6
определение по гр.д.№ 6110 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
София,15.12. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 6110 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Е., П. Г. Р., И. В. М. и Г. Г. М. срещу решение № 179 от 17.04.2014 г. по в.гр.д.№ 111 от 2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, втори състав, с което е потвърдено решение № 432 от 31.07.2013 г. по гр.д.№ 504 от 2012 г. на Районен съд- Пещера, поправено за допусната очевидна фактическа грешка с решение № 602 от 29.11.2013 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторката В. Г. Е. срещу Т. С. М. и М. С. М. искове с правно основание чл.346 ГПК за сумата над присъдения размер от 808,63 лв. до пълния предявен размер от 6469 лв., представляващи стойността на извършени от касаторката В. Е. подобрения в делбения имот и предявения от касаторите В. Г. Е., П. Г. Р., И. В. М. и Г. Г. М. срещу Т. С. М. и М. С. М. иск с правно основание чл.12, ал.2 ЗН за сумата 20 000 лв., представляваща увеличение на наследството, равняващо се на стойността на изградената от наследодателя на касаторите Г. С. М. двуетажна жилищна сграда с площ от 56 кв.м. в делбения имот, представляващ УПИ V-380 в кв.26 по плана на [населено място].
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите по същество са посочили чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдят, че обжалваното решение е постановено в противоречие с посочената от тях задължителна и незадължителна практика на ВКС /ППВС № 6 от 1974 г., ППВС № 1 от 1979 г., решение № 74 от 21.02.2012 г. по гр.д.№ 660 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 650 от 1990 г. на ВС, ГК, Първо г.о., решение № 203 от 09.06.2003 г. по гр.д.№ 625 от 2002 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 940 от 09.03.2010 г. по гр.д.№ 5210 от 2008 г. на ВКС, ГК, П. г.о., решение № 561 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1201 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 248 от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 4247 от 2008 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 235 от 15.04.2010 г. по гр.д.№ 673 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и решение № 65 от 23.03.2010 г. по т.д.№ 1010 от 2009 г. на ВКС, ТК, Второ т.о./ по следните правни въпроси, уточнени от съда както следва: 1. Какви са правата на сънаследник за подобрения в наследствен имот, извършени от него със знанието и без противопоставянето на останалите наследници, 2. При предявен иск по чл.346 ГПК каква сума се дължи на подобрителя-сънаследник на имота за извършените от него подобрения в този имот: част, съответстваща на притежаваната от подобрителя идеална част от имота или част, съответстваща на притежаваната от останалите наследници идеална част от имота, 3. Представлява ли безвъзмездното предоставяне за обитаване на имота на наследодателя на един от наследниците възнаграждаване, което е пречка за уважаване на претенцията на този наследник по чл.12, ал.2 ЗН и 4. Чия е доказателствената тежест да докаже, че наследникът не е бил възнаграден приживе на наследодателя по друг начин: на този наследник или на наследниците, които твърдят, че има такова възнаграждаване.
Ответниците по жалбата Т. С. М. и М. С. М. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от В. Г. Е. срещу Т. С. М. и М. С. М. иск с правно основание чл.346 ГПК за подобрения в делбения имот на стойност над присъдения размер от 808,63 лв. до пълния предявен размер от 6 469 лв., въззивният съд е приел, че при извършване на подобренията В. Е. е била недобросъвестен владелец на имота и че не е доказала качеството си на добросъвестен подобрител /че е извършила подобренията със знанието и без противопоставянето на другите сънаследници/. Поради това е прието, че за тези подобрения тя има право на по-малката сума измежду сумата, с която се е увеличила стойността на имота и сумата на направените разноски. При установени от съдебно-техническата експертиза стойност на подобренията от 6469 лв. и увеличена стойност на имота от 17 175,24 лв., съдът е приел, че на В. Е. се дължи по-малката от тези суми, която според правата й в съсобствеността /4/32 ид.ч./ възлизала на 808,63 лв.
По иска с правно основание чл.12, ал.2 ЗН съдът е приел, че на В. Г. Е., П. Г. Р., И. В. М. и Г. Г. М. не се дължи увеличение на наследството, равняващо се на стойността на изградената от наследодателя на касаторите Г. С. М. /син на общия на страните наследодател С. М./ двуетажна жилищна сграда с площ от 56 кв.м. на стойност 15 680 лв. в делбения имот, представляващ УПИ V-380 в кв.26 по плана на [населено място], тъй като Г. М. и семейството му са били възнаградени за това увеличение на наследството на С. М. чрез предоставянето им на тази сграда за безвъзмездно ползване от момента на построяването й през 1966-1967 г. до смъртта на С. М. през 2004 г.
