4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 21.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.07.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ С.
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1924 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. Ц. И. от [населено място] против определение на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС № 408 от 20.12.2013 год., по т. д.№ 4215/2013 год., с което по реда на чл.307 ГПК е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата му за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 18.10.2004 год., по изп. д.№ 2038/ 2000год. на ІV отд., 8 участък при съдебно изпълнителна служба на СРС, основана на чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като изложените от частния жалбоподател аргументи се свеждат до неправилно приложение на чл.232, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.231, ал.1, б.”е” ГПК/ отм./, предвид установения от законодателя преклузивен срок за иницииране на извънреден контрол по чл.231 и сл. ГПК/отм./.
Ответната по частната жалба страна [фирма] в срока по чл. 276, ал.1 ГПК заявява становище за недопустимост на частната жалба поради за неспазване изискването на чл.284, ал.2 ГПК и чл. 280, ал.1 ГПК, като алтернативно възразява и срещу основателността и, излагайки подробни съображения в тази насока.
Ответникът Б. П. Р., чрез пълномощника си адв. В. Волева, в срока по чл.276, ал.1 ГПК възразява срещу допустимостта на подадената частна жалба, предвид неспазване на срока по чл.275, ал.1 ГПК и алтернативно изразява несъгласие с въведените оплаквания за неправилност по съображения подробно изложени в писмения отговор.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС, съдебен акт и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от предприетото обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС е счел, че подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, тъй като установеният пределен срок по чл.232, ал.1 ГПК/ /отм./, при действието на който процесуален закон съдебният акт, предмет на исканата отмяна е влязъл в сила, за страната е изтекъл на 27.11.2005 год.. Следователно безспорно подадената след тази датата молба за отмяна с вх.№ 13845/20.10.2009 год. е процесуално недопустима и според изложеното в съобразителната част на обжалваното определение, не подлежи на разглеждане. Допълнително в тази вр. предходният тричленен състав на ВКС,ТК е посочил, че ирелевантен за преклудираното процесуално правомощие на страната е фактът на влизане в сила на действащия ГПК от 01.03.2008 год., тъй като с приемането му нито се възстановява, нито се поставя началото на нови срокове за отмяна, изтекли при ГПК/ отм./.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С разпоредбата на чл.232, ал.1 ГПК/ отм./ законодателят е въвел перделен едногодишен срок за иницииране на извънинстанционното производство по чл.231 ГПК/ отм./, който в хипотезата на визирано основание за отмяна, предхождащо съдебния акт, чиято отмяна се иска, както е в разглеждания случай – нарушено право на участие на молителя в производството по изп.д.№ 2038/2000 год. на СИС при СРС за възлагане на изнесения на публична продан недвижим имот, собственост на наследодателя му, всякога тече от влизане в сила на последния. Следователно при въведеното с молбата за отмяна на Е. Ц. И. от [населено място] отменително основание по чл.231, ал.1, б.”е” ГПК/ отм./ началото на пределния едногодишен срок по чл.232, ал.1 ГПК / отм./, както правилно е счел и тричленният състав на І т.о. на ВКС, е влизане в сила на атакуваното постановление за възлагане – 27.11.2004 год. и същият към датата на подаване на молбата за отмяна – 20.10.2009 год. отдавна е изтекъл. Обстоятелството, че с действащия от 01.03.2008 год. ГПК е променено възприетото до този момент законодателно разрешение относно продължителността на преклузивния срок за иницииране на извънреден контрол по чл.303 и сл. ГПК, аналогичен на установения с чл.231 ГПК/ отм./, над влезлите в сила съдебни актове само по себе си не обосновава правен извод, че изтеклите при действието на отменения процесуален закон прекратителни срокове подлежат на възстановяване, или пък започват да текат нови. Горното разбиране следва както от действието на процесуалноправните норми по време, така и от правната същност на преклузивния срок, като отрязък от време, който погасява самото субективно право на страната, т.е. процесуалното потестативно правомощия на молителя на отмяна. Затова, като е съобразил гореизложеното предходният тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС правилно е приложил процесуалния закон.
Що се касае до оплакването на частния жалбоподател, че съставът на ВКС,ТК се е позовал неправомерно на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, а не на чл.231, б.”е” ГПК/ отм./, както е следвало да квалифицира молбата му, то освен, че същото е ирелевантно за крайния изход на делото, за прецизност следва да се посочи, че то е и правно несъстоятелно, предвид датата на подаването и, действащия към този момент ГПК и безспорно еднозначните становища на правната доктрина и съдебна практика относно действието на процесуалноправни норми по време, с които съставът на ВКС,ТК се е съобразил изцяло.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 408 от 20.12.2013 год., по т. д.№ 4215/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: