О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр. София, 03.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2561 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. и Т. М. М. срещу решение от 22.02.2018 г. по в.гр.д.№3266/2017 г. на СГС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение от 23.12.2016 г. по гр.д.№73561/2015 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Д. И. и Т. М. М. срещу „Ю. България” АД искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД: за сумата от 24 669.53 лв., едностранно определена от ответника, надплатена сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот №H./2007 г., поради валутната разлика на швейцарския франк и лева за периода 19.10.07 г. – 27.11.15 г. и за сумата от 400 лв., недължимо платена поради валутна разлика от превалутирането на сумата по кредита към момента на усвояването му.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради необоснованост, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че въззивният съд не е изложил мотиви по твърдяната неравноправност на клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.3, чл.3, ал.1 и ал.3, чл.8, ал.2 и чл.12, ал.1 от процесния договор, като решението е неясно и постановено в нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК. Навеждат се доводи, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и ал.2 от договора не са уговорени индивидуално, същите са неясни и неразбираеми, банката не е предоставила и предварителна информация на кредитополучателите за промяна на курса на швейцарския франк и за наличието на риск от повишаване на размера на погасителните вноски, а приетото от въззивния съд в обратната насока не е съобразено с доказателствения материал и практиката на С.. Поддържа се, че процесният кредит е изтеглен и усвоен в лева и като такъв е следвало да се връща в лева, като изводите на въззивният съд, че кредитополучателите следва да понесат целия риск от покачване на валутата, която изобщо не са усвоили, е неправилен.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, спрямо които се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а относно въпроси от №2 до №10 вкл. и това по чл.280, т.2 от ГПК: 1. Следва ли търговецът или доставчикът да докаже пълно и главно, че оспорени от потребителите клаузи са индивидуално уговорени. 2. Неравноправна ли е по смисъла на чл.143 и чл.146 от З. клауза от потребителски договор, с която се прехвърля изцяло валутния риск от промяна на стойността на швейцарския франк спрямо лева при положение, че липсва реално предоставен от банката и усвоен от кредитополучателя кредит в швейцарски франкове. 3. Неравноправна ли е по смисъла на чл.143 и чл.146 от З. клауза от потребителски договор, с която се прехвърля валутния риск от промяна на стойността на швейцарския франк спрямо лева върху потребител и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключване на договора и когато при проверка на неравноправния й характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. 4. Може ли да се приеме, че клауза от потребителски договор, обвързан с чуждестранна валута, е изразена на ясен и разбираем език, в случай че преди/при сключване на договора, на кредитополучателите не е предоставена достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, включително не е предоставена информация относно влиянието на вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държава членка, в която се намира местожителството на кредитополучателите и относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. 5. Неравноправна ли е клауза от потребителски договор по смисъла на З., която въвежда в задължение на потребителя да погасява кредита в швейцарски франкове и дава право на банката да преизчислява вноските по кредита в лева по произволно определен от нея курс „купува”, без да е посочена конкретна сума в тази валута. 6. Може ли да се приеме, че механизмът на усвояване на кредита, описан в процесния договор, отговаря на изискването за добросъвестност и прозрачност и на изискването на чл.147 от З. и следва ли този механизъм да се обсъди от съда при постановяване на крайния акт. 7. Попада ли в изключенията на чл.144, ал.3 от З. клауза, която създава задължение на потребителя изключително да носи риска от валутната разлика по кредит, при положение, че курсовите разлики на усвояване на кредита и погасяването му не са част от основния предмет на договора и не представляват възнаграждение за финансова услуга. 8. Неравноправна ли е клауза по смисъла на З., която въвежда различна валута на насрещните задължения на търговеца и потребителя по договора за кредит. 9. Допустимо ли е чрез клауза в потребителски договор, потребителят да се отказва от права и да заявява готовност да понесе всички вреди, включително и пропуснати ползи от повишаване на валута, която не е усвоил и това кореспондира ли с духа и съдържанието на З. и Директива 93/13/Е. на Съвета. 10. Длъжен ли е националният съд служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори и при постановяване на крайния си акт да обсъди неравноправността им, дори и да не е сезиран с изричен иск за прогласяването им. Поддържа се и че решението в обжалваната част е очевидно неправилно.