С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение първият от поставените въпроси /какви са правата на сънаследник за подобрения в наследствен имот, извършени от него със знанието и без противопоставянето на останалите наследници/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: С него съдът е присъдил обезщетение за направените от сънаследницата В. Е. подобрения в наследствения имот в размер на по-малката сума измежду стойността на подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, не защото добросъвестният подобрител по чл.74, ал.2 ЗС /този, който е правил подобренията със знанието и без противопоставянето на собствениците/ няма право на увеличената стойност на имота, а защото В. Е. не е доказала да е била добросъвестен подобрител на делбения имот- да е правила подобренията със знанието и без противопоставянето на ответниците. Напротив, по делото са събрани свидетелски показания, от които се установява, че В. Е. е извършила претендираните от нея подобрения без знанието и без съгласието на ответниците.
Вторият въпрос /при предявен иск по чл.346 ГПК каква сума се дължи на подобрителя-сънаследник на имота за извършените от него подобрения в този имот: част, съответстваща на притежаваната от подобрителя идеална част от имота или част, съответстваща на притежаваната от останалите наследници идеална част от имота/ е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение по иска с правно основание чл.346 ГПК: Съдът е присъдил на В. Е. 4/32 ид.ч. от стойността на подобренията в имота /част, съответстваща на притежаваните от наследниците на Г. М., измежду които е и В. Е., идеални части от делбения имот/, а не 28/32 ид.ч. от тази стойност /частта, съответстваща на притежаваните от ответниците по този иск Т. М. и М. М. идеални части от делбения имот/. Тоест, този въпрос е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който може да обоснове допускането на касационно обжалване на въззивното решение. По този въпрос няма посочена съдебна практика, но същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това касационното обжалване на решението по иска с правно основание чл.346 ГПК за подобренията следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Третият поставен правен въпрос /представлява ли безвъзмездното предоставяне за обитаване на имота на наследодателя на един от наследниците възнаграждаване, което е пречка за уважаване на претенцията на този наследник по чл.12, ал.2 ЗН/ не е решаван противоречиво от съдилищата: В посоченото, но непредставено към касационната жалба решение № 650 от 1990 г. по гр.д.№ 630 от 1990 г. на ВКС, Първо г.о., този въпрос въобще не е бил поставян и по него няма произнасяне. В решение № 203 от 09.06.2003 г. по гр.д.№ 625 от 2002 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че приемането на семейството на сина в своето жилище представлява възмездяване на сина за положения от него труд и вложени средства, довели до увеличаване на стойността на наследствения имот. Същото разрешение на поставения правен въпрос е дадено и в задължителната практика на ВКС- например решение № 148 от 11.05.2008 г. по гр.д.№ 3243 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 248 от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 4247 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Поради това не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по този въпрос.
Четвъртият поставен въпрос /чия е доказателствената тежест да докаже, че наследникът не е бил възнаграден приживе на наследодателя по друг начин: на този наследник или на наследниците, които твърдят, че има такова възнаграждаване/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: В. съд е отхвърлил иска по чл.12, ал.2 ЗН не защото този иск е останал недоказан, респективно не защото ищците не са доказали, че техният пряк наследодател Г. М. не е бил възнаграден от общия на страните наследодател С. М. за увеличението на наследството му, а напротив- защото е прието за безспорно доказано, че наследодателят на ищците по този иск Г. М. е бил възнаграден за увеличението на наследството на баща му С. М..
Предвид на изложеното по-горе касационното обжалване на решението по иска с правно основание чл.12, ал.2 ЗН не следва да се допуска. Следва да се допусне касационно обжалване на решението само в частта по иска с правно основание чл.346 ГПК за подобрения на стойност 6 469 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 179 от 17.04.2014 г. по в.гр.д.№ 111 от 2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, втори състав В ЧАСТТА, касаеща предявените от В. Г. Е. срещу Т. С. М. и М. С. М. искове с правно основание чл.346 ГПК за заплащане на извършени в делбения имот подобрения на стойност 6 469 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата му обжалвана част по иска с правно основание чл.12, ал.2 ЗН.
ДАВА едноседмичен срок от съобщението на жалбоподателката В. Е. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 97,04 лв. /деветдесет и седем лева и четири стотинки/.
УКАЗВА на същата, че при невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.