1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр.София, 21.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3750/ 2019 г.,
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частни жалби на А. В. Т., „Финкомекс консултинг” ООД, [населено място] и „Кабел експрес сервиз – 2007” ООД, [населено място] срещу определение № 22274/ 18.10.2018 г. по гр.д.№ 15681/ 2017 г. на Софийски градски съд, с което съдът е отказал да измени постановеното по същото дело решение от 15.06.2018 г. в частта за разноските.
Жалбоподателят „Финкомекс консултинг” ООД, [населено място], поддържа, че въззивният съд не е имал никакво основание да намалява поради прекомерност платеното от него адвокатско възнаграждение. Освен това неправилно същият компенсирал разноските на страните във въззивното производство, като произнасянето му в тази част било немотивирано. Моли определението да бъде отменено и да му бъдат присъдени 7 200 лв разноски за въззивната инстанция и 2 593,16 лв разноски за първата инстанция.
Ответната по частната жалба страна А. Т. я оспорва и моли същата да не бъде разглеждана в частта, в която се оспорват разноски пред първата инстанция, тъй като те са извън предмета на обжалваното определение. В останалата част счита частната жалба за неоснователна, тъй като обжалвалата първоинстанционния съдебен акт страна няма право на разноски тогава, когато жалбата й е оставена без уважение.
Ищцата А. Т. е обжалвала въззивното определение с доводи, че неправилно съдът е отказал да й присъди разноските, направени за защита срещу въззивните жалби на „Финкомекс консултинг” ООД, [населено място] и „Кабел експрес сервиз – 2007” ООД, [населено място]. Счита, че след като тези жалби са отхвърлени, а тя е направила разходи за адвокатско възнаграждение да се защитава срещу тях (отделно от платеното на адвоката възнаграждение по нейната въззивна жалба), тези разходи й се дължат. Затова моли определението да бъде отменено и всеки от ответниците да бъде осъден да й заплати по 1 200 лв разноски за въззивното производство.
„Финкомекс консултинг” ООД, [населено място] и „Кабел експрес сервиз – 2007” ООД, [населено място] оспорват жалбата на ищцата като поддържат, че не е допустимо адвокатското възнаграждение да се определя на база брой подадени жалби или отговори, то е за защита във въззивната инстанция без оглед колко страни обжалват първоинстанционния акт. Освен това ищцата е загубила спора за 99,736 % от претендираната първоначално защита, поради което не следва да й се присъждат разноски във въззивното производство. Първото от тези дружества намира жалбата за недопустима, тъй като не е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Ответникът „Кабел експрес сервиз – 2007” ООД, [населено място] обжалва определението с доводи, че разноските пред въззивния съд не могат да бъдат компенсирани напълно, предвид различния обжалваем интерес за страните. Според него съдът е следвало да определи коя страна колко разходи е направила, да ги редуцира съобразно обжалваемия интерес и да присъди разликата. Излага й съображения за неправилно намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от него в първата инстанция. Моли определението да бъде отменено и ищцата да бъде осъдена да му заплати разноските по делото.
Ищцата А. Т. оспорва тази жалба с доводи, идентични с тези, които е изложила по частната жалба на „Финкомекс консултинг” ООД, [населено място].
Частните жалби са допустими. Неоснователно ответникът „Финкомекс консултинг” ООД претендира да не бъде разглеждана частната жалба на ищцата поради липса на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Определенията на въззивния съд, с които той отказва да измени постановен от него акт в частта за разноските, подлежат на обжалване на общо основание (т.24 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС), а не по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Основателно обаче ищцата възразява, че не следва да бъдат обсъждани доводите на ответниците във връзка с намаляването поради прекомерност на платеното от тях адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд. Това намаляване е извършено с определение на Софийски районен съд от 09.08.2017 г. по гр.д.№ 40428/ 2012 г. По частна жалба на ищцата срещу това определение се е произнесъл Софийски градски съд, който с въззивното решение по съществото на спора (№ 3950/ 15.06.2018 г. по гр.д.№ 15681/ 2017 г.) частично е отменил и частично е потвърдил акта на първата инстанция. В тази част въззивното решение има характер на определение, което е неоттегляемо. То не може да бъде изменяно от постановилия го съд, а може да бъде единствено обжалвано по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Такава касационна частна жалба е подала ищцата, но не и ответниците по делото, поради което доводите им във връзка с намаляването на платеното в първата инстанция адвокатско възнаграждение са преклудирани. Те не могат да бъдат обсъждани в производство, образувано по частна жалба срещу въззивното определение по чл.248 ГПК.
Разгледани по същество, всички частни жалби срещу това определение, са неоснователни.
Пред първоинстанционния съд производството е образувано по искова молба на А. Т. против „Финкомекс консултинг” ООД и „Кабел експрес сервиз – 2007” ООД, предявен е установителен иск за обявяване на нищожност на правна сделка, а срещу първия ответник – и осъдителен ревандикационен иск. С решение № 88449/ 10.04.2017 г. по гр.д.№ 40428/ 2012 г. Софийски районен съд уважил осъдителния иск изцяло, а установителния иск – до размера на притежаваните от А. В. Т. 0,264 ид.ч., като в останалата част прекратил производството поради липса на правен интерес. Дружествата – ответници подали въззивни жалби срещу това решение в частта, в която ищцовите претенции са уважени, а ищцата подала частна жалба срещу решението за частично прекратяване на производството, както и срещу постановеното от първоинстанционния съд определение по молби на ответниците за допълване и изменение на така постановеното решение в частта за разноските. По тези жалби Софийски градски съд се произнесъл с въззивно решение № 3950/ 15.06.2018 г. по гр.д.№ 15681/ 2017 г., като потвърдил изцяло първоинстанционното решение, а определението по чл.248 ГПК отменил частично. В мотивите си съдът посочил, че с оглед изхода от въззивното производство разноските на страните по него се компенсират. Всички страни по делото са поискали изменение или допълване на въззивното решение в частта за разноските. С обжалваното в настоящето производство определение съдът отхвърлил тези молби. Посочил, че намира за основателни възраженията за прекомерност, поради което разноски се дължат в минималния размер и се компенсират, доколкото жалбите на страните са отхвърлени.
Така постановеното определение е правилно по същество. Страната, чието правно твърдение е отречено и искането й за защита – отхвърлено, няма право на разноски (арг. чл.78 ГПК). Във въззивното производство съответното приложение на това правило не допуска да бъдат присъдени разноски на страната, която е упражнила неоснователно правото си на жалба. След като въззивният съд разгледа жалбите и не ги уважи, той не присъжда разноски на страната, която с поведението си е станала причина за образуване на производството. Когато са обжалвали и ищецът и ответникът, те и двамата са станали причина за образуване на въззивното производство. В такава хипотеза, ако потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд не присъжда разноски на страните (освен при някои изключения, които в случая не са налице). Тези разноски остават в тежест на страните така, както са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд № 22274/ 18.10.2018 г. по гр.д.№ 15681/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: