2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 270
гр. София 07. 06. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 3679/ 2013 г. по описа на ВКС, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
С определение , постановено в съдебно заседание на 13.02.2013г. по гр.д.№ 50/2013г. Хасковският окръжен съд е прекратил въззивното производство поради оттегляне на въззивната жалба вх.№ 14124 от 22.11.2012г. по описа на Районен съд – Свиленград, подадена от [фирма] [населено място] срещу решението на районния съд С. № 279 от 08.11.2012г. по гр.д.№ 580/2012г. и е присъдил разноски на въззиваемата страна Й. Н. П. в размер на 500 лв. за производството пред окръжния съд.
По молба на [фирма] [населено място] за изменение на посоченото определение за разноските, Хасковският окръжен съд се е произнесъл с определение № 327 от 27.03.2012г. по същото дело като не е уважил молбата.
Срещу последното определение е подадена частна жалба от [фирма] [населено място] вх.№ 3875 от 15.04.2013г. , по която е образувано настоящото производство.
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима при условията на чл.274 ал.2 ГПК.
Ответницата Й. Н. П. не е подала възражение срещу частната жалба.
С обжалваното определение Хасковският окръжен съд е приел, че не са налице предпоставките за намаляване по реда на чл. 78 ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение, платено от ответницата . Мотивирал се е, че платеното възнаграждение не е прекомерно, след като съгласно чл.7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения , минималният размер се равнява на минималната работна заплата, която за 2013г. е 310лв.
Доводите в частната жалба са, че пред въззивния съд е била подадена насрещна жалба от Й. Н. П. срещу първоинстанционното решение в частта, в която не е уважена нейната претенция за сумата 548.42лв. , но тя не е разгледана поради оттегляне на основната жалба и необосновано е прието от Хасковския окръжен съд, че делото във втората инстанция е решено в полза на Й. Н. П.. Освен това в нарушение на процесуалните правила съдът не бил коментирал изложените аргументи на [фирма], че е имало достатъчно време от подаването на молбата за оттегляне на въззивната жалба до датата на заседанието, ответницата да бъде уведомена за искането. Поддържа се, че производството е приключило в едно заседание и не са извършвани процесуални действия, които да обосновават нуждата от присъждане на разноски, освен това платеното възнаграждение е прекомерно, защото делото не представлява фактическа и правна сложност.
Доводите са неоснователни.
Съгласно изричната норма на чл. 78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Те следва да се присъдят, когато са направени и са поискани , независимо от това дали е било възможно при своевременни процесуални действия на съда по уведомяване на страната за оттегляне на иска или на подадена жалба, да не бъдат направени. По настоящото дело , въпреки предварителното й депозиране, съдът се е произнесъл по молбата за оттегляте на въззивната жалба в съдебното заседание, в деня на което е внесено от въззивницата и възнаграждението по договора за правна защита и съдействие. По делото няма данни до датата на заседанието, на което е разгледано делото, въззивницата да е била уведомена за постъпилата молба за оттегляне на въззивната жалба и не може да се приеме, че е налице злоупотреба с право чрез уговаряне на адвокатско възнаграждение , въпреки убеждението, че жалбата няма да се разгледа по същество. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че разноските на ответницата са дължими. Законосъобразни са и изводите на съда по приложението на чл. 78 ал.5 ГПК. Предпоставка за намаляване на заплатеното на адвоката възнаграждение е неговата прекомерност спрямо фактическата и правна сложност на делото. Но дори и при дело, което не е сложно, не следва да се намалява възнаграждението, когато то не надвишава значително минималния хонорар по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2004г. Пред въззивния съд е обжалвано цялото първоинстанционно решение – от ответника в уважената част на исковете, а от ищцата – в отхвърлената част, поради което необосновано се поддържа от частния жалбоподател, че след като насрещната въззивна жалба не е разгледана, разноски не се дължат.
С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да се потвърди.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Хасковския окръжен съд № 327 от 27.03.2012г. по гр.д.№ 50/2013г. по чл.248 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: