О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
гр. София, 08.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 6396 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. Г. К. от [населено място] против определение № 292 от 18 април 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 324 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2013 г., с което е оставено без разглеждане възражение на К. срещу разпореждане № 1962 от 19 декември 2012 ., постановено по ч.гр.д. № 429 по описа на районния съд в гр. Каварна за 2012 г. като просрочено. В жалбата се сочи, че разпореждането, с което й е върнато писмено възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение възпрепятства възможността на жалбоподателката да се защити срещу претенция за пари, които тя не дължи и няма сключен неформален договор за заем. Твърди се, че жалбоподателката депозирала възражението извън двуседмичния срок поради особени непредвидени обстоятелства – в този момент полагала грижи за болна майка и била ангажирана с нея в болнично заведение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че жалбоподателката е узнала за заповедта за изпълнение на 22 август 2012 г., а молбата по чл. 423, ал. 1 ГПК е постъпила в окръжния съд на 2 януари 2013 г., поради което възражението е просрочено и следва да бъде оставено без разглеждане.
Частната жалба е неоснователна.
Относимите обстоятелства са следните:
Съобщението за издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е получено лично от жалбоподателката на 22 август 2012 г. Възражение срещу заповедта е подадено на 11 септември 2012 г. – след двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което с разпореждане № 1962 от 19 декември 2012 г. по ч.гр.д. № 429 по описа на районния съд в гр. Каварна за 2012 г. е върнато. Възражение по чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК е подадено във въззивния съд на 2 януари 2013 г.
Предвид посочените обстоятелства въззивният съд правилно е заключил, че подаденото възражение е извън определения в закона едномесечен срок по смисъла на чл. 423, ал. 1 ГПК – при подаването на възражението е бил изтекъл повече от едномесечен срок, считано от узнаването на заповедта за изпълнение, което за длъжницата е станало с уведомяването за нея на 22 август 2012 г. При тези факти възражението не е подлежало на разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 292 от 18 април 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 324 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: