5_53-02-139/14.06.2011г.
ЗДДС, §1, т.24, б. «б» от ДР
В запитването е посочено, че дружеството е финансова институция регистрирана в БНБ по чл.3а, ал.1 от ЗКИ и в , на основание чл.13, ал.1 от валутния закон за лицата извършващи дейностипо добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие. Дружеството се занимава с покупко-продажба на инвестиционно злато под формата на монети и кюлчета и изкупуване на златни бижута. Събраните инвестиционни продукти – монети и кюлчета се изпращат заедно с бижута и скрап злато с пратка за Естония.
Във връзка с гореизложеното са зададени следните въпроси:
1.След като България е държава членка на ЕС, означава ли това, че Директива 2006/ 112/ ЕО и списъка на златните монети, които отговарят на критериите, изложени в чл.344, §1, т.2 от посочената директива (валиден за 2011г., публикуван в Официален вестник на ЕС С 322 от 27.11.2010г. ), в който присъстват и българските монети са приложими за нашата страна?
2.Означава ли, че всички монети в списъка се считат за инвестиционно злато и тяхната вътреобщностна доставка трябва да е невъзпрепятствана?
3.При пренос на монети присъстващи в списъка, необходими ли са допълнителни документи удостоверяващи, че са инвестиционни?
4. При търговия или пренос на тези монети, не се ли считат само за инвестиционно злато, без да се смятат за културно наследство?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)Ви уведомявам следното:
По т.1
По смисъла на §1, т.24, б.”б”от ДР на ЗДДС „инвестиционно злато” са златни монети, определени със заповед на управителя на Българската народна банка и министъра на финансите, за които са налице едновременно следните условия:
а) чистотата им е равна или по-голяма от 900 хилядни;
б) изсечени са след 1800 г.;
в) били са или са законно платежно средство в страната, от която произхождат;
г) продават се обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите повече от 80 на сто.
В Заповед № РД22-0275/ 14.02.2011г., № ЗМФ-176/ 23.02.2011г.на управителя на Българската народна банка и министъра на финансите ( приложена към настоящото писмо) са посочени златните монети, които се определят като «инвестиционно злато» за целите на ЗДДС. Съгласно т.3 от Заповедта, същата се свежда до знанието на изпълнителния директор на НАП и директора на Агенция Митници.
По т.2, 3 и 4
Специфичното данъчното третиране за целите на ЗДДС по отношение на доставките имащи за предмет «инвестиционно злато» е регламентирано в Глава деветнадесета «Инвестиционно злато» от ЗДДС и Глава шестнадесета «Доставки със специален ред на облагане», раздел ІV „Инвестиционно злато” от ППЗДДС.
При извършване на вътреобщностна доставка и пренос на златни монети, представляващи «инвестиционно злато» по смисъла на §1, т.24, б. «б» от ДР на ЗДДС, в ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане не се съдържат разпоредби въвеждащи специфични изсквания, предвид предмета на доставките «инвестиционно злато».
Независимо от обстоятелството дали дадена монета представлява културно наследтво, за целите на облагането с данък върху добавената стойност, когато такава монета представлява «инвестиционно злато» по смисъла на §1, т.24, б. «б» от ДР на ЗДДС за същата са приложими разпоредбите относими към доставките имащи за предмет «инвестиционно злато».
‘