Ответникът по касация – „Ю. България” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба в частта, с която се иска отмяна на въззивното решение, потвърждаващо решение от 23.12.2016 г. по гр.д.№73561/2015 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Д. И. и Т. М. М. срещу „Ю. България” АД искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 400 лв., недължимо платена поради валутна разлика от превалутирането на сумата по кредита към момента на усвояването му, е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, поради което в тази част, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата й част, касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, според които по силата на чл.6, ал.2 от процесния договор, кредитополучателите са се съгласили да поемат задължение да погасяват усвоения кредит във валутата, в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове. Така уговорената клауза не е неравноправна, тъй като с нея не се създава неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателите, с нея са отчетени интересите и на двете страни, доколкото разликата в курса купува и/или продава на швейцарския франк към лева може да носи ползи както на банката, така и на кредитополучателите, като това зависи от обективен факт, какъвто е курсът на валутата. Не е неравноправна по смисъла на чл.143 от З. и клаузата на чл.23, ал.1 от договора, с която кредитополучателите са се съгласили да поемат всички рискове и вреди от промените и повишаването на курса на швейцарския франк, тъй като е допустимо страните да уговарят кредитът да бъде отпуснат в друга валута, различна от уговорената, като размерът й се определя като равностойност на уговорената по курс към датата на падежа, още повече, че кредитополучателят е имал интерес да получи сумата в лева с оглед използването му за закупуване на имотна цена в лева. Препращайки към мотивите на СРС, въззивният съд, е посочил, че първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по нищожността на всички относими към предмета на спора клаузи. Счел е, че в договора волята на страните е ясно изразена, на разбираем език и е в интерес на двете страни, поради възможността за продължителния период на действие на договора за промяна на курса, като разликата може да носи полза както на банката, така и на кредитополучателите – курсът се влияе от икономически фактори, които са обективни, а не от субективната преценка на банката, а съгласно решение на Съда на ЕС от 20.09.17 г. по дело С-186/16 изискването на чл.4, & 2 от Директива 93/13 Е., че договорната клауза трябва да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Изложил е съображения, че това означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите задължения, като необходимата за това проверка следва да се извърши от националния съд. Изразил е становище, че в случая ищците са декларирали, че са били информирани от банката, че промяната на курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев може да има за последица, включително и в случаите на чл.6, ал.2, повишаването на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно са приели да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, и че е съгласен да поема всички вреди /вкл. пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове /чл.23, ал.1/. В този смисъл е достигнал до извод, че след като банката е предоставила предварителна информация на кредитополучателите за промяната в курса и за наличието на риск от повишаването на размера на погасителните вноски и същите са приели да носят такъв риск, не може да се приеме, че клаузата е неравноправна, а и ищците са разполагали с възможността да закупят швейцарски франкове и от други банки или финансови институции.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, обуславящи правната воля на съда са въпросите, свързани с приложението на чл.144, ал.3 от З., валутния риск и възлагането на вредите от валутните промени и свеждащи се до уточнения от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: Неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл.144, ал.3 З.. По отношение на посочения въпрос касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК /която в случая изключва наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и разглеждане на основанието по чл.280, ал.2 от ГПК/ предвид проверка съответствието на възприетото от въззивния съд, с разрешението, дадено в служебно известното на настоящия състав решение №295 от 19.02.2019 г. по т.д.№3539/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, според което неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 З..
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 22.02.2018 г. по в.гр.д.№3266/2017 г. на СГС в частта му, с която е потвърдено решение от 23.12.2016 г. по гр.д.№73561/2015 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Д. И. и Т. М. М. срещу „Ю. България” АД искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 24 669.53 лв., едностранно определена от ответника, надплатена сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот №H./2007 г., поради валутната разлика на швейцарския франк и лева за периода 19.10.07 г. – 27.11.15 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Д. И. и Т. М. М. срещу решение от 22.02.2018 г. по в.гр.д.№3266/2017 г. на СГС в частта му, с която е потвърдено решение от 23.12.2016 г. по гр.д.№73561/2015 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Д. И. и Т. М. М. срещу „Ю. България” АД искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 400 лв., недължимо платена поради валутна разлика от превалутиране на сумата по кредита към момента на усвояването му.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 493.39 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата част определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.