3_552/06.03.2015 г.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1 и 2;
ЗДДФЛ,чл. 42, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 11;
ДОПК, чл.15, ал.2;
ДОПК ,чл. 128, ал. 1;
ДОПК, чл. 129, ал. 1 и 2;
Относно: Възстановяване на недължимо внесен данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Съгласно изложеното в него, през 2012 г. е прекратен трудовият договор на лице с работодателя „О“ ЕАД по негова инициатива. Във връзка обстоятелствата, наложили прекратяване на трудовото правоотношение, лицето се е възползвало от правото на иск. По иска районният съд се е произнесъл с решение, с което признава уволнението за незаконно, отменя го, възстановява лицето на заеманата длъжност и осъжда ,,O“ ЕАД да заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 2632,50 лв.
„О“ ЕАД обжалва решението на първоинстанционния съд пред въззивната инстанция. С Решение № ….. от ….2013 г. ВТОС потвърждава изцяло решението на първата инстанция.
На основание чл. 242 от ГПК ВТОС допуска предварително изпълнение на невлязло в сила въззивно Решение № …. от …..2013 г. в неговата осъдителна част, като в полза на лицето е издаден изпълнителен лист от 15.08.2013 г. за сумата 2632,50 лв., ведно със законната лихва върху нея от 28.01.2013 г.
За събиране на сумата по изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №……. при ЧСИ. В срока за доброволно изпълнение, на 02.10.2013 г. „О” ЕАД са платили сумата 3518,49 лв. по сметка, указана от ЧСИ в поканата за доброволно изпълнение. Същата представлява: 2632,50 лв. – главница обезщетение; 181,09 лв. законна лихва върху главницата за периода от 28.01.2013 г. до 01.10.2013 г. вкл.; 350 лв. адвокатски хонорар; 354,17 лв. такси по изпълнителното дело.
За платеното обезщетение от 2632,50 лв. на 25.11.2013 г. „О“ ЕАД е внесъл в полза на НАП сумата от 292,50 лв., представляваща данък общ доход.
„О“ ЕАД обжалва въззивното решение пред ВКС и с Решение № … от …02.2014 г. последната инстанция отменя изцяло Решение № … от …..2013 г. на ВТОС. С оглед на тези обстоятелства платените суми се явяват платенина отпаднало основание (чл. 55 от 33Д).
На 07.03.2014 г. лицето сключва споразумение с „О“ ЕАД, съгласно което е започнало връщането на дължимите суми.
В Погасителния план към Споразумение от 07.03.2014 г. е включена сумата 292,50лв., представляваща 10 % данък по ЗДДФЛ, преведена в бюджета на25.11.2013 г.
На 09.02.2015 г. е наредена последната вноска по споразумението в размер на 188,32 лв. Сумата е получена като от дължимата последна вноска 480,82 лв. по споразумението е изваден внесеният 292,50 лв. данък в бюджета. С други думие възстановена дължимата сума 2925 лв., намалена с внесения ДОД в размер на 292.50лв.
Във връзка с горното се поставя въпросаот кого би следвало да бъде поискана за възстановяване и на кого трябва да бъде възстановена сумата 292,50 лв., представляваща внесен ДОД към бюджета от „О“ ЕАД ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр.12 от 13 Февруари 2015г..) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. бр. 14 от 20 Февруари 2015г.)изразяваме следното принципно становище:
На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно ал. 2 на същия член, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Според регламента на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал.2 от КТ не попада в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице. Следователно тези обезщетения подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, установени за облагането на доходите от трудови правоотношения.
Видно от изложеното в запитването, изплащането на обезщетения по КТ е извършено в срока за доброволно плащане, даден от съдия изпълнител. В случая работодателят е приложил правилата за удържането и внасянето на данъка по реда на ЗДДФЛ и е удържал данък в размер на 292.50 лв.
Правилата за авансово удържане на данъка за доходи от трудови правоотношения са регламентирани в чл. 42 от ЗДДФЛ.Съгласно ал. 1 на тази правна норма авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. По силата на чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване или за задължително осигуряване в чужбина. Месечната данъчна основа се намалява с данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 и/или данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение (чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ). На основание чл. 42, ал. 4 от същия закон размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по ал. 3 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Данъкът по ал. 4 се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец (чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.
Според изложеното в запитването работодателят „О“ ЕАД при предварителното изплащане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е удържал и внесъл данък в размер на 292.50 лв. С оглед на постановеното Решение № … от …02.2014 г. на ВКС, с което последната инстанция е отменила изцяло Решение № ….. от ….07.2013 г. на ВТОС и е отхвърлила предявените от лицето искове, внесените суми за авансов данък за доходи от трудови правоотношения, платени във връзка с изплатеното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ се явяват недължимо внесени от работодателя „О“ ЕАД.
На основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от агенцията. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на ревизия или проверка /чл. 129, ал. 1 и 2 от ДОПК/.
На основание чл.15, ал.2 от ДОПК, данъци или задължителни осигурителни вноски, удържани и внесени от лице, което е задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане.
По силата на горецитирания текст, удържаният от работодателя данък по ЗДДФЛ, ако същият е преведен във фиска, се смята за платен от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане е бил удържан, независимо, че платецът не е имал задължението за удържане на данъка. Предвид това правото на възстановяване на данъка има само лицето, от чието възнаграждение данъкът е бил удържан като възстановяването се извършва по писмено искане на физическото лице.