О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 01.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 2135/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от С. М. М. против определението на Бургаския окръжен съд № 162 от 29.05.2008г. по ч.гр.д. № 190/2008г., с което е потвърдено определението на Н. районен съд от 28.02.2008г. по гр.д. № 678/2007г. във връзка с подсъдността
Ч. жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по искова молба на С. М. М. , с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.108 ЗС при преюдициалност на иска по чл.26 ЗЗД.
Районният съд е разделил двете дела и поради неподсъдност на иска за нищожност на сделката с оглед неговата цена на основание чл. 80 ал.1 б.”б” ГПК /отм./е изпратил този иск за разглеждане от окръжния съд, а е оставил за разглеждане иска по чл.108 ЗС .
Въззивният съд е приел, че съединяването на искове е допустимо само при спазване на правилата за родовата подсъдност. Посочил е , че след като данъчната оценка на имота е 146 000лв., то искът по чл.26 ал.1 ЗЗД е родово подсъден на окръжния съд, а иска за собственост е подсъден на районния съд.
В частната жалба се поддържа, че въпросът за допустимостта да бъдат съединени искове, които са родово подсъдни на районен и окръжен съд се решава противоречиво от съдилищата . Към жалбата е приложено определение на Великотърновския окръжен съд № 72 от 29.03.2005г. по гр.д. № 187/2005г., в което е прието, че когато са съединени искове, единият от които е главен, а другият –акцесорен , акцесорният ще се подчини на правилата на родовата подсъдност на главния иск.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
На основание чл.103 ГПК /отм./ ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Следователно законът поставя като задължително условие за съединяването на исковете тяхната еднаква подсъдност. Това изискване може да бъде преодоляно, когато са предявени искове, подлежащи на разглеждане от районен и окръжен съд поради връзка между делата, но само когато е сезиран висшестоящия в инстанционността съд. Той може да упражни правото си по чл.80 ал.2 ГПК /отм./ и да изземе делото, искът по който е подсъден на районния съд. Когато обаче е сезиран районния съд, той не може да задължи въззивния съд да приложи правилото на чл. 80 ал.2 ГПК /отм./ и поради това е длъжен да прекрати делото само по иска, който е родово подсъден на окръжния съд и да го изпрати за разглеждане от него. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Бургаския окръжен съд № 162 от 29.05.2008г. по ч.гр.д. № 190/2008г., с което е потвърдено определението на Н. районен съд от 28.02.2008г. по гр.д. № 678/2007г. във връзка с подсъдността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: