2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 19.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2961 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. „С. п.” [населено място], чрез директора д-р С. Б. М., против определение № 109 от 21 март 2014 г., постановено по гр.д. № 7031 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2013 г., с което е оставена без разглеждане касационна жалба на дирекцията срещу решение № V-108 от 19 юли 2013 г. по гр.д.№ 1111/2013 г. на окръжния съд в [населено място] като недопустима. В частната жалба се излагат съображения за необходимостта контактите с бабата и дядото на детето да се осъществяват в работните дни на служителите на дирекцията.
Ответникът И. Г. П. от [населено място] в отговор на частната жалба сочи липсата на доводи в нея, поради което иска оставянето й без уважение.
С обжалваното определение състав на касационния съд приема подадената от ДСП Б. касационна жалба за недопустима като подадена от ненадлежна страна, тъй като разглежданият случай не се обхваща от хипотезите на чл. 21, ал. 1, т. 14 или чл. 15, ал. 7 от Закона за закрила на детето, а в настоящия процес дирекцията изпълнява консултативни функции по смисъла на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет, не е страна и не разполага с процесуалната възможност да подава жалби срещу постановените съдебни актове.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Жалбата е неоснователна.
Изложените съображения за това, че съдът не е съобразил работното време на служителите в дирекцията при определяне на режима на личен контакт на детето с баба и дядо – четири срещи в рамките на два месеца (четири недели от 9 до 12 г.) в сградата на дирекцията в присъствието на социален работник от началото до края на всяка среща, са неотносими към основния въпрос: процесуално легитимирана ли е дирекцията да обжалва решението на съда. Правилно и обосновано съставът на касационният съд е приел, че в разглеждания спор (спор по реда на чл. 128, ал. 1 СК) дирекцията осъществява само функции по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 15 СК – изготвя писмени доклади и становища, и изпраща представител за изразяване на становище в открито съдебно заседание по реда на чл. 15, ал. 6 СК. Частният жалбоподател не осъществява в настоящия процес функциите по чл. 15, ал. 7, респективно чл. 21, ал. 1, т. 14 ЗЗДет, тъй като в разглеждания спор за определяне на мерки за лични отношения с близки съдът е сезиран от прародители за определяне начин за упражняване на материални субективни права с оглед приоритетната охрана на интересите на дете. Мерките се определят по целесъобразност, а участието на дирекцията при осъществяването им е по силата на чл. 23, т. 11 ЗЗДет. При тези съображения частната жалба е неоснователна.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 109 от 21 март 2014 г., постановено по гр.д. № 7031 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: