3_505/03.02.2009г.
ЗДДС, чл.7
Относно: прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност
Според изложеното в запитването при извършване на ревизия по ЗДДС на „АБС” ООДе установено следното:
Дружеството закупува за производството си материали от „Х” АД, за което има сключени договори. Съгласно клауза в тях дружеството следва да извърши плащане наполучената стока от „Х” АД в полза на „У” или „Z” срещу доставени суровини от последните на „Х” АД. Прихващането на задълженията се извършва чрез Протоколи и Наредителни писма от ревизираното дружество към негови клиенти. Дружествата получатели на паричните средства не са регистрирани на територията на РБългария по данни от ИС на НАП.От представените документи става ясно, че „Z” е регистрирано в САЩ, а „У” от 09.06.2008г. е регистрирано на Британски вирджински острови. Представляващ на тези дружества е ААААА ААААА, който е свързано лице с „АБС”ООД, като има участие в капитала на дружеството. Ревизираното дружество осъществява ВОД на тръби към различни клиенти от държави – членки на ЕС, от които не получава плащане за тези доставки. Получателите по доставките извършват плащане към „Z” и „У” за погасяване на задължението на „АБС” ООД към „Х”АД. За това обстоятелство не са представени писмени договори между „АБС” ООД и европейските му клиенти. След извършен анализ на получените и извършени плащания е установено, че задълженията на „АБС” ООД към „Х” АД са отписани и към 31.08.2008г. са в размер на 0000000 лв., които са само по фактури за доставки от месец август, за което е извършена насрещна проверка. През 2008 г. „АБС”ООД е получило плащания от „Z” в размер на 111111111 лв., като обяснението е, че това са получени пари от техни клиенти, които надвишават задълженията на „АБС” ООД към доставчика – „Х”АД.
Предвид изложенотосе поставя въпроса може ли да се приеме, че доставките на ревизираното дружество към европейските клиенти са безвъзмездни ВОД и съответно има ли основание да се приложи разпоредбата на чл.79, ал.10 от ЗДДС?
С оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.106 от 12 декември 2008 г./и Правилника за приложението му /ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.4 от 16.01.2009 г./ по зададения от Вас въпросизразяваме следното становище:
Доказванетона една доставка като вътреобщностна по смисъла на чл.7 от ЗДДСе в тежест на доставчика. Документите, удостоверяващи извършването на ВОД са регламентирани в разпоредбата на чл.45 от ППЗДДС. Освен посочените в цитираната разпоредба документи,от съществено значение за данъчното третиране на доставкатае нейниятхарактер – възмездна или безвъзмездна. Съгласно §1, т.8 от ДР на ЗДДС „безвъзмездна е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото”.
Видно от приложените към запитването договори и протоколи е, че същите уреждат взаимоотношения между ревизираното дружество, неговия доставчик на материали и трети лица, различни от получателите по ВОД.От тези договори ипротоколи липсва информация и не може да се направи извод относно това как е договорена доставката между „АБС”ООДи неговите клиенти от държавите-членки. От представеното наредително писмо на първо място не е видно, че в действителност същото е изпратено на и получено от адресата, както и не доказва, че е осъществено плащане от получателя по ВОД към посоченото в писмото лице.
За изясняване на фактическата обстановка следва по реда на ДОПК да се изискат всички сключени и действащи през ревизирания период договори между „АБС” ООДот една страна и „У” и „Z”от друга страна. С оглед обстоятелството, че лицата са свързани следва да се има предвид, че на основание чл. 116, ал. 1 от ДОПК задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването на факти и обстоятелства извън територията на страната, като се има предвид и презумпцията, че лицето е имало възможност да представи доказателства (включително и за получени плащания).
За изясняване характера на ВОД е необходимо да се изискат по реда на ДОПК от ревизираното лице всички договори и други документи, уреждащи взаимоотношенията му с лицата – получатели по ВОД. Също така по реда на административното сътрудничество може да бъде извършена проверка относно осъществени плащания от получателите по ВОД към посочените от ревизираното дружество лица, както и да се изискат документи – договори и друга търговска кореспонденция.
Следва да се отбележи, че сключеният договор от 000.2007 г. между „Х” АД и „АБС” ООДпредвижда плащането на доставките да се осъществява към „Z”, без последния да участва в съглашението. По договора от 28.07.2008 г. е предвидено цената по договора да се отнесе за погасяване на задължение на „Х” АД към „У” и АААААААААА, като отново последните не са участвали в съглашението. В случая с тези договори е уговорено заместването в дълг на „Х” АД с „АБС” ООД към посочените дружества. При всички случаи в такива съглашения следва да участва кредитора съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗЗД. По договор № 000/2008 от 2008 г. това условие е изпълнено.
Освен това за изясняване на фактите и обстоятелствата може да се извърши насрещна проверка в „Х” АД за установяване на пълния размер на задълженията на ревизираното дружество към неговия доставчик, както и относно всички сключени договори, касаещи въпросните доставки, за плащанията по тях. Необходимо е да се съберат и доказателства за всички сключени договори между „Х” АД и „У” и „Z”, включително и такива за промяна на кредитора.
Липсва информация за договорите между „АБС” ООД и получателите по ВОД, за да се даде отговор възмездна ли е доставката. Дори да е налице задължение за плащане, както и извършено такова от страна на получателя по ВОД на посоченото в наредителното писмо лице, не може да се приеме, че е налице годно погасяване на задълженията чрез прихващане. Считаме, че предвид събраните до този момент доказателства и приложени към запитването, не е налице прихващане на задълженията, доколкото за извършването на такова е необходимо наличието на две насрещни задължения. В случай, че е налице уговорка за плащане по ВОД, то тогава задълженията от една страна биха били между регистрираното по ДДС лице в държава-членка и ревизираното лице. От друга са налице задължения за плащане между „АБС” ООД и „У” или „Z”, поради което задълженията не са насрещни и не може да се приложи способа на погасяване чрез прихващане, ако няма други съглашения между страните.
Предвид обстоятелството, че към настоящият момент фактическата обстановка не е изяснена, е необходимо да се съберат всички относими доказателства и такива за извършени плащания с погасителен ефект, както и да се извърши преценка и анализ на същите. Необходимо е да се установи и какъв е характера на сумата в размер 1111111111 лв., получена в„АБС” ООД от „Z”.
На основание чл.5 от ДОПК органите по приходите са длъжни служебно да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване на публичните вземания. Съгласно чл.117, ал. 2, т. 5 от ДОПК ревизионният доклад следва да съдържа установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях.
‘