало да съобрази размера на присъжданото възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото, по което е осъществена договорената правна помощ.Навеждат се и доводи, е самият договор за правна помощ е представен в хода на въззивното производство в разрез със забраната на чл.266 от ГПК за представяне на нови доказателства във въззивната инстанция.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ т.о. счита, че така наведените оплаквания са неоснователни.
За да приеме, че присъдената като разноски сума в размер на 4500 лева се дължи в полза на ответника, решаващият съд се е позовал на съдържанието на договора за правна помощ след като изрично е констатирал наличие на уговорките че сумата уговорена в него като адвокатско възнаграждение от 4500 лева се плаща в брой при подписване на самия договор като последния служи и като разписка удостоверяваща плащането на възнаграждението.
Относно второто , че съдът следва да съобрази размера на присъжданото възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото, по което е осъществена договорената правна помощ, то при липса на своевременно направено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК от насрещната страна липсва наличие на основание за това. . Забраната на чл.266 от ГПК за представяне на нови доказателства във въззивната инстанция от своя страна не обхваща такива, отнасящи се за размера на разноските във въззивната инстанция.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение счита частната жалба за неоснователна, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 /05.01.2012 г. имащо характер на определение, с което по реда на чл.248 ГПК, въззивният съд е изменил свое решение №`14/10.03.2010 г. по т.д. №29/2010 в частта за разноските .
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top