2
2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
София, 12.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1859/2014 година по описа на ВКС, първо гражданско отделение
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
М. Ю. Д. е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение на Тетевенския районен съд № 152 от 06.12.2013г. по гр.д.№ 471/2013г.
Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.307 ГПК № 122 от 28.03.2014г.
Ответникът А. М. А. не е изразил становище по молбата.
С решението, предмет на молбата за отмяна, на основание чл.127 ал.2 СК Тетевенският районен съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетния М. А. М. [дата на раждане] на бащата А. М. А. , а майката М. Ю. Д. е осъдена да заплаща издръжка в размер на 100 лв. и й е определен свободен режим на лични контакти с детето по неговото местожителство в [населено място].
В молбата за отмяна се поддържат основанията по чл.303 ал.1 т. 1,4 и 5 ГПК.
1. Молителката твърди, че тя живее в Б. и адресът й там е бил известен на ищеца по делото А. М. А., но той е посочил само постоянният й адрес в България, на който не е била намерена и е представлявана в процеса от особен представител на основание чл.47 ал.6 ГПК. По този начин правото й на участие по делото е нарушено, поради което поддържа, че са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
2. На второ място молителката твърди, че при решаването на спора за родителските права на съда не е било известно представеното с молбата за отмяна решение по дело № 13/781/4 на съда за непълнолетни деца в [населено място], Б. от 21.10.2013г. , влязло в законна сила на 21.11.2013г., което предпоставя недопустимост на предявения иск – основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
3. На следващо място молителката поддържа, че влязлото в сила решение на съда за непълнолетни в [населено място], Б. противоречи на влязлото в сила решение на Тетевенския районен съд и тъй като е налице произнасяне на съда между същите страни, за същото искане и на същото основание по две различни дела, е налице хипотезата на чл.303 ал.1 т.4 ГПК.
Върховният касационен съд разгледа доводите в молбата за отмяна и намира следното:
От данните по делото и представените с молбата за отмяна , доказателства се установява, че страните по делото са родители на малолетното дете М. А. М.. Двамата са живели в Б., а през м. юни 2013г. А. М. А. се е завърнал в България заедно със сина си и трайно се е установил да живее в [населено място]. На 12.09.2013г. е предявил иска по чл. 127 ал.2 СК пред Тетевенския районен съд като е посочил адрес за призоваване на ответницата М. Ю. Д. в [населено място], [улица]. Призовката от този адрес се е върнала в цялост с отбелязване, че по сведение на дядо й тя живее в Б. от една година. След направена служебна справка, че това е постоянният адрес на ответницата, съдът е разпоредил връчването на съдебните книжа да се извърши чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК и на основание чл. 47 ал.6 ГПК й е назначил особен представител.
При тези данни молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е основателна. При предявяването на иска ответницата по настоящото дело – молител М. Ю. Д. е имала обичайно пребиваване в Б. , където се е установила да живее . Адресът й в Б. е бил известен на ищеца видно от данните от решението на съда за непълнолетни в [населено място], Б. и той е бил длъжен да посочи този адрес за призоваването й. Посочването на адрес в България , въпреки знанието, че ответницата не живее в страната е нарушение на задължението на чл.3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права . Когато ответникът по делото пребивава в страна от Европейския съюз и има там известен адрес, той следва да бъде призован оттам по реда на Регламент /ЕО/ № 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, респективно чл.609 и сл. ГПК. Следователно при отбелязването на длъжностното лице-връчител на призовката по делото , че лицето живее от една година в Б. , съдът е имал задължение по аналогия да приложи разпоредбата на чл.48 ал.1 ГПК като даде указания на ищеца да потвърди с декларация, че не му е известен адреса на ответницата в Б.. Призоваването на ответницата по реда на чл.47 ГПК е в нарушение на процесуалните правила и е довело до нарушение на правото й на участие по делото, което е основание влязлото в сила решение на Тетевенския районен съд да се отмени на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Поради основателността на молбата за отмяна на първото поддържано основание, не се налага да бъдат разгледани и останалите основания, защото при новото разглеждане на делото, ответницата М. Ю. Д. ще има възможност да направи възраженията си по предявения иск и допустимостта на процеса.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК влязлото в сила решение на Тетевенския районен съд № 152 от 06.12.2013г. по гр.д.№ 471/2013г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Тетевенски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: