1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр.София, 04.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2750/ 2018 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 830/ 29.10.2018 г. по настоящето дело по жалба на С. Ж. Г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 51 от 26.04.2018 г. по гр.д.№ 76/ 2018 г. в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Н. Д. Р. искове по чл.45 ал.1 ЗЗД за разликата над 4 000 лв до пълния предявен размер от 12 000 лв и по чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над 293,92 лв пълния предявен размер от 1 212,42 лв.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд да посочи не само формално, а да прецени адекватно обективните конкретно съществуващи обстоятелства, релевантни за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди и да отрази този анализ в мотивите на решението си.
По този въпрос има трайно установена съдебна практика, чието начало е жалонирано още с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВСРБ. С него на съдилищата са дадени указания при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Посочени са примерно обстоятелствата, които могат да бъдат релевантни в тази насока и е наблегнато на задължението на съда, който решава спора по същество, да ги обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Съдилищата не трябва да се задоволяват с посочване в мотивите към решенията, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, а трябва да изтъкнат обстоятелствата, които обосновават присъдения размер. Тези постановки са доразвити в актуалната съдебна практика, която набляга на изискването в мотивите към решенията съдилищата да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение и др. (срв. решение № 151/ 13.05.2014 г. по гр.д.№ 5386/ 2013 г., IV г.о., решение № 11/ 27.01.2014 г. по гр.д.№ 3684/ 2013 г., III г.о., решение № 95/ 29.04.2015 г. по гр.д.№ 5462/ 2014 г., ІІІ г.о. и цитираните в тези актове други решения на ВКС по същия въпрос).
Предвид този отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, в обжалваната част въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е анализирал в мотивите на акта си обстоятелствата, които обуславят размера на определеното от него обезщетение за неимуществени вреди по начина, който се изисква с горепосоченото Постановление. Той е посочил само какви са установените увреждания на ищцата и добавил, че взема предвид нейната възраст и пълното й възстановяване, без да анализира всички твърдяни като обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение при определяне на размера на обезщетението. Налице е касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК и в обжалваната част въззивното решение подлежи на отмяна. Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция.
Въззивното решение е влязло в сила (като необжалвано в осъдителната му част) по претенциите на С. Г. за обезщетяване на неимуществени вреди от същото деяние до размер 4 000 лв. Влязло е в сила и първоинстанционното решение по иска за обезщетяване на имуществени вред от същия деликт, поради което по наличието на елементите от фактическия състав по чл.45 ал.1 ЗЗД и възникналото от него вземане за обезщетяване на вредите е формирана сила на пресъдено нещо. В настоящето производство спорен е единствено размерът на претенцията.
Релевантни при определянето на този размер обстоятелства, съгласно изложеното в отговора на правния въпрос, по който обжалването е допуснато, са характерът и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, продължителността и степента на интензитет на страданията, възрастта на увредения, обществено и социално положение и др. (раздел ІІ от ППВС № 4/ 1968 г.).
От фактическа страна е установено със споразумение по НОХД № 427/ 2017 г. на Ямболски районен съд, имащо значене на влязла в сила присъда (чл.300 ГПК), че на 27.10.2016 г. чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето, Н. Р. причинил на С. Г. средна телесна повреда (престъпление по чл.129 ал.2 НК), състояща се травматична екструзивна луксация на горен ляв централен резец, съпроводена с разкъсване на тъкани и прекъсване на съдов-нервния сноп и отчупване на режещия ръб на противостоящия централен долен ляв резец. Обстоятелствата, при които причинено увреждането са следните: Ищцата и ответника били интимни приятели, но отношенията им постепенно се влошавали. На посочената в споразумението дата, около 20,00 часа, ищцата се прибирал към дома си в [населено място], съпроводена от свидетелката Н. С.. Ответникът ги пресрещнал до сградата на Техническия колеж, притиснал ищцата към оградата и след кратък разговор започнал да й нанася удари в областта на лицето. Придружителката на ищцата се намесила с настоявания и молба побоят да бъде преустановен, но ответникът продължил да нанася удари. След като прекратил интервенцията, ищцата била напълно окървавена, с кръв била опръскана и свидетелката. Ищцата не могла да се движи, приседнала на бетоновия постамент на оградата и се разплакала. Обадила се на майка си (свидетелката Д. Г.) която й помогнала да се прибере до дома им и след това била откарана от близките си в Спешна помощ. На следващия ден била освидетелствана и подложена на рентгеново изследване, получила болничен отпуск за 8 дни. Лицето и било подпухнало, носът зачервен, често се разплаквала. Поради увреждането на зъбите не могла да приема твърди храни. Изпитвала страх да се движи сама по улиците на града, стряскала се при виждане на мъжки силует, дълго време майка й или колеги я придружавали при излизане от дома или от местоработата й. Нарушил се сънят й, често бил прекъсван от стряскания, не искала да остава сама нощем и се преместила се да спи в спалнята на родителите си.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и психологическа експертиза на вещи лица С. и Й. се установява, че при извършеното от ответника престъпление срещу ищцата освен съставомерните повреди, посочени в споразумението по НОХД № 427/ 2016 г., ищцата получила още контузии в лявата половина на лицето и главата, пукване на лявата слепоочна кост на черепа и стената на левия горночелюстен синус с излив на свободна кръв в него и долния ръб на лявата очница, както и контузия в областта на носа, довела до болезнен травматичен ток и кръвотечение от него. Тези увреждания се характеризират със значителна болезненост, особено в първите дни след получаването им и отзвучават за около 3 седмици при нормален оздравителен процес. Особено болезнено в първите дни след получаване на травмата е състоянието, предизвикано от луксация на горния ляв централен резец на ищцата, съпроводена с разкъсване на тъкани и прекъсване на съдов-нервния сноп и отчупване на режещия ръб на противостоящия централен долен ляв резец. Увреждането на постоянен зъб, довело до неговото отпадане от зъбната редица, е за цял живот, независимо от възможностите на съвременната дентална медицина. Освен това като последица от инцидента ищцата е развила остра стресова реакция, преминала в посттравматично стресово разстройство. Последното не води до дезадаптация в живота на ищцата, но съществените му симптоми са били налице при освидетелстването й една година след инцидента.
