5 53-00-916/13.11.2012 г.
ДДС,чл.70, ал.1
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
,,Дружеството извършва продуцентска дейност на аудиовизуални произведения-телевизионни предавания, филмови продукции и др. Във връзка с дейността си дружеството е сключило договори за наем на реки автомобили – за превозване на: снимачна техника, реквизит, декори, снимачни екипи; репортери, гости в предаванията и др.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Дружеството има ли право на данъчен кредит по чл.70 от ЗДДС за разходите за леките автомобили?
2.Подлежат ли на облагане по чл.204, т. 3 от ЗКПО разходите за ползваните леки автомобили?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите иотносимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или 74 от ЗДДС, когатое придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези превозни средства и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с тези превозни средства.
Дефиниция на понятието „лек автомобил” е дадено в § 1, т.18 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС.
“Лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
Предвид текста на чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС,ограниченията, предвидени в чл.70, ал.1,т. 4 и т. 5от ЗДДСне се прилагат, когатопревозните средства по чл. 70, ал.1, т.4 от ЗДДСсе използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
Следователно, разпоредбата на чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС намира приложение само в случаите, когато е придобит, внесен или нает лек автомобил, който регистрираното лице използва единствено за някоя от изрично посочените дейности.
От изложената фактическа обстановка е видно, че описаният в запитването случай не попада в хипотезата на чл. 70, ал.2, т.1 от ЗДДС. В тази връзка по отношение на разходите, свързани с наетите от дружеството леки автомобилине би следвало да възникне право на приспадане на данъчен кредит.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.
От изложеното в запитването не може да се направи извод, че наетите автомобили ще се използват за осъществяване на управленска дейност, поради което те не следва да се облагатсданък върху разходите.’