О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр. София, 31.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Стоилова ч.гр.д. № 2095 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 във вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба вх. № 1406/12.ІІ.2019 г. на адвокат Т.М. като процесуален представител на Г. И. С. от София срещу определението на СГС от 15.І.2019г. по ч.гр.д. № 352/2019г.
Ответниците по частната жалба В. М. Б., действаща лично и като законен представител на В. В. Б. и В. В. Б., всички от София, в отговора си по реда на чл.276 ал.1 ГПК са заели становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата по същество.
Ответниците М. В. Б. и И. В. Б. не са подали отговори на частната касационна жалба.
ВКС намира, че частната касационна жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение СГС е потвърдил разпореждането на СРС от 30.VІІ.2018г. по гр.д. № 38865/2013г., с което е върната въззивната жалба на Г. С., подадена на 06.VІ.2018г., срещу постановеното по делото на 17.ХІ.2016г. решение, с което е уважен предявеният от В. М. Б. /починал на 12.ІV.2018г. и заместен от наследниците си по закон – ответниците по жалбата/ срещу С. иск по чл.19 ал.3 ЗЗД относно недвижим имот, подробно индивидуализиран.
Въззивният съд е приел, че решението на СРС е изпратено на С. със съобщение на 17.ХІ.2016г., върнато в цялост от връчителя с отбелязване за посещение на адреса на 13.ХІІ.2016г. и че лицето не е намерено, няма от кого да се получи информация, достъпът ограничен. Решението е изпратено и чрез куриерска служба с обратна разписка, като писмото е върнато с отбелязване „сменен адрес” на 22.ХІІ.2016г. Писмото с изпратеното отново чрез куриерска служба решение е върнато с отбелязване „няма такова лице” на 14.ІІ.2017г. Върнатите в цялост три съобщения през повече от един месец предпоставят приложението на чл.41 ал.2 ГПК, за последиците по която разпоредба С. е уведомен на 16.ХІІ.2014г. с призовката за първото с.з., а той е участвал лично и в две от проведените съдебни заседания – на 30.І.2015г. и на 27.ІІ.2015г. За да се приложи фикцията по чл.41 ал.2 ГПК, трябва да бъде надлежно удостоверено от връчителя, че страната отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който е получила съдебни книжа, и когато е била уведомена от съда за задължението да посочи новия си адрес. При сведение, че лицето е напуснало адреса, връчителят е длъжен да отрази качеството на далите сведения лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от връчителя, че не е намерил адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията по чл.41 ал.2 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от един месец поне три пъти по различно време, вкл. в обичайното време за пребиваване на адреса. Прието е, че дори да е отсъствал от адреса в продължение на месец, касаторът е следвало да предприеме мерки и да осигури получаването на съобщенията по делото, за да не създава пречки за движението му, което не е сторено. Доводите относно причините, довели до отсъствието от адреса, са оценени като ирелевантни, тъй като в настоящото производство се изследва само редовността на уведомяването на ответника. И тъй като срокът за обжалване на първоинстанционното решение е изтекъл на 12.ІV.2017г., а жалбата е подадена на 06.VІ.2018г., тя правилно е върната.
ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по първия поставен от жалбоподателя въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди и да се произнесе по наведеното от него с частната му въззивна жалба оплакване за незаконосъобразност на връчването поради неотбелязване на името и качеството на предоставилото информация за промяна на адреса лице.
Така поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната и непротиворечива практика, обективирана и в сочената от касатора практика – решения по гр.д. № 761/2010г. ІV ГО, по гр.д. № 1061/2014г. І ГО, по т.д. № 1245/2013г. І ТО, по т.д. № 1544/2014г. ІІ ТО и др., според които въззивният съд е длъжен да се произнесе по доводите и възраженията на страните, заявени с въззивната жалба.
Частната жалба е основателна.
Произнасяйки се в противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, тъй като е довело до постановяването на неправилен съдебен акт.
От съдържащите се в преписката по делото доказателства е видно, че само съобщението, изпратено на 17.ХІ.2016г., е оформено съобразно изискванията на процесуалния закон – връчителят е отбелязал в него, че адресът на С. е посетен на 13.ХІІ.2016г. /вторник/, но лицето не е намерено, няма от кого да се получи информация, достъпът ограничен, посочено е името на връчителя и той се е подписал под даденото сведение.
Останалите две съобщения са изпратени за връчване чрез куриерска фирма, като и двете са върнати в цялост с отбелязване в първото „сменен адрес 22.ХІІ.2016г. 10.25” /четвъртък/ и във второто „няма такова лице 14.ІІ.2017г. 12ч.” /вторник/. Липсват в тези документи името на връчителя, отбелязване на действията във връзка с връчването, името и качеството на лицето, дало сведения на връчителите, че адресатът е сменил адреса си, и не е извършено поне едно посещение на адреса в неприсъствен ден /и трите посещения са в присъствени дни/, каквито са предвидените в чл.44 и чл.47 ГПК изисквания.
При тези обстоятелства се налага извод, че процедурата по съобщаването на касатора за постановеното първоинстанционно решение е нередовно извършена. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо атакуваното въззивно определение, както и потвърдения с него първоинстанционен съдебен акт, следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за извършване на следващите се процесуални действия по администриране на въззивната жалба на С. вх. № 5095186/06.VІ.2018г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определението на СГС, VІ ТО, № 1081/15.І.2019г. по ч.гр.д. № 352/2019г., както и потвърденото с него разпореждане на СРС, 37 състав, № 39748/30.VІІ.2018г. по гр.д. № 38865/2013г. и
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за извършване на следващите се процесуални действия по администриране на въззивната жалба на Г. И. С. вх. № 5095186/06.VІ.2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: