3_445/14.02.2014 г.
ЗДДФЛ, чл. 77;
ЗДДФЛ, чл.35, т.3;
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 7;
ЗДДФЛ, чл.48, ал.1;
ЗДДФЛ, чл.50, ал. 1, т. 1;
ЗДДФЛ, чл. 53, ал. 1;
ЗКПО, чл. 16, ал. 2, т. 3
Относно: Данъчно третиране на лихви по съдебно установени вземания съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Според изложеното в запитването и допълнително бе установено, че между физическо лице и ЕООД е било сключено споразумениеза закупуване на лек автомобил на лизинг от ООД. Страните са се договорили, че всички плащания,посочени в лизинговия договор, както и застраховките „Каско” ще се изплащат от двете страни. Лекият автомобил през срока на лизинга ще бъде ползван за изпълнение на служебните задължения на физическото лице в ЕООД и за лични нужди. След окончателното изплащане на лизинговите вноскии остатъчната стойност собствеността върху автомобила ще бъде придобита от физическото лице. В периода на лизинга всички плащания по лизинговия договор, застраховки и други са били направени от физическото лице, поради което ЕООД следва да възстанови половината от сумата, както и лихви за забава от датата напървата месечна вноска по лизинговия договор до датата на предявяване на иска в размер на 4877,24 лв. В запитването се посочва, че през месец ноември и декември 2013г. са получени суми по съдебно установени вземания по гр. дело №….., в това число и лихви за забава и част от законова лихва, описани в съдебното решение. Сумите, касаещи лихви за забава и законови лихви, които са получени през 2013 г. са следните:
?на 18.11.2013 г.- лихви за забава по гр.дИзх. № в размер на 4877,24 лв.;
?на 18. 11.2013 г. – получена сума в размер на 2314,08 лв. по гр.д. №, като за основание е записано „главница и лихва по гр.д. №“ като не е посочен размерът на лихвата;
?на 13.12.2013 г. – получена сума в размер на 2000 лв. по ИД № 1322/2012г., заведено във връзка с установените вземания по описаното гр.д. като не е посочен размерът на платените лихви.
Към запитването са приложени Решение № и извлечение на операции от разплащателната Ви сметка.
В тази връзка се поставят следните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране на получените лихви по съдебното вземане съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ?
2. Следва ли да се подаде годишна данъчна декларация за получените лихви по съдебното вземане, как да се установи техния размер и какъв документ следва да се приложи към нея при положение, че лицето езадължено да подаде такава ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите наЗДДФЛ(ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 1/2014 г.) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, ДВ бр.105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 1/2014 г.) изразяваме следнотостановище:
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗДДФЛ, при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица и на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО.
Чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО регламентира, че получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността са сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане.
При установяване на взаимоотношения, които водят до отклонение от данъчно облагане, задълженията на физическите лица по ЗДДФЛ се определят, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма.
Предвид гореизложеното и факта, че в конкретния случай физическото лице предоставя на дружеството временна финансова помощ, като поема плащането на дължимите от дружеството лизингови вноски съгласно уговореното в сключеното споразумение от 19.05.2008 г. за поравното им поемане, по същество е договаряне на безлихвен заем. За данъчни целисе счита, че е налице отклонение от данъчно облагане. За целите на облагането лихвите са в обхвата на т.нар. доходи от други източници (чл.35, т.3 от ЗДДФЛ). Съгласно чл.14, ал.1 от ЗДДФЛ същите подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като в съответствие с чл.35 от същия закон, облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година. Цитираната в запитването правна норма на чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ, според която не са облагаеми лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане е неприложима в настоящия случай поради изложеното по-горе.
За доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ не се дължи, съответно не се удържа и/или внася авансово данък. Съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ, предприятието – платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, одобрен със Заповед № ЗМФ-69 от 23 януари 2013 г. на министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 13 от 2013 г.), която предоставя на лицето, придобило дохода. В сила от 01.01.2013 г. с ал. 8 на чл.45 в данъчния закон се конкретизира срок за издаването на този формуляр – при поискване от лицето, придобило дохода, но не по-късно от 15 април наследващатагодина.
С оглед пълнотата на изложението и обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от гражданското право, то следва да се има предвид разпоредбата на чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите по отношение на платените лихви. Същата предвижда, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. По този начин се установява какъв е размера на получената лихва върху главницата.
Предприятието – платец на доходите, е задължено да предоставя и информация по реда на чл. 73 от ЗДДФЛ.
По силата на чл.50 от ЗДДФЛ, за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, местните физически лица са длъжни да подават годишни данъчни декларации. На основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ размерът на данъка се определя, като годишната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто. В изпълнение на чл.50, ал. 1, т. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, придобитият през 2013 г. доход следва да се декларира с подаване на годишна данъчна декларация в срок до 30 април 2014 г.
‘