3_3512/06.12.2011 г.
ЗДДС, чл. 7, ал. 1;
ЗДДС, чл. 13, ал. 1;
ЗДДС, чл. 17, ал. 1 и 2;
ЗДДС, чл. 62, ал. 1 – 4;
ППЗДДС, чл. 9, ал. 1
ППЗДДС, чл. 10, ал. 1 и 2
Относно: данъчно третиране на ВОП и ВОД по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, „М” ЕООД, регистрирано по ЗДДС, купува от Румъния стари катализатори за автомобили, след което ги продава в Германия. Във фактурите, издадени към германския клиент фактурира, както брой катализатори, така и различно тегло керамика /в кг/, която се съдържа в катализаторите. Фактурите за продажби оформя в Германия, град Л. като плащането се извършва в брой. Стоките се транспортират директно от Румъния за Германия със собствен микробус на Р.М. – собственик на дружеството. Цената на транспорта не е уточнявана като отделна част от сделката, а е калкулирана в цената на доставката, т.е. транспортът е за сметка на „М” ЕООД. Тъй като микробусът не е собственост на дружеството, не се начисляват разходи за транспорт. Покупките от Румъния и продажбите в Германия са декларирани като ВОП и ВОД. Считат, че сделките не са дистанционни продажби, защото фирмата, получател по доставките е регистрирана по ДДС в Германия, както и не са тристранни операции, защото покупките в Румъния са от физически лица, от фирми, регистрирани и нерегистрирани по ДДС в Румъния. Дружеството притежава транспортни документи, придружаващи стоките от Румъния до Германия.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. Правилно ли са посочени покупките и продажбите в кл. 30 и кл. 31 в справката-декларация за ДДС и самоначисляването на ДДС с Протокол по чл. 117 от ЗДДС?
2. Как би трябвало да се отразят, за да не се налага регистрация като Интрастат оператор?
В запитването не е представена изчерпателно фактическата обстановка и предвид това, че не е предоставено копие от сключения договор между „М” ЕООД и германската фирма, с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 77 от 04.10.2010 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 84 от 28.10.2011 г.) изразяваме следното принципно становище:
Условията и редът за прилагане на режима на вътреобщностно придобиване /ВОП/ по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС са следните:
ВОП е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и при фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът, установен за ВОП, за дадена доставка на стоки, следва да са налице кумулативно следните условия:
1. Доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е налице ВОП, доставчикът следва да е регистрирано за целите на ДДС лице в държава-членка към датата на данъчното събитие на ВОД по аргумент от чл. 25, ал. 6 от ЗДДС.
2. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС. ВОП включва:
– придобиването на правото на собственост или друго вещно право върху стока;
– фактическото получаване на стока в случаите на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.
3. Възмездност на придобиването: възмездността на придобиването е задължителна предпоставка за наличие на ВОП, съгласно чл. 2, т. 2 от ЗДДС. Определението за възмездност на доставката (придобиването) следва да се изведе по аргумент на противното от § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС.
4. Транспортиране на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка. ВОП е налице, както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.
Следва да се има предвид, че стоките трябва задължително да бъдат изпратени /транспортирани/ и транспортът на същите да започва от територия на друга държава членка и да завършва на територията на страната. Важното е двете крайни точки да са на териториите на две различни държави членки на ЕС, като отправна точка е територията на друга държава членка. Изключение от общото правило, свързано с условието завършването на транспортирането на стоките да бъде на територията на страната, е визирано в чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
5. Придобиващ по ВОП може да бъде данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, по аргумент от чл. 99, ал. 1 от ЗДДС.
Облагането на вътреобщностното придобиване е в зависимост от мястото на неговото изпълнение. Според чл. 62, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, респ. подлежи на облагане в страната, когато стоките пристигат или превозът им завършва на територията на страната.
По силата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, независимо от посоченото общо правило на ал. 1 от същата правна норма, мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Придобиването на стоки, осъществено под идентификационния номер, издаден в страната, няма да се обложи на територията на България, когато лицето разполага с доказателства, че придобиването е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им /чл. 62, ал. 3 от ЗДДС/. В случай, че вътреобщностното придобиване е обложено в България и впоследствие лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 2.
