ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 319
Гр.София, 22.05.2013 г
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова ч.гр.дело № 3159 по описа за 2013 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Н. Л.-процесуален представител на Д. Л. И. от [населено място] срещу определение № 43 от 5.2.2013 г по гр.дело № 38/2013 г на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, и по частна жалба на И. Б. И. от [населено място], чрез пълномощника му адв.М. А., срещу определение № 56 от 14.2.2013 г, постановено по същото дело, с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими касационните жалби на Д. Л. И. и И. Б. И. срещу въззивното решение от 23.3.2012 г, постановено по в.гр.дело № 7495/2011 г на Софийски градски съд, Втори „А” въззивен състав. В частните жалби се подържа, че атакуваните определения са незаконосъобразни, тъй като от момента на подаване на исковата молба до момента на подаване на касационната жалба данъчната оценка на имота е увеличена по размер и следователно въззивното решение подлежи на касационно обжалване.Иска се отмяната им и постановяване връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадените касационни жалби.
Частните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
От данните по делото се установява следното :
Д. Л. И. и И. Б. И. от [населено място] са предявили срещу Столична община положителни установителни искове за собственост по давност на основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм/на недвижим имот пл.№ ****, кв.* по плана на [населено място], в м.Н. О. и съседни жилищни територии-част север с площ от 585 кв.м, при съседи ул.””, имот пл.№ ****, имот пл.№ **** и имот без пл.№ , заедно с построената в него масивна жилищна сграда.С решение № 1-47-159 от 12.12.2010 г, постановено по гр.дело № 23677/2007 г на СРС, ГК, 47 състав предявените искове са отхвърлени като неоснователни.С решение от 23.3.2012 г по гр.дело № 7495/2011 г СГС, ГК, Втори „А” въззивен състав е потвърдил първоинстанционното решение.
Касационната жалба на И. И. е подадена на 4.5.2012 г, а тази на Д. И. на 6.8.2012 г.С обжалваните определения ВКС, Второ ГО е оставил без разглеждане подадените касационни жалби като е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК.
Въз основа на изложеното по-горе, Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира следното :
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК /ДВ бр.100/2010 г/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела, с цена на иска до 5 000 лв.В разглеждания случай както законосъобразно е прието с обжалваните определения исковете са предявени на 24.10.2007 г, поради което по отношение на определяне на цената по тези искове се прилагат разпоредбите на ГПК /отм/-чл.55 ал.1 б.”б”, съгласно която цената на предявения иск за собственост е в размер на 1/4 от данъчната оценка.Видно от съдържащото се на л.6 от първоинстанционното дело удостоверение изх.№ СО-06-00-0133/21.5.2008 г данъчната оценка на имота възлиза на 13 972, 70 лв, а ? на 3493, 17 лв, която в настоящия случай представлява цена на иска.
Цената на иска се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК, или при частично оттегляне, или отказ от иска по чл. 232 и 233 от ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право не влияят върху цената на иска. Затова съдът не е извършил процесуално нарушение, като не е изискал ново удостоверение за актуална данъчна оценка към момента на подаване на касационната жалба, тъй като не е имал такова задължение.
По изложените съображения обжалваните определения следва да бъдат потвърдени.
Воден от горното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 56 от 14.2.2013 г на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, постановено по гр.дело № 38/2013 г и определение № 43 от 5.2.2013 г по гр.дело № 38/2013 г на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.