4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 11.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №194/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от К. Н. С. – едноличен собственик и управител на [фирма] – София, против определение №315/01.3.2011 г. по ч.гр.д.№546/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., трети състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
С разпореждане от 07.02.2011 г. по гр.д.№14381/2010 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 13 състав, на ищеца [фирма] е указано в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за данъчна оценка на процесните имоти и да внесе държавна такса в размер на 4% от данъчната оценка, като е посочено, че при неизпълнение указанията на съда исковата молба ще бъде върната.
Разпореждането е обжалвано от ищеца с частна жалба с оплаквания за незаконосъобразност и искане да бъде отменено.
С определение №315/01.3.2011 г. по ч.гр.д.№546/2011 г. Софийския апелативен съд, г.к., трети състав, е оставил без разглеждане частната жалба. Въззивната инстанция е приела, частната жалба е процесуално недопустима, тъй като разпореждането на съда не е прекратително, тъй като не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в конкретна процесуална норма. Съдът е стигнал до извод, че процесуалният закон не предвижда самостоятелен инстанционен контрол по отношение на акта, с който съдът се произнася по размера на дължимата държавна такса, тъй като това процесуално действие на съда е свързано с преценката за редовност на исковата молба по реда на чл.129 ГПК, поради което законосъобразността на разпореждането може да се преценява единствено при обжалване на съдебен акт, с който се връща исковата молба, поради неизпълнение указанията на съда. Освен това въззивната инстанция е приела, че не са налице и условията на чл.70, ал.2 ГПК, доколкото с атакуваното разпореждане не се увеличава цената на иска, а се определя дължимостта на държавната такса, съобразно вида и характера на предявения иск.
Срещу определението на въззивната инстанция е подадена частна жалба от ищеца с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че неправилно САС е приел, че не са налице условията на чл.70, ал.2 ГПК, въпреки че с разпореждането си съдът се е произнесъл по размера на дължимата държавна такса и е изменил характера на предявения иск, а именно от неоценяем в оценяем и по същество е извършил процесуално действие по реда на чл.70, ал.1 ГПК, пораждайки с това си действие правните последици на чл.70, ал.2 ГПК, защото е увеличил цената на иска. Моли се за отмяна на обжалваното определение, отмяна определението на СГС и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна последните съображения:
Определението за Софийския апелативен съд е неправилно.
В нарушение на процесуалния закон въззивната инстанция е приела, че обжалваното пред нея разпореждане на Софийския градски съд е свързано проверка редовността на исковата молба, поради което указанията, дадени от последния не подлежат на инстанционен съдебен контрол. Неправилно е прието, че в случая не е налице хипотезата на чл.70, ал.2 ГПК.
От изложеното в исковата молба е видно, че ищецът – частен жалбоподател в настоящото производство, сочи факти и обстоятелства за извършени нищожни нотариални удостоверявания по смисъла на чл.576 ГПК. От друга страна, от петитума на исковата молба е видно, че се иска прогласяване нищожност на нотариални актове.
В разпореждането на първоинстанционния съд от 07.02.2011 г. е видно, че той възприема предявените искове като такива с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че с обжалваното определение неправилно е прието, че не е налице хипотезата на чл.70, ал.2 ГПК. По естеството си исковете с правно основание чл.576 ГПК са неоценяеми и за тях е предвидена строго фиксирана сума, съгласно чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС №38/27.02.2008 г., обн. ДВ, бр.22 от 28.02.2008 г., в сила от 01.3.2008 г., изм. и доп. ДВ, бр.50/30.5.2008 г., в сила от 30.5.2008 г. Приемайки, че предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД първоинстанционният съд е стигнал до извод, че те са оценяеми искове, което по естеството си представлява промяна в характера на иска с оглед неговата цена и попада в хипотезата на чл.70, ал.2 ГПК. Поради това разпореждането на СГС от 07.02.2011 г. подлежи на инстанционен съдебен контрол, съгласно визираната разпоредба.
Като е приел обратното и е оставил без разглеждане частната жалба въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото се върне на Софийския апелативен съд за произнасяне по съществото на частната жалба.
Освен изложеното и извън предмета на частната жалба в настоящото производство, следва да се обърне внимание на констатираното от настоящата инстанция досежно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума й предвид изискванията на чл.129, във връзка с чл.127, ал.1, т.т.3, 4 и 5 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №315/01.3.2011 г. по ч.гр.д.№546/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., трети състав, и ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по същество по подадената от В. 2001” ЕООД – София, частна жалба, вх.№11843/11.02.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: