5. №53-02-319/ 06.01.2011 г.
чл.33, ал.1, т.1 ЗКПО
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
,,Х” ООД е отчело като разход в 2009 г.издадена през 2009 г. фактура -за извършена консултантска услуга от ,,Б” ООД. Фактурата е платена в брой и е издаден фискален бонпрез 2010 г.
,,Х” ООД извършва консултантска дейност в страната и чужбина. Представлява се от двамата съдружници. Същите имат договори за управление. Когато имат проекти получават възнаграждения, върху които внасят съответните данъци и осигуровки. Когато нямат клиенти –не получават възнаграждения. Във връзка с дейността на дружеството, съдружниците пътуват в страната и чужбина за да се срещат с потенциални клиенти. Дружеството е регистрирано по ЗДДС.
Зададени са редица въпроси, които по същество се свеждат до следното:
По ЗКПО:
1.Правилно ли е отчетена като разход за 2009 г. издаденатав 2009 г. фактура, при положение, че фискалният бон е издаден в 20010г.
2.Следва ли да се отчитат разходи за командировки на съдружниците в страната и чужбина по повод срещите им с потенциални клиенти, след като работят по договор за управление без възнаграждение?
3.Необходима ли е да се представя някакъв писмен документ, подписан от потенциалния клиент като доказателство за проведените с него бизнес срещи, които не винаги водят до сключване на договор?
4.По коя наредба се изчисляват дневните, пътните разходи и нощувките?
По ЗДДС:
1.При извършване на услуга на юридическо /физическо лице със седалище и адрес на управление в страна –членка на ЕС, следва ли ,,Х” ООД да начислява ДДС на получателя, в случай, че клиентите са регистрирани /нерегистрирани лица?.
2. При извършване на услуга на юридическо/физическо лице със седалище и адрес на управление в страна извънЕС, следва ли ,,Х” ООД да начислява ДДС на получателя, в случай, че клиентите са регистрирани /нерегистрирани лица?.
3.При сделки, по които ,,Х” ООД е получател на услуги от юридическо/физическо лице със седалище и адрес на управление извън територията на Република България, в рамките на ЕС, следва ли да си самоначисли ДДС и да ползва данъчния кредит, в случай, че лицата са регистрирани/нерегистрирани лица по ЗДДС?
4. При сделки, по които ,,Х” ООД е получател на услуги от юридическо/физическо лице със седалище и адрес на управление извън територията на Република България, извън ЕС, следва ли да си самоначисли ДДС и да ползва данъчния кредит, в случай, че лицата са регистрирани/нерегистрирани лица по ЗДДС?
5. В тези случаи има ли значение дали чуждестраннотолице, на което ,,Х” ООД предоставя/получава услуги е юридическо или физическо лице?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба Ви уведомявам следното:
По ЗКПО:
Един от основните принципи в счетоводството при съставянето на финансовия отчет на предприятията е принципът на текущото начисляване, залегнал в чл.4, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч), съгласно който ,,приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Вслучай,чеконсултантската услуга отразена във фактура №…/….2009 г.,издадена от ,,Б” ООД действително еизвършена през 2009 г., следва разхода за външни услуги да се отрази в счетоводството на ,,Х” ООД за 2009 г. при спазване на счетоводния принцип за текущото начисляване на разходите.
Разходите за командировки, извършени във връзка с осъществяваната от дружеството дейност се отчитат независимо от обстоятелството, че командированите съдружници не получават възнаграждениеза труда си.
Условията за командироване в страната, респ в чужбина,размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са регламентирани в две наредби: Наредбата за командировки в страната (Обн. ДВ бр.11 от 10 Февруари 1987год.,посл.изм.ДВ бр.2 от 8 Януари 2008г.) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (Обн. ДВ.бр.50 от 11 Юни 2004 г., посл.изм. ДВ. Бр.73 от 17 септември 2010 г.)
Съгласно § 7 от ПЗР на наредбата указания по нейното прилагане съобразно своята компетентност дават Министърът на финансите и Министърът на транспорта.
Съгласно разпоредбата начл.33, ал.1, т.1 от Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО),счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
За да бъдат признати за данъчни цели като разход на командироващото дружество, изплатените за дневни пари суми, следва да бъдат документално обосновани в съответствие с изискванията на чл.10 от ЗКПО. Липсата на документална обоснованост по смисъла на чл.10 от ЗКПО е основание за непризнаването на разходи и коригиране на счетоводния резултат в увеличение на основата на чл.26, т.2 от посочения закон.
По ЗДДС:
В чл.17 от ДОПК са регламентирани основните права на задължените лица, сред които са правото да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс (ал.1, т.2) и правото да им бъде предоставена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения (чл.17, ал.1, т.5, б. „б”).
На правата на задължените лица съответства задължението на НАП да обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията ( чл.3, ал.1 от ЗНАП).
Следователно, горецитираното правомощие на НАП да осигурява необходимата информация и да разяснява правата и задълженията на задължените лица се отнася само за техните права и задължения, но не и за тези на други лица, нито за принципно тълкуване на законодателството.
С оглед изложеното, отчитайки обстоятелството, че многото зададени от Вас общи въпроси по приложението на разпоредбите на ЗДДС, считам, че същите имат характер на правна консултация и не са свързани с конкретни Ваши задължения или казуси.
За да получите конкретен отговор, следва да изложите максимално изчерпателно конкретни факти и обстоятелства, касаещи дейността на ,,Х” ООД и имащи значение за облагането на дружеството.
‘