Тъй като данъчнозадължените лица могат да бъдат регистрирани за целите на ДДС в повече от една държава членка, при осъществяване на ВОП, както Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС, така и ЗДДС, не съдържат изискване с идентификационния номер по ДДС на коя държава членка следва да се идентифицира лицето във връзка с придобиването. Въпрос на негов избор е кой идентификационен номер ще предостави на доставчика си. В зависимост от това е и данъчното третиране на мястото на изпълнение на ВОП. Например, ако една стока се транспортира от Румъния до Германия и придобиващият, независимо дали е лице, установено на територията на страната, е предоставил българския си идентификационен номер, издаден по ЗДДС, придобиването е с място на изпълнение на територията на страната. В този случай ДДС за ВОП следва да бъде начислен в България, освен ако лицето не докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им – в случая Германия.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗДДС, за доказване на обстоятелствата, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, придобиващият по чл. 62, ал. 2 от закона следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в тази държава членка. Този документ се издава от компетентната приходна администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
Когато данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС е начислен с протокол по чл. 117, ал. 2 от същия закон и впоследствие лицето, осъществило вътреобщностното придобиване, се снабди с документа по чл. 9, ал. 1 от правилника, на основание чл. 10, ал. 1 от ППЗДДС, лицето коригира резултата от прилагането на чл. 62, ал.2 от закона чрез анулиране на протокола по чл. 117, ал. 2, с който данъкът е начислен. За анулирането не се издава нов протокол. Протоколът се анулира най-късно на последния ден от данъчния период, през който лицето се е снабдило с документа по чл. 9, ал. 1 от правилника.
Ако придобиващият не удостовери, че придобиването е било обложено с ДДС в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, то ВОП е обект на облагане с ДДС в България.
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването при положение, че стоките не пристигат на територията на страната, а превозът им завършва на територията на друга държава членка – Германия, но „М” ЕООД е осъществило придобиването под идентификационния си номер, издаден в България, мястото на изпълнение е на територията на страната и ВОП следва да се обложи с данъчната ставка съгласно ЗДДС. В случай, че дружеството разполага с доказателства, че ВОП е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им и придобиването е обложено със съответния за тази държава членка и за доставката данък, следва да се приеме, че мястото на изпълнение на ВОП е на територията на тази друга държава членка и данък в България не се начислява.
Протоколът, издаден в случаите на чл. 84 от ЗДДС, се включва в дневник продажби с код на документ (09), а данъчната основа и размерът на начисления данък се отразяват, както следва:
– колона 13 – Данъчна основа на вътреобщностните придобивания (ВОП)
– колона 15 – Начислен ДДС за ВОП и за получени доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС.
Размерът на данъка следва да се включи при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.
По отношение на доставките на стоки към германския клиент, следва да се определи начина на облагане на доставките на стоки, съгласно разпоредбите на ЗДДС, като се съобрази мястото на изпълнение на същите предвид следните законови норми:
В чл. 7 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделни хипотези, при които са налице вътреобщностни доставки /ВОД/. ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът, установен за ВОД, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
-Доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната;
-Получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка;
-Предмет на доставката са стоки;
-Транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
Мястото на изпълнение при доставки на стоки се определя по реда на чл. 17, ал. 1, съответно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не. Съгласно тези разпоредби, ако при прехвърляне на собствеността върху стоката, тя се намира извън територията на страната, то и мястото на изпълнение на тази доставка ще е там, където се намира стоката при прехвърляне собствеността й, съответно местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща или започва превозът й към получателя.
Уведомяваме, че относно правната регламентация на вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС е издадено общо становище Изх. № 91-00-241 от 04.06.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, а допълнителни разяснения относно правната регламентация на вътреобщностните доставки по чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС са дадени в писмо изх.№ 24-00-27 от 21.04.2007 г. на изпълнителния директор на НАП. Същите могат да намерят в интернет страницата на Националната агенция за приходите – www.nap.bg.