1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
гр.София, 15.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 171/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалби на Т. С. Г. и на П. (П.) срещу въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 213 от 04.10.2016 г. по гр.д.№ 275/ 2016 г., с което (в обжалваната пред въззивния съд част) частично е отменено и частично е потвърдено решение на Ловешки окръжен съд по гр.д.№ 523/ 2015 г. и като краен резултат П. е осъдена да заплати на Т. С. Г. 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършени престъпления, по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 65/ 2014 г. на Троянски районен съд, със законната лихва върху тази сума от 26.10.2015 г., като за разликата до 30 000 лв искът е отхвърлен. В частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 30 000 лв пълния предявен размер от 50 000 лв, не е подадена жалба от ищеца срещу първоинстанционното решение на Ловешки окръжен съд по гр.д.№ 523/2015 г. и в тази част то е влязло в сила.
Ищецът Т. Г. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск. Претендира допускане на касационен контрол в тази част по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд при преценка на общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД да присъди обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, като вземе предвид всички относими обстоятелства и съобрази броя и тежестта на деянията, за които ищецът е оправдан; като вземе предвид конкретните обективни обстоятелства, свързани с общественото и професионалното положение на оправданото лице; като съобрази начина и обстоятелствата, при които увреждането е получено; както и за задължението на същия съд посочи в мотивите на съдебното решение всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, въз основа на които е определил обезщетението. Счита, че тези въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът П. обжалва въззивното решение в осъдителната му част. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК този касатор също формулира въпроси за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и да изложи мотиви стоят ли вредите в причинна връзка с незаконното обвинение, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ищецът Т. Г. оспорва касационната жалба на ответника и моли по нея касационно обжалване да не бъде допуснато, тъй като тя не отговаря на изискванията, поставени от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС.
П. не взема становище по жалбата на противната страна.
Съдът намира жалбите за допустими, а искането на Т. Г. за допускане на касационното обжалване – и за основателно. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, направено от ответника П..
За да уважи предявения иск частично, въззивният съд, излагайки собствени фактически и правни съображения, е приел, че ищецът Т. Г. е заемал длъжността управител на [фирма] въз основа на договор с [община] от 14.01.1999 г. На 14.09.2012 г. срещу него е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.311 ал.1 НК, а на 26.10.2012 г. – и за престъпление по чл.201 НК, взета му е мярка за неотклонение „подписка”. Наказателното производство срещу ищеца е продължило с внасяне на обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 65/ 2014 г. на Троянски районен съд. С присъда от 28.11.2014 г. ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. Присъдата е потвърдена и е влязла в сила на 04.02.2015 г. Ищецът преживял тежко наказателното преследване срещу него, изпитвал напрежение, безпокойство и тревога. Накърнени били достойнството му и професионалният му авторитет, още повече че обвинението срещу него било широко разгласено в местните медии. Стресът от наказателното преследване е довел до утежняване на заболяването му от исхемична болест на сърцето. Като съобразил продължителността на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение и взетата най-лека мярка за неотклонение, съдът намерил за справедливо ищецът да бъде обезщетен за търпените вреди със сумата 10 000 лв.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, формулираните и от двамата жалбоподатели правни въпроси, са обуславящи. По въпроса, свързан със задължението на съда да вземе предвид и да посочи в мотивите на решението си всички релевантни, конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, решението е в съответствие, а не в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Инстанцията по същество е спазила указанията, дадени с ППВС № 4/ 1968 г., Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г., ОСГК, ВКС и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г., ОСГК, ВКС. Тя е посочила в акта си кои установени по делото обстоятелства имат значение за размера на обезщетението и кои от тях обуславят определянето му в по-голям или в по-малък размер. Дали направеният анализ е правилен по същество, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява – в това производство се контролират само правните разрешения на въззивния съд, а по посочения по-горе процесуалноправен въпрос тези разрешения не противоречат на практиката на Върховния касационен съд.
Повдигнатият от П. процесуалноправен въпрос за необходимостта от наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и незаконното обвинение, също е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съобразено е Тълкувателно решение № 3/ 2005 г., ОСГК, ВКС, като въззивният съд изрично е посочил от кои доказателства установява съществуването на такава връзка. Той не е посочил, че присъжда обезщетение и за вреди, които не произтичат от незаконното обвинение. Поради това по жалбата на ответника няма основание за допускане на касационен контрол.
Такова основание има по жалбата на ищеца по въпроса за задължението на въззивния съд при прилагане на критерия „справедливост” по чл.52 ЗЗД да вземе предвид общественото и професионалното положение на оправданото лице, когато обвинението е за действия в сферата на професионалната му реализация. Този въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което в отхвърлящата иска част касационният контрол следва да бъде допуснат (чл.280 ал.1 т.1 ГПК).
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 213 от 04.10.2016 г. по гр.д.№ 275/ 2016 г. в частта, в която П. е осъдена да заплати на Т. С. Г. 10 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва върху тази сума от 26.10.2015 г.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 213 от 04.10.2016 г. по гр.д.№ 275/ 2016 г. в останалата част.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 5 лв (пет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: