О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 17.09.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.гр.д. № 1712 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 10 247 от 22.5.2019 г. на Р. Д. Д. за обжалване на разпореждане от 23.04. 2019 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. 3719/18 г. В наречената от жалбоподателя касационна жалба първоначално е посочил, че обжалва определение № 2536 от 08.08.2018 г. по гр.д. 3719/18 г. С молба е уточнил, че обжалва разпореждане от 23.04.2019 г. за връщане на частната му касационна жалба. В жалба са изложени оплаквания срещу потвърждаването на определението за отказ да му се предостави правна помощ. С уточнението е направено само искане за възстановяване на срока.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С разпореждане от 23.04.2019 г. Софийски апелативен съд е върнал частната касационна жалба вх. № 17 206 от 08.10.2018 г., подадена от Р. Д. срещу определение 2536 от 08.08.2018 г. Съдът е приел, че не са отстранени нередовностите на частната касационна жалба като подробно е дал указания за това. Предмет на частната жалба в настоящето производство може да бъде именно това разпореждане, с което е върната частната жалба, подадена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК срещу определението от 08.08.2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърден актът на първоинстанционния съд за отказ за освобождаване от внасяне на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. В случая вече е подадена частна жалба срещу определението от 08.08.2018 г. на САС и тя е върната с обжалваното определение. Втора частна жалба срещу определението от 08.08.2018 г. не може да бъде разгледана, както е посочено в частната жалба № 10 247 от 22.5.2018 г. преди направеното уточнение, че се обжалва разпореждане за връщане на частна жалба, подадена по реда на чл.274, ал. 3 от ГПК.
Настоящият съдебен състав констатира, че ч.гр.д. 3719/18 г., САС, ГО, 8 състав е образувано по частна жалба от Р. Д. Д. срещу определение 12 157 от 30.05.2018 г., по гр.д. 10 808/12 г. по описа на СГС, ГО, I с което е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса за разглеждане на предявената от него частна въззивна жалба срещу разпореждане от 14.03.2018 г. за връщане на подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. С постановеното определение по делото № 2536 от 08.08.2018 г. е потвърдено обжалваното определение. С жалба вх. № 17206 от 8.10.2018 г. Д. обжалва това определение. С разпореждане от 23.4.2019 г. е върната частната касационна жалба.
В настоящия случай с оглед направеното уточнение се обжалва разпореждане от 23.4.2019 г. за връщане на частна жалба вх. № 17 206 от 08.10.2018 г. срещу определение № 2536 от 08.08.2018 г. (с последното е потвърден определение за отказ Д. да бъде освободен от внасяне на държавна такса).
Частна жалба 17 206 от 08.10.2018 г. срещу определение № 2536 от 08.08.2018 г. е подадена до ВКС чрез САС. С разпореждане от 16.10.2018 г. съдията докладчик е дал указания на частния жалбоподател в съответствие с чл. 274, ал.3 вр. чл. 280 , ал. 1 и чл. 284, ал. 3 от ГПК с писмена молба да обоснове приложението на чл. 280 от ГПК, да осигури подписване на частната жалба, подадена по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК от адвокат или да представи доказателства, както и представи доказателства за внесена държавна такса 15 лв по сметка на Върховния касационен съд. Съобщение е връчено на частния жалбоподател на 24.10.2018 г. С молба, наречена жалба от 31.10.2108 г., жалбоподателят е поискал предоставяне на правна помощ. В отговор на тази молба съдът е дал възможност на жалбоподателя да представи доказателства за семейно, имотно и здравословно състояние. С определение от 27.11.2018 г. Софийски апелативен съд е оставил без уважение искането на Д. за предоставяне на правна помощ. Определението е потвърдено с определение на Върховния касационен съд № 134 от 18.3.2019 г. Следователно по въпроса за предоставяне на правна помощ на лицето е налице произнасяне на съда, с което е отказано предоставяне на правна помощ
На 02.04.2019 г., след влизане в сила на отказа за предоставяне на правна помощ, съдът е дал последна възможност на частния жалбоподател да отстрани нередовностите на частната касационна жалба като подробно са му дадени указания за изпълнение изискванията на чл. 274, ал.3 вр. чл. 284, ал.2 вр. чл. 284, ал. 3, т.1 вр. чл. 280, ал.1 от ГПК. Съобщение му е връчено на 11.04.2019 г. С процесното разпореждане след изтичане на срока е върната частната касационна жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна. Предмет на разглеждане е връщане на частна жалба на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК срещу акт на въззивния съд. Изискването, поставено в закона е да се подаде редовна частна жалба като за редовността й въззивният съд следи служебно, на основание чл. 285 от ГПК. Съобразно правомощията си в чл. 285, ал. 1 от ГПК въззивният съд е длъжен да съобщи подробно нередовностите, подлежащи на отстраняване за сезиране на Върховния касационен съд с една редовна жалба. Това изискване е изпълнено в разглеждания случай. Надлежно е съобщено на касационния жалбоподател какви са нередовностите на касационната жалба. Предвид изискването на чл. 284, ал.2 от ГПК е отправено искане за предоставяне на правна помощ, което е оставено без уважение. Съдът отново е дал възможност да се отстранят нередовностите на касационната жалба след като е влязло в сила определението за отказ да бъде предоставена правна помощ. С оглед на изложеното наличието на процесуално бездействие от страна на частния жалбоподател, обуславя извод за неотстраняване в указания срок на нередовностите, без съобщаване до този момент на причина, поради която жалбоподателят не е сторил това. Срокът за отстраняване на нередовностите е преклузивен и с изтичането му последицата е връщане на частната жалба. Поради това, че с бездействието законодателят е предвидил основание за връщане на частната жалба, следва да се приеме, че законосъобразното изпълнение на всички предвидени в закона действия е довело до постановяване на законосъобразен акт. Процесуалната норма на чл. 274, ал.3 вр. чл. 284, ал. 2 вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ГПК е ясна. С нея е установено задължение на касатора да представи изложение на основанията за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и да осигури приподписване на частната жалба и на изложението по чл. 284, ал.3 т. 1 от ГПК от адвокат. Съобразно императивните процесуални норми касаторът е бил задължен да отстрани посочените нередовности. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 286, ал. 1 от ГПК да даде възможност на касатора да отстрани нередовностите си. Това той не е сторил в срок и предвидената в чл. 274, ал. 3 вр. чл. 286, ал. 1 т. 2 от ГПК последица е връщането й.
По отношение на формулираното искане за възстановяване на срока, съдът намира първо, че същото е неясно и второ, допустимостта на разглеждане на това искане е обусловена от пропускането на срока, чието искане се възстановява, което е станало ясно за частния жалбоподател с уведомяване на разпореждането за връщане на частната жалба, подадена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Компетентен да се произнесе по искането е Софийски градски съд.
По изложените съображения ще следва да се потвърди обжалваното определение.
Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.04.2019 г. по гр.д. 3719 по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е върната частна касационна ж000алба вх. № 17 206 от 08.10.2018 г., подадена от Р. Д. Д. срещу определение № 2536 от 08.08.2018 г.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: