5- 53-04-453/18.07.2014 г.
ЧЛ.18 ОТ ЗДДФЛ;
ЧЛ.29 ОТ ЗДДФЛ;
ЧЛ.43, АЛ. 1 ОТ ЗДДФЛ;
ЧЛ.4, АЛ.3, Т. 1 ОТ КСО;
ЧЛ.6, АЛ.7, Т. 1 ОТ КСО
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. № ..2014 г. относноприлагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекса за социално осигуряване (КСО), Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лицабългарските граждани на работа в чужбинаи морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
С експертно решение на трудово експертна лекарска комисия (ТЕЛК), Ви е определена трайно намалена работоспособност – 82 на сто. Вие сте вещо лице и съдебен заседател към Софийския градски съд (СГС). Представител сте по индустриална собственост.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Как се облагат възнагражденията получавани от лице с намалена работоспособност за дейността си като вещо лице, съдебен заседател и представител по индустриална собственост?
2.Какви осигурителни вноски са дължими върху тях?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относно социалното и здравно осигуряване:
1.За доходите като вещо лице и като представител по индустриална собственост:
Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, за лицата, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители, лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и други.
Според легалната дефиниция, дадена с §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, ,,вещо лице” е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), както и специалист със специални знания и умения, което е назначено при условията на чл. 396, ал. 2 от същия закон.
Съгласно текста на чл. 3 от Наредбата за представителите по индустриална собственост (НПИС),представител може да бъде само лице, което е вписано в регистъра за представители по индустриална собственост на патентното ведомство.
От изложеното следва, че лицата, които упражняват дейност като вещи лица, въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към съответния съди представителите по индустриална собственост, предварително вписани в регистъра на представители по индустриална собственост са лица, упражняващи свободна професия, на основание чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (основание чл. 4, ал. 4 от КСО). Лицата, упражняващи свободна професия, които имат отпусната пенсия, се осигуряватпо свое желание за държавното обществено осигуряване (аргумент чл. 4, ал. 6 от КСО).
На основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2, излечение първо от наредбата.
На основание чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО, осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
На основание чл.2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
Окончателният размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда начл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл. 29 от ЗДДФЛ (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски(НЕВДПОВ)).
Относно здравното осигуряване на упражняващите свободна професия лица, следва да се има предвид, че в ЗЗО липсва аналогичнаразпоредба на чл. 4, ал. 6 от КСО, поради което те следва да внасят здравноосигурителни вноски, по общия ред, предвиден вчл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Съгласно цитираната разпоредба,лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (без трудови правоотношения), съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Здравноосигурителните вноски се внасят в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
2. За дейността като съдебен заседател:
Лицата, извършващи трудова дейност като съдебни заседатели се осигуряват като работещи без трудови правоотношения, по реда начл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО.
При изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващо се лице, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението, съгласно текста на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ. С оглед спазване на цитираната разпоредба имате задължение да декларирате пред възложителя обстоятелството, че сте самоосигуряващо се лице.
Доходите, които сте получила в качеството си на съдебен заседател следва да декларирате в таблица 1 и 2 към годишната данъчна декларацияпо чл. 50 от ЗДДФЛ и да определите окончателен размер на осигурителния доход за съответната година (основание чл. 6, ал. 8 от КСО).
По отношение на данъчното облагане:
Получаваните от Вас доходи като вещо лице, като представител по индустриална собственост и като съдебен заседател, се третираткато доходи от упражняване на свободна професия по смисъла на чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ въз основа на следните нормативни разпоредби:
По смисъла на § 1, т.29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ ,,лица, упражняващи свободна професия” са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а)осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б)не са регистрирани като еднолични търговци;
в)са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
Видно от цитираната разпоредба, експертите към съда и прокуратурата, представителите по индустриална собственост и съдебните заседатели се дефинират като ,,лица, упражняващи свободна професия”, при условие, че отговарят кумулативно на посочените критерий, един от които е да са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО. Следователно, когато за целите на социалното осигуряване, експертите към съда и прокуратурата, представителите по индустриална собственост и съдебните заседатели са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, същите се третират като ,,лица, упражняващи свободна професия” за целите на ЗДДФЛ.
Съгласно чл.29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от упражняване на свободна професия се получава като от придобития доход се приспаднат нормативни разходи в размер на 25 на сто.
ЗДДФЛ не предвижда специален ред за облагане на доходи получени от лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Доходите на тези лица се облагат по общия режим на ЗДДФЛ.
На основание чл.43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице придобило доход от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход.
В случая облагаемият доход следва да се намали само с вноските за здравно осигуряване.
В изпълнение на чл.43, ал.2 от ЗДДФЛ, лице с намалена работоспособност 50 и с над 50 на сто, дължи авансово данък за доходи от стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ (в т. ч от свободна професия), след като облагаемият му доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7 920.00 лв.
В общия случай, на основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.
Изключение от това правило е предвидено в новата ал. 5 на чл. 43, т. е. когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.
В тези случаи, платецът на дохода не следва да удържа авансов данък при изплащането на дохода от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, а задължението за авансово облагане е на получателя на дохода, съгласно чл. 43, ал. 6 от закона.
Видно от цитираните разпоредби, за да се приложат нормите на ал. 5 и 6 от чл.43 е необходимо кумулативно да са спазени следните условия:
1. Получателят на дохода да е самоосигуряващо се лице по смисъла на
КСО – съгласно изр. първо в ал. 2 на чл. 5 от КСО, самоосигуряващ се е
физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
2. Получателятнадоходаепредставилписменадекларацияза обстоятелството по т. 1 пред платеца, когато последният е предприятие или
самоосигуряващо се лице.
При наличието на гореизброените условия, платецът не удържа авансовданъкисъответнонеследвадаиздава„Сметказаизплатенисуми““ и „Служебна бележка““по чл. 45, ал. 4отЗДДФЛ. В тези случаи, документирането напридобитиядоход сеосъществяваотфизическотолице пореданачл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ.Съгласноупоменататаразпоредба, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Съгласно чл.65, ал.12 от ЗДДФЛ, данъкът, който предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, са задължени да удържат по чл.43, ал.4 и чл.44, ал.4 от ЗДДФЛ се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася данък. Данъкът по чл.65 от ЗДДФЛ се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода (чл.66, ал.1 от ЗДДФЛ), когато платецът на дохода не езадължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл.43, 44 и 46 от ЗДДФЛ се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл.67, ал.1 от ЗДДФЛ). На основание чл.67, ал.2 от ЗДДФЛ, не се внася авансов данък по чл.43, ал.6 и чл.44, ал.3 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.
На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, размерът на данъка за годината се определя като общата годишна данъчна основа по чл.17 (от всички приходоизточници на доход) се умножи по данъчна ставка 10 на сто. От така определения данък се приспада данъкът, внесен авансово или удържан през данъчната година (чл.48, ал. 3 от ЗДДФЛ).
В случай, че Вашият годишен доход от всички източници е до 7 920.00 лв. няма да дължите годишен данък върху общия доход.
Годишният доход като вещо лице, представител по индустриална собственост и като съдебен заседател, следва да се отрази в Приложение №3, таблица6 – Доходи от свободно професия към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.