При така установените обективно съществуващи обстоятелства справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди, търпени от ищцата, е 12 000 лв. Обезщетението се определя, глобално, а не отделно за физическите болки и за психическите травми, както са подходили инстанциите по същество. Съгласно установената практика, неимуществените вреди включват всички обстоятелства, свързани с лишаване на увредения от пълноценното човешкото съществуване и активности. Отделно взетите негови болки, страдания, неудобства и пр. не представляват самостоятелни основания за водене на отделни искове, а в своята съвкупност те по естеството си са неделимо общо основание за обезщетяване на пострадалия (решение № 214/ 08.03.2018 г. по т.д.№ 1069/ 2017 г., І т.о.). Когато ищецът твърди, че е увреден от различни думи, изрази, изявления на ответника, направени по едно и също време и място, той заявява извършването на един деликт и следва да претендира обезщетението по чл. 45 от ЗЗД с една искова молба, респ. – с един иск. Дори ако е предявил две (или повече) искови молби, съдът следва да определи едно общо, глобално обезщетение за всички неимуществени вреди, като приспадне обезщетението, присъдено за вредите от същия деликт по други дела (решение № 164/ 30.06.2016 г. по гр.д.№ 5255/ 2015 г., ІV г.о.).
В конкретния случай меродавни за определяне на глобалното обезщетение са обстоятелствата, че деянието е извършено умишлено, публично и със значителна жестокост, като е продължило въпреки намесата на трето лице; че с него е причинена средна телесна повреда по смисъла на наказателния кодекс; че наред със средната телесна повреда на пострадалата са нанесени и други увреждания, който разстройват здравето й; значителният интензитет на търпените болки в първите дни след деянието и срокът за отшумяването им, който е един месец; нанесената психическа травма, развила се в посттравматично стресово разстройство с неотзвучали симптоми до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд; доживотното, въпреки възможностите на съвременната дентална медицина, отпадане на постоянен резец от зъбната редица; загрозяване на лика на ищцата с трайни последици с оглед младата й възраст; продължителните неудобства, причинени от нарушаване на съня, страх и невъзможност за нормално хранене. Като се имат предвид тези обстоятелства, наред с нивото на икономическо благосъстояние в страната и установеният размер на месечната минимална работна заплата, обезщетение от 12 000 лв за търпените от ищцата причинени с действия на ответника неимуществени вреди се явява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД. Затова в обжалваната част въззивното решение следва да бъде отменено изцяло и исковете да бъдат уважени в пълния им предявен размер. На ищцата (с необжалваната част от въззивното решение) вече са присъдени съответно 4 000 лв и 293,92 лв, с настоящето решение следва да бъдат присъдени още 8 000 лв, съответно 918,50 лв. Също с настоящето решение, с оглед крайния изход от спора, следва да се определят дължимите такси и разноски за производството пред всички инстанции, като се отменят в тази част актовете на инстанциите по същество.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 51 от 26.04.2018 г. по гр.д.№ 76/ 2018 г., в частта му, в която са отхвърлени предявените от С. Ж. Г. против Н. Д. Р. искове, квалифицирани по чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над 4 000 лв до 12 000 лв и за разликата над 293,92 лв до 1 212,42 лв, както и в частта за държавните такси и разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Д. Р., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на С. Ж. Г., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], още 8 000 лв (осем хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени с деяние, за което е сключено споразумение по НОХД № 427/ 2017 г. на Ямболски районен съд, със законната лихва върху тази сума от 19.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, да заплати още 918,50 лв (деветстотин и осемнадесет лева, петдесет стотинки) – обезщетение за забавено изпълнение на сумата 12 000 лв за период 27.10.2016 г. – 17.07.2017 г., както и общо 2 830 лв (две хиляди осемстотин и тридесет лева) разноски за производството пред трите инстанции.
ОСЪЖДА Н. Д. Р., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, 1 057 лв (хиляда петдесет и седем лева) държавна такса за производството по исковете пред трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: