О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 15.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1067 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Д. К. и В. К. К. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. С. Б., против определение № 19 от 9 януари 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 619/2014 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна, с което е потвърдено определение № 3122 от 27 октомври 2014 г. по гр.д. № 150/2014 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна за оставяне без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 1228 от 12 август 2014 г. по същото въззивно гражданско дело.
Производството по делото е спряно с определение № 219 от 26 март 2015 г. до приемане на тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2014 г., ОСГК. Тъй като соченото тълкувателно решение е постановено, отпаднала е пречката за движението на делото, поради което производството следва да бъде възобновено.
В частната жалба се заявява наличието на всички основания за неправилност на определението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно с решението си по съществото на делото не се е произнесъл с установителен диспозитив за правото на собственост върху спорния имот и неправилно поради това е отказал допълването на решението в тази му част, и се оспорват изводите на въззивния съд в обжалваното определение, че установителен диспозитив се налага да бъде постановен единствено в сравнително редките хипотези на отхвърляне на иска, когато ищецът е собственик, но имотът не се владее от ответника. Възразява се и срещу разбирането на съда, че осъдителното решение, постановено по иск по чл. 108 ЗС съдържа в себе си установяване на правата на ищеца върху имота. В жалбата и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че като е постановил определението си в посочения смисъл, въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 30 по гр.д. № 598/2012 г. I г.о., решение № 529 по гр.д. № 1129/2009 г., I г.о., и решение № 378 по гр.д. № 148/2009 г., IV г.о. С цитираната практика се обосновава допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Поддържа се и наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК както по вече поставения въпрос, така и по въпросите за задължението на съда, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив само в случаите на отхвърляне на иска, когато ищецът е собственик, но имотът не се владее от ответника; относно порока на съдебно решение по иск по чл. 108 ЗС, в който липсва установителен диспозитив за правото на собственост, и представлява ли липсата на такъв диспозитив очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК или страните разполагат с правото да искат допълване на решението по чл. 250 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд сочи, че решението, с което искът по чл. 108 ЗС се уважава, съдържа в себе си установяване правата на ищеца върху имота, но това не означава, че съдът дължи отделно произнасяне в установителната част. Подобно произнасяне е възприето за дължимо само в случаите, когато ищецът е собственик на вещта, която обаче не се владее от ответника, и така се налага отхвърляне на иска. Тъй като в процесния случай реивандикационният иск е уважен и в диспозитива на решението изрично е посочено основанието за придобиване от ищците на правото на собственост, е заключено, че не е необходимо в отделен диспозитив това право да бъде установено.
С определение № 219 от 26 март 2015 г., постановено по настоящото дело, е констатирано, че поставеният първи въпрос е идентичен с въпрос в образуваното тълкувателно дело № 4/2014 г. по описа на гражданската колегия на ВКС. С приетото на 14 март 2014 г. тълкувателно дело Общото събрание на гражданската колегия прие, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. В тази връзка, когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред.
Съдебният състав приема, че поставеният от жалбоподателите въпрос е обуславящ изхода на настоящия спор и е разрешен с обжалваното определение в противоречие с постановеното от ОСГК тълкувателно решение, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато. Със соченото тълкуване се дава отговор на принципния въпрос по обжалвания съдебен акт, поради което следва да се приеме, че преценката на допълнително поставените въпроси с оглед допускането на касационното обжалване, не е необходима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Предвид приетото в тълкувателното решение задължително тълкуване на поставения въпрос, постановеното от апелативния съд в гр. Варна определение е неправилно и следва да бъде отменено. Неправилно въззивният съд е приел, че решението, с което съдът е уважил иск по чл. 108 ЗС, но не е постановил установителен диспозитив относно принадлежността на правото на собственост върху спорния имуществен обект в патримониума на ищците, не страда от порок, който налага поправянето му по реда на чл. 247 ГПК. Решението, постановено от окръжния съд следва да бъде поправено като се приеме, че е признато за установено по отношение на ответниците С. К. и Ц. К., че ищците Н. К. и В. К. са собственици на спорния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент, находящ се в [населено място], [улица]. Тази поправка следва да бъде извършена от първоинстанционния съд.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19 от 9 януари 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 619/2014 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна.
ОТМЕНЯ определение № 19 от 9 януари 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 619/2014 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна.
ВРЪЩА делото на окръжния съд в гр. Варна за отстраняване на очевидната фактическа грешка, допусната в решение № 1228 от 12 август 2014 г., постановено по гр.д. № 150/2014 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, по молба вх. № 24557/29.08.2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: