2
определение по ч.гр.д.№ 3018 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София,04.06. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3018 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. А. Л. срещу определение № 928 от 26.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 579 от 2014 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 1683 от 30.01.2014 г. на Варненския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 15610 от 2013 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена от касаторката практика на ВКС /решение № 45 от 20.04.2010 г. по т.д.№ 516 от 2009 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 13 от 20.02.2013 г. по гр.д.№ 167 от 2012 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 421 от 21.01.2013 г. по гр.д.№ 95 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. Ограничен ли е съдът от посочената в исковата молба квалификация на иска или следва сам да квалифицира иска въз основата на твърденията в исковата молба и обстоятелствата по дело, 2. Следва ли да бъдат коментирани и обсъждани единствено и отделно твърденията, обстоятелствата и претенциите, обуславящи правния интерес на страната от установяване, че ответниците не притежават право на собственост върху конкретния обект, разделно от твърденията, обстоятелствата и претенциите, че ищецът притежава право на собственост върху същия обект, 3. Недопустим ли е иск за установяване на право на собственост, респективно за установяване, че ответниците не са собственици и следва ли да се провежда административна процедура за вписване на името на собственика в кадастралните регистри, след като е налице отказ от останалите собственици да подпишат акта за непълноти и грешки в кадастралната карта. Освен това, според касаторката, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалвания съдебен акт на 02.04.2014 г., а частната жалба е подадена на 09.04.2014 г./.
Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба подлежи на касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК.
С определение № 1683 от 30.01.2014 г. Варненският районен съд е прекратил гр.д.№ 15610 от 2013 г. поради липса на правен интерес на ищцата от завеждане на иск с правна квалификация чл.53, ал.2 от З. в хипотеза като настоящата- когато се твърди, че един имот е записан в разписната книга, респ.в кадастралния регистър на името на друго лице. Защитата на правото на ищцата в този случай съдът счита, че следва да стане с предявяване на иск за собственост, а не на иск за поправка на грешка в кадастралната основа.
За да потвърди това определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел нещо различно: че в конкретния случай ищцата е предявила отрицателен установителен иск за собственост, за който няма правен интерес, тъй като решението по този иск няма да разреши възникналия между нея и ответниците спор за нанасяне на имота й в кадастралната карта. Приел е, че след като спорът за принадлежността на правото на собственост е възникнал по повод направено искане за нанасяне на имота в кадастралния план при данни за непълнота на кадастралния план или допусната грешка в същия, ищцата би следвало да предяви положителен установителен иск за собственост и за констатиране на непълнота или грешка в кадастралната основа по реда, указан в разпоредбата на чл.53, ал.2, изр.2 от З..
Така постановеното определение на Варненския окръжен съд противоречи на посочените от касаторката решение № 45 от 20.04.2010 г. по т.д.№ 516 от 2009 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и решение № 13 от 20.02.2013 г. по гр.д.№ 167 от 2012 г. на ВКС, Четвърто г.о. по въпроса, посочен от касаторката и доуточнен от ВКС съобразно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС както следва: следва ли съдът при определяне на правната квалификация на иска да изхожда от изложеното в исковата молба. В тези решение, както и в трайната практика на ВКС, се приема, че при определяне на правната квалификация на иска съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В противоречие с тази практика на ВКС, в обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищцата е предявила отрицателен установителен иск за собственост, а не иск с правно основание чл.53, ал.2 от З., без да вземе предвид съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба твърдения на ищцата и като напълно е игнорирал част от петитума на исковата молба. Поради това определението на Варненския окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Разгледано по същество, обжалваното определение на Варненския окръжен съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено поради следното: В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е собственик на къща с идентификатор № 10135.1507.1038.3 и противоречиви твърдения относно собствеността върху имот с идентификатор № 10135.1507.1038 /от една страна се твърди, че този имот е съсобствен между ищцата и ответниците, като ищцата притежава 45 кв.м. ид.ч. от него, а ответниците са собственици на останалата ид.ч. част, а от друга- се твърди, че ищцата е собственик на реална част от 45 кв.м. от този имот/. Твърди се още, че къщата е била вписана в кадастралните регистри като съсобствена на всички собственици на имота и че по искане на ищцата по реда на З. бил съставен проект за изменение на КККР на [населено място] с вписване на ищцата като собственик на къща и земя, но ответниците отказали да подпишат съставения акт за непълнота и грешка в плана. Поради това ищцата счита, че има правен интерес да предяви иск по чл.53, ал.2 от З., чийто петитум е формулирала по следния начин: да признаете за установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] съдържат непълноти и грешки, изразяващи се в липсата на отразяване на собствеността на ищцата върху къщата и върху 45 кв.м. от дворното място, в което е построена тази къща, че ответниците не са собственици на този имот и че са налице основанията за вписване на ищцата като собственик на сградата и земята. С оглед на тези твърдения и този петитум на исковата молба очевидно неправилен е изводът на въззивния съд, че ищцата е предявила само отрицателен установителен иск за собственост, за който няма правен интерес. В исковата молба се съдържат и твърдения и искане, основаващи иск с правно основание чл.53, ал.2 от З., макар искането да не е достатъчно ясно: не е ясно дали се претендира само за записването на ищцата в кадастралния регистър като собственик на къщата с идентификатор № 10135.1507.1038.3, в който случай не би се касаело за иск за поправка на непълноти и грешки в кадастралната карта /както правилно е приел първоинстанционния съд/ или се претендира нанасянето в кадастралната карта на дворно място от 45 кв. като самостоятелен имот, различен от имот с идентификатор № 10135.1507.1038, в който случай се касае до иск с правно основание чл.53, ал.2 от З. за попълване на непълноти в кадастралната карта. Освен това, исковата молба е нередовна, тъй като е налице противоречие между нейната обстоятелствена част и петитум- в обстоятелствената част са изложени съображения за притежавано от ищцата право на собственост, което се оспорва от ответниците, а в петитума липсва искане за установяване на това право на ищцата. Преди отстраняване на тази нередовност на исковата молба, както и на неясното искане, касаещо иска по чл.53, ал.2 от З. относно частта от дворното място с площ от 45 кв.м., съдът е в невъзможност правилно да квалифицира предявените по делото искове и съответно- в невъзможност да се произнесе правилно по тяхната допустимост.
С оглед на изложеното по-горе обжалваното определение на Варненския окръжен съд и потвърденото с него определение на Варненския районен съд следва да бъдат отменени, а делото върнато на същия състав на Варненския районен съд за даване възможност на ищцата да отстрани горепосочените нередовности на исковата си молба, след което съдът да се произнесе по допустимостта на исковете и евентуално да приеме по-нататъшни процесуални действия за разглеждане на спора.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на Х. А. Л. срещу определение № 928 от 26.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 579 от 2014 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
ОТМЕНЯ определение № 928 от 26.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 579 от 2014 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение и потвърденото с него определение № 1683 от 30.01.2014 г. на Варненския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 15610 от 2013 г.
ВРЪЩА делото на същия състав на Варненския районен съд за осъществяване на процесуалните действия, посочени в мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.