3
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 3970 от 2013 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
гр.София,13.11. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 3970 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частни жалби, подадени от П. Г. Г., М. Г. К. и П. Г. К. срещу определение от 02.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 353 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл.248, ал.1 от ГПК е изменено постановеното от въззивния съд определение № 695 от 05.03.2013 г. в частта за разноските, като присъдените на М. Г. К. разноски са намалени от 420 лв. на 100 лв., а присъдените на П. Г. К. разноски са намалени от 400 лв. на 100 лв.
С определение № 342 от 16.07.2013 г. делото е било спряно до постановяване на тълкувателно решение на О. на ВКС по тълк.д.№ 6 от 2012 г. Тъй като към настоящия момент това тълкувателно решение вече е постановено, делото следва да бъде възобновено и разгледано по същество.
Частните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /страни по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.248, ал.3 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба на П. Г. Г. е неоснователна поради следното: С обжалваното определение въззивният съд е изменил определението си по ч.гр.д.№ 353 от 2013 г. в частта за разноските, като е осъдил П. Г. да заплати на М. Г. К. и на П. Г. К. по 100 лв., представляващи разноски за адвокат по това дело. С оглед изхода на ч.гр.д.№ 353 /2013 г. на Пловдивския окръжен съд /оставяне без разглеждане на подадената от П. Г. Г. частна жалба вх.№ 3103 от 01.02.2013 г. и прекратяване на делото/ и на основание чл.78 от ГПК П. Г. е бил длъжен и правилно е осъден да заплати на насрещните страни М. К. и П. К. направените от тях разноски за адвокати по това частно гражданско дело. Неоснователно е твърдението в частната жалба на Г., че адвокатите на М. К. и П. К. не са представили по делото действителни доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. По делото са представени договори за правна защита и съдействие от 29.01.2013 г., в които изрично е записано, че договорените в тези договори суми са заплатени. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.гр.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, тези договори са напълно достатъчно доказателство за плащането на адвокатските възнаграждения. Обстоятелството, че изготвените от адвокатите на М. К. и на П. К. отговори на въззивната частна жалба са идентични, не е основание за отказ да бъдат присъдени адвокатските възнаграждения, а само евентуално за намаляване на договорените възнаграждения, което в случая е и направено от съда /адвокатските възнаграждения са намалени от 420 лв. и 400 лв. съответно на 100 лв. и 100 лв./.
Неоснователни са и частните жалби на М. Г. К. и на П. Г. К.. С обжалваното определение съдът е намалил договорените адвокатски възнаграждения за правна защита и съдействие на адвокатите на М. К. и П. К. от 420 лв. и 400 лв. съответно на 100 лв. и 100 лв, като е отчел, че правната им защита по това дело се е изразявала само в изготвяне на отговор на частната жалба на П. Г.. Неоснователно е твърдението в частните жалби, че съдът няма право да намалява адвокатското възнаграждение под тройния размер, предвиден в пар.2 от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Както бе прието в т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на О. на ВКС, когато преценява до какъв размер да намали адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от посочените в пар.2 от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. размери.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№ 3970 от 2013 г. на ВКС, Първо г.о.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 353 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл.248, ал.1 от ГПК е изменено постановеното по това дело определение № 695 от 05.03.2013 г. в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.