ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 476
София, 20. октомври 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 4070 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 236/12.05.2016 на Бургаския апелативен съд по гр.д. № 328/2015 за спиране на производството по предявен иск за собственост на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Недоволен от определението е жалбоподателят [община], който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че предявеният иск е отхвърлен от първоинстанционния съд не поради липсата на правоприемство между М. в. и м. в. [община], а поради недоказване на правото на собственост на мюсюлманската вероизповедна [община], както и че той и общините въобще не са страна по предявения иск за установяване на това правоприемство по реда на § 4, ал. 4 ЗВ. Страни в това производство са „другите регистрирани вероизповедания”.
Ответникът по частната жалба М. и. [населено място] я оспорва, като счита, че въпросът за правоприемството обуславя решението по иска за собственост и следва да бъде изчакано неговото разрешаване по обвързващ всички начин.
Ответникът по жалбата [фирма], С. взема становище за нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно, постановено е от въззивен съд и прегражда развитието на делото, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК.
Частната жалба е допустима, редовна е и е подадена в срок, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е спрял производството по делото до приключване с влязло в сила решение на производството по т. д. № 1802/2016 година по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-6 състав. Съдът е приел, че производството пред Софийски градски съд е от значение за правилното разрешаване на повдигнатия пред него спор между М. и. [населено място] и [община] за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, тъй като се отнася за спорния между страните въпрос за правоприемството между изповеданието и съществувалите на територията на общината мюсюлмански вероизповедни общини.
Предмет на спора е правото на собственост върху поземлен имот. М. и., С. твърди, че е негов собственик в резултат на реституция на същия по реда на § 5 от ПЗРЗВ, която е осъществена в негова полза, тъй като се явява правоприемник на съществувалата преди това на територията мюсюлманска вероизповедна община, от която имотът е бил отнет, без за това да е имало законово основание. За да установи факта на твърдяното от него правоприемство М. и. [населено място] се е позовало на решение от 04.06.2013 година, постановено по ф. д. № 1659/2003 година по описа на Софийски градски съд, с което е признато за установено на основание § 4 от ПЗРЗВ, че то е правоприемник на описаните в решението мюсюлмански религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949 година, учредени и действали при режима на Временните правила за духовно развитие на мюсюлманите, утвърдени и обнародвани по силата на Указ № 63 на княз Ф. в ДВ бр. 210/26.09.1885 година, Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство България, одобрен и обнародван по силата на Указ № 12/23.06.1919 година в ДВ бр. № 65/25.06.1919 година и Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в България, одобрен от Министерството на външните работи и изповеданията на 22.11.1945 година, действал до 1951 година
С решение № 966/12.05.2014, поправено с решение №1190/05.06.2014 на Софийския апелативен съд по т. д. № 964/2014 посоченото решение на Софийски градски съд е обезсилено изцяло. М. и. е предявило пред Софийски градски съд иск по § 4 от ПЗРЗВС за установяване на твърдяното от него правоприемство, по който е образувано т. д. № 1802/2016 година по описа на този съд. С оглед на тези доказателства въззивният съд е приел, че спорът по т. д. № 1802/2016 година по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-6 състав е преюдициален по отношение на висящия пред него спор за собственост.
Съгласно § 4 ПЗР ЗВ правоприемството между съществуващо към влизането на закона в сила вероизповедание и съществували религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица в периода до 1949 година, каквото се твърди в настоящето производство, се установява по уредения в разпоредбата начин, а именно чрез предявяването на иск пред Софийски градски съд, чието решение подлежи на вписване в регистъра по чл. 18 ЗВ. Висящността исково производство за установяването на този факт по обвързващ всички начин изключва възможността същият да се установява инцидентно. Поради това този въпрос не може да бъде разрешен в производството по настоящото дело. Решението по иска по § 4 ПЗР ЗВ обаче обусловя крайния извод на съда по съществото на спора за принадлежността на правото на собственост, поради което има преюдициален характер по отношение на този спор. Обвързаността на страните от решението по иска по § 4 ПЗР ЗВ и връзката на преюдициалност между двете дела са предпоставка по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по обусловения иск.
Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 236/12.05.2016 на Бургаския апелативен съд по гр.д. № 328/2015.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.