4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
16.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2748 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на Р. И. Г., с адрес в [населено място], представлявана от адв. С. Ч., против определение без номер от 6 юни 2019 г., постановено в публично съдебно заседание по в.гр.д. № 1747/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е върната поради липса на правен интерес въззивна жалба вх. № 10814/28.01.2019 г. на Г. против решение № 83 от 7 януари 2019 г., постановено по гр.д. № 2863/2006 г. по описа на Софийския градски съд. В жалбата се оспорва изводът на апелативния съд, че не е налице задължително другарство между нея и М. Г.: неправилно съдът бил обявил за нищожен процесния договор само за 1/2 идеална част от имота, съобразно наследствените права на Г., и прекратил производството като недопустимо за останалата 1/2 идеална част, защото искът по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД бил неделим и трябвало да бъде уважен в цялост, за целия договор и за целия имот, тъй като нищожността била най-тежкият възможен порок, който би могъл да засегне един договор; прогласявайки нищожността на договора само по отношение на 1/2 идеална част от имота, съдът бил приел, че в останалата си част процесният договор е валиден. Поддържа се, че ищците в производството – наследници на продавача по сделката, били необходими другари, защото се намирали в тъждествено материалноправно положение и решението трябвало да бъде еднакво по отношение на тях.
Производството по гр.д. № 2863/2006 г. по описа на Софийския градски съд е образувано по предявен от С. К. Х. против Е. Т. Р. и А. И. Б. искове за прогласяване нищожността поради нарушение на императивни правни норми на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между поставения под пълно запрещение починал наследодател на ищцата С. Б., действал чрез настойника си А. Б., и Р.. При условията на евентуалност ищцата е предявила срещу ответниците и иск за развалянето на договора поради виновно неизпълнение на задължението за плащане на продажната цена, производството по който е било прекратено по отношение на ответника Б.. След смъртта на Х. като ищец в производството в била конституирана дъщеря ? Р. И. Г..
Първоинстанционният съд е конституирал като главна страна в производството и М. Б. Г. (законен наследник М. С. Х. – наследник на починалия продавач С. Б.), и ? е дал възможност да уточни предявените от нея искове. Г. е уточнила, че предявява искове срещу ответниците за прогласяване нищожността на договора поради противоречие с императивни правни норми, евентуално – поради накърняване на добрите нрави, както и при условията на евентуалност – иск за разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на купувача на задължението за заплащане на продажната цена, както и иск против А. Б. за заплащане на сумата от 47500 лева – непостъпила по банковата сметка на продавача продажна цена по процесния договор, ведно със законната лихва върху тази сума за периода 26.01.2005 г.-06.01.2011 г. в размер на 36500 лева. Производството по предявените от Г. срещу Р. и Б. искове за разваляне на договора е било прекратено с влезли в сила съдебни актове. С решение № 5694 от 30 юли 2015 г. Софийският градски съд е отхвърлил предявените от С. Х., заместена от Р. Г., и М. Г. срещу Е. Р. искове за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба поради противоречие със закона, прекратил е производството по исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу А. Б. и е отхвърлил предявения от С. Х., заместена от Р. Г., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД срещу Е. Р.. С решение № 2244 от 17 март 2016 г. Софийският градски съд е оставил без уважение искането на М. Г. за допълване на първоинстанционното решение, като това решение е било отменено от Софийски апелативен съд, който е приел, че с конституирането на втория ищец – М. Г., и предявяването от нея на нови искове, са били постигнати правните последици на съединяването на две дела по реда на чл. 123 ГПК /отм./, вр. § 2, ал. 1 ГПК, за постановяване на общо решение по тях. Прието е, че Г. е предявила своите материални права за защита чрез самостоятелни искове и надлежно е сезирала съда с повдигнати от нея материалноправни спорове, поради което първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по тях. Поради това делото е било върнато на първоинстанционния съд за постановяване на допълнително решение, с което да се произнесе по предявения от ищцата М. Г. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и предявения при условията на евентуалност иск по чл. 119 СК /отм./.
С решение № 83 от 7 януари 2019 г., постановено по гр.д. № 2863/2006 г., Софийският градски съд е допълнил на основание чл. 193, ал. 1 ГПК /отм./ решение № 5694 от 30 юли 2015 г., постановено по същото дело, като е уважил предявения от М. Г. против Е. Р. и А. Б. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. трето ЗЗД по отношение за 1/2 идеална част от имота, съобразно наследствените права на Г., като по отношение на останалата 1/2 идеална част от имота производството е прекратено като недопустимо. С решението е оставен без разглеждане предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 119 СК /отм./. Срещу това решение са постъпили въззивни жалби от А. Б., Е. Р. и Р. Г..
С обжалваното в настоящото производство определение апелативният съд приема, че въззивна жалба вх. № 10814/28.01.2019 г. на Р. Г. е процесуално недопустима, тъй като същата е насочена против решението на Софийския градски съд в частта, с която е прекратено производството по иска на М. Г. за прогласяване нищожността на процесния договор за разликата над 1/2 идеална част, а в случая не било налице задължително другарство между ищците в производството, обосноваващо правния интерес на Г. да обжалва решението в тази част.
Обжалваното определение е правилно.
Доколкото собствеността върху процесния имот е възникнала въз основа на наследствено правоприемство, в случая е налице обикновена дялова съсобственост, поради което жалбоподателката Р. Г. няма качеството на необходим другар на другия съсобственик (М. Г.). Съгласно установената съдебна практика, когато ищецът, предявил иск за прогласяване нищожността на договор, твърди и представя доказателства, че не е собственик на целия имот, предмет на договора, а само на идеална част, предвид принципната процесуална забрана на чл. 26, ал. 2 ГПК, този ищец има правен интерес да води иска си само до размера на своето право на собственост, но не и за идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса. В този смисъл са следните решения на ВКС: решение № 295 по гр.д. № 2141/2013 г., III г.о. , решение № 208 по гр.д. № 6302/2013 г., IV г.о., решение № 170 по гр.д. № 950/2017 г., III г.о.
В настоящия случай, след конституирането ? като главна страна в производството, М. Г. е предявила искове по чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, по чл. 87, ал. 3 ЗЗД (производството по който е прекратено) и по чл. 119 СК /отм./. По иска по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, по който Г. и Г. са били обикновени другари, Софийският градски съд се е произнесъл с влязло в сила решение № 5694 от 30 юли 2015 г. по гр.д. № 2863/2006 г. Тъй като искът по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД е бил предявен само от М. Г., и същият е разгледан в постановеното по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК /отм./ решение № 83 от 7 януари 2019 г., правен интерес да обжалват това решение имат само страните в производството по иска, а именно – ищцата и ответниците Е. Р. и А. Б..
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение без номер от 6 юни 2019 г., постановено в публично съдебно заседание по в.гр.д. № 1747